Посещението на папата в ООН — какво се постигна с него?

ПО ВРЕМЕ на своя полет над Атлантическия океан, отивайки за обръщение към ООН в Ню Йорк, папа Йоан Павел II прехвърли милионния километър на своите околосветски пътувания. Денят беше 4 октомври 1995 г. и това беше неговото 68–о пътуване в чужбина като папа. Несъмнено в историята на католическата църква той е папата, пътувал най–много по света.

Той пристигна на Международното летище Нюарк в Ню Джърси през една дъждовна сряда, заобиколен от една от най–сложните охранителни системи, прилагани някога за някоя знаменитост. Изчислява се, че около 8000 федерални и градски служители били определени да охраняват папата. Едно сведение нарече това „трудоемка коруба за сигурност“, в която участвуваха дори вертолети и водолази.

Защо беше това посещение?

В своето обръщение на летището папата припомни, че неговият предшественик папа Павел VI се обърнал към Общото събрание на ООН с призив за мир: „Никога вече война, никога!“ Йоан Павел II каза, че идва отново, „за да изрази [своето] дълбоко убеждение, че идеалите и намеренията, които дали начало на ООН преди половин век, са по–незаменими от всякога в един свят, който търси цел“.

Във вечерните молитви в катедралата „Сейкрид харт“ в Нюарк папата отново се изказа в подкрепа на ООН с думите: „Тази организация съществува, за да служи на доброто на цялото човешко семейство и затова е уместно папата да говори тук като свидетел за надеждата на евангелието.“ Той добави: „Затова нашата молитва за мир е също така молитва за Организацията на обединените нации. Свети Франциск Азизки . . . блести като личност, която много обича мира и го твори. Нека потърсим в молитва неговата защита за работата на Организацията на обединените нации в областта на справедливостта и мира по целия свят.“

В своята реч пред ООН той похвали мирните политически промени в Източна Европа от 1989 г., при които свободата беше възстановена в няколко страни. Той насърчи „истинския патриотизъм“ като нещо различно от „тесногръдия и изключващ другите национализъм“. Той говори за несправедливостите на настоящата система, казвайки: „Когато милиони хора страдат от бедност, означаваща глад, недохранване, болест, неграмотност и деградация, ние трябва . . . да си припомним, че никой няма право да експлоатира другия за своя полза.“

След това той каза: „Като сме изправени пред тези огромни предизвикателства, как може да не признаем ролята на Организацията на обединените нации?“ Той каза, че ООН трябва „да стане морален център, където всички народи по света да се чувствуват у дома си“. Той подчерта необходимостта да се работи за „солидарността на цялото човешко семейство“.

Истинският мир — от какъв източник?

Несъмнено папата изрази много благородни чувства. Но дали в своята дълга реч той поне веднъж насочи световните водачи към божието разрешение за проблемите на човечеството — управлението на божието Царство чрез Христос Исус? (Матей 6:10) Не. Всъщност той нито веднъж не цитира Библията в своята реч към ООН. Точно обратното, той каза, че „с помощта на божията милост през следващия век и следващото хилядолетие ние можем да изградим една цивилизация, достойна за човешката личност, една истинска култура на свободата“. На изследователите на Библията може да им се стори, че тези чувства са ехо на чувствата, изразени от хората в древния Вавел преди повече от 4000 години, които мислели, че могат да държат човечеството единно с човешки средства: „Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име.“ (Битие 11:4) От такава гледна точка именно човешките политически водачи, представени в ООН, имат намерение да изградят нова цивилизация, основана на свободата.

Но какво казва библейското пророчество относно бъдещето на човешките политически правителства и самата ООН? Книгите Даниил и Откровение дават ясна представа за бъдещето, което ги очаква. Даниил пророкувал, че в последните дни Бог ще установи своето царско управление, оприличено на огромен камък, ‘отсечен не с човешки ръце’. Какви действия ще предприеме то? „В дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши. . . . То ще строши и довърши всички тия царства, а само̀ то ще пребъде довека.“ Човешките правителства ще бъдат заменени от едно праведно управление за цялото човечество. — Даниил 2:44, 45.

Какво ще стане с ООН? Откровение, глава 17, изобразява ООН (и нейния просъществувал за кратко предшественик — Обществото на народите) като един червен див звяр, който ще „отиде в погибел“. (Откровение 17:8)a Източникът на истински мир, идващ от Йехова, не е някое несъвършено човешко средство, колкото и искрени да са неговите привърженици. Истинският мир ще дойде чрез обещаното Царство на Бога, под управлението на възкресения Христос Исус в небесата. Това е основата за изпълнението на божието обещание в Откровение 21:3, 4: „Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“

Посещението — какво въздействие оказа то?

Когато папата споменаваше Библията в своите речи, дали вярващите католици биваха насърчени да извадят Библиите си и да проверят препратките? Факт беше, че повечето хора дори не носеха Библия със себе си. И папата рядко посочваше някой конкретен стих, за да улесни слушателите си при четенето на Библията.

Един пример беше речта му пред 83 000 души на „Джайънтс стейдиъм“ в Ню Джърси, където той каза: „Ние очакваме връщането на Господаря като съдията на живите и на мъртвите. Ние очакваме връщането му в слава, идването на божието Царство в неговата цялостност. Това е постоянната покана на псалмите: ‘Чакай Господаря със смелост; бъди храбър и чакай Господаря.’“ Но кой текст от псалмите цитираше той? И за кой Господар говореше — за Исус или за Бога? (Сравни Псалм 110:1.) Според ватиканския вестник „Л’Осерваторе Романо“ той цитирал Псалм 27:14, чийто по–ясен текст е: „Положи надеждата си в Яхве, бъди силен, нека сърцето ти бъде смело, положи надеждата си в Яхве.“ (The Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“]) Да, ние трябва да положим надеждата си в Яхве, или Йехова, Бога на Господаря Исус. — Йоан 20:17.

Дали през историята католическите духовници и водачи са подкрепяли мира сред народите? Дали католическите учения са спомогнали да се разрешат етническите, расовите и племенните различия? Кланетата в Руанда (в източната част на централна Африка) през 1994 г. и кръвопролитните войни от последните няколко години в бивша Югославия показват, че в повечето случаи религиозните вярвания не помагат да се премахнат най–дълбоката омраза и предубеденост, които се таят в човешкото сърце. Нито ежеседмичната изповед, нито редовното посещаване на църковните служби ще променят начина, по който мислят и постъпват хората. Трябва да има много по–дълбоко влияние, влияние, което действува само когато Словото на Бога бъде оставено да проникне в сърцето и ума на вярващия.

Промененото поведение на истинския християнин се основава не на емоционална реакция, събудена от религиозни ритуали, а на едно разумно разбиране на божията воля за всеки отделен човек. Апостол Павел казал: „Не се формирайте според поведението на света покрай вас, но оставете поведението ви да се промени, формирано според вашия нов ум. Това е единственият начин да се открие волята на Бога и да се познае какво е добро, какво иска Бог, какво е съвършеното нещо, което да правим.“ (Римляни 12:1, 2, „Йерусалимска Библия“) Това ново поведение се постига чрез изучаване на божието Слово, което води до точно познание на Неговата воля. То създава духовната сила, която подбужда ума и води до християнско поведение. — Ефесяни 4:23; Колосяни 1:9, 10.

Дали църквата е на „съдбовен кръстопът“?

Испанският вестник El País [„Ел Паис“] описа папа Йоан Павел II като „необикновено обаятелен“ за мъж на 75 години, а един американски вестник го нарече „познавач на средствата за масова информация“. Той майсторски общува с пресата и намира общ език с масите и техните деца. В своите пътувания той умело представя Светия престол, намиращ се във Ватикана. Но макар че Ватикана е официално призната в ООН, благословията на папата върху тази организация няма да ѝ гарантира благословията на Йехова Бог.

Отзивите за посещението на папата бяха най–различни. Много от онези католици, които успяха да се снабдят с билети за службата под открито небе, изпитаха емоционален възторг от това преживяване. Но някои католически водачи заеха по–отрицателна позиция относно посещението и евентуалното въздействие от него. Вестник „Ню Йорк Таймс“ цитира думите на Тимъти Б. Рейгън, президент на Католическия национален център по въпросите на пасторското ръководство, че „посещението на папата е посещение на пропуснатите възможности. Макар че посещението ‘беше укрепващо и свято за много хора’“, на много от католическите водачи то не осигурило „възможност папата да изслуша някого и не дало на никого възможност за диалог“. Много католици смятат, че по въпроси като целибата, контрола на раждаемостта и развода те са принудени да изслушват монолозите на папата.

Някои католически представители признават, че „църквата е на съдбовен кръстопът“, и се страхуват, че много католици, „особено младите, губят ясната представа за това какво означава да си католик“. Джеймс Хичкок, един католик–традиционалист, „вижда проблема като една унищожителна студена война между една нарастващо консервативна върхушка и едно донякъде либерално ‘средно ръководно съсловие’“.

Що се отнася до това как посещението на папата може да повлияе върху кризата в редиците на църквата, Хичкок казва: „Той идва тук, той бива обсипан с ласкателства, той си отива — и нищо не се случва. Според мен резултатите са разочароващи.“ Папата безспорно пропусна възможността да каже на политическите водачи в ООН какъв е източникът на истинския мир.

Макар че Уставът на ООН и човешката пропаганда подчертават целта да се постигне „мир и безопасност“, не се оставяй да бъдеш измамен. Библията предупреждава: „Когато казват: Мир и безопасност!, тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избегнат.“ (1 Солунци 5:3) Истинските мир и безопасност ще дойдат само по божията воля и с божиите средства — чрез управлението на божието Царство, а не чрез ООН.

[Бележка под линия]

[Информация за източника на снимката на страница 24]

Снимки на ООН