Свидетелство за тяхната вяра

ПРЕЗ 1995 година имаше 50–годишен юбилей от освобождаването на нацистките концентрационни лагери. Из цяла Европа жертвите на нацизма чествуваха това събитие с големи събирания, на които присъствуваха и държавни глави, в концентрационните лагери в Освиенцим, Берген–Белзен, Бухенвалд, Дахау, Равенсбрюк, Заксенхаузен и на други места. Една мисъл, която многократно изпъкваше на преден план, беше: „Да не забравяме никога случилото се!“

С тази цел през цялата юбилейна година Свидетелите на Йехова представиха една изложба из Европа. Много от Свидетелите са били интернирани от правителството на Хитлер заради това, че са отказвали да отдават чест на Хитлер и да подкрепят войната. От 1933 г. нататък хиляди от тях са били затваряни и мнозина са умрели поради лошото отношение към тях.

Но преживяното от тях е общо взето неизвестно за широката публика. Това породи израза „забравените жертви на историята“. Група Свидетели, преживели тези събития, изразиха желание да запазят спомена за своите близки и приятели, които са били преследвани, затваряни, измъчвани или убити, и да направят публично достояние свидетелството на вярата и смелостта, оставено от тези Бибелфоршер — името, с което били наричани Свидетелите на Йехова в концентрационните лагери.

На 29 септември 1994 г. американският Музей за възпоменание на Холокоста във Вашингтон проведе семинар относно Свидетелите на Йехова в концентрационните лагери. Във Франция бяха проведени две големи възпоменателни сбирки на оцелелите от лагерите — на 28 март 1995 г. в Страсбург и на 30 март в Париж. Беше много вълнуващо да чуеш тези вече възрастни мъже и жени, все още верни на Бога 50 години след това, да разказват какво са преживели. На 27 април подобна среща беше проведена близо до Берлин, в Бранденбург (Германия), където навремето много Свидетели били екзекутирани чрез обезглавяване. На следващия ден доста бивши концлагеристи присъствуваха на тържества, организирани от окръга Бранденбург, и посетиха различни лагери.

Френската изложба

При тези възпоменания беше представена една изложба с темата “Mémoire de Témoins” [„В памет на Свидетелите“]. От май 1995 г. до април 1996 г. тя обиколи 42 града във Франция, както и различни градове в Белгия и френскоезичната част на Швейцария. Мъжете и жените, за които се разказва в изложбата, са най–вече Свидетели на Йехова Бог. Но те са също така и свидетели на страданията, които те и други хора са понесли в концентрационните лагери. Те са живо доказателство против една идеология на нетолерантност, която причини страданията и смъртта на милиони заради тяхната народност или религия. Освен това свидетелството на Свидетелите изобличава тъй наречените християни за това, че те предпочели един псевдомесия — Хитлер — пред Исус Христос, омразата пред любовта към ближния и насилието пред мира.

Изложбата се състоеше от около 70 табла, започващи с хроника на събитията — основаването на лагерите в Дахау и Ораниенбург през март 1933 г., нюрнбергските закони за „защита на германската кръв“ през септември 1935 г., аншлус–а, или насилственото присъединяване на Австрия към Германия през март 1938 г., Кристалнахт [Кристалната нощ] през месец ноември на същата година, по времето на която хиляди еврейски магазини бяха разбити и ограбени и над 30 000 души бяха арестувани и депортирани, постепенната възбрана върху дейността на Свидетелите на Йехова, нападението над Съветския съюз през юни 1941 г. и умъртвяването на душевно болните през периода от 1939 до 1941 г.

Няколко табла показваха индоктринирането на младите в Хитлеровите младежки отряди и магнетизма, с който огромните нацистки митинги в Нюрнберг привличали масите. Снимките припомняха отказа на Свидетелите на Йехова да полагат клетва за вярност спрямо фюрера и да отдават чест на Хитлер. Други табла показваха как Свидетелите на Йехова са били жертва на дезинформация и как още от 1935 г. те са разпространявали списания и трактати, изобличаващи нацистките крайности.

Лични преживявания

Около 40 табла припомняха преживяванията на обикновени мъже и жени от цяла Европа, които бяха преследвани и дори убивани заради своята вяра. Впечатлението от изложбата се засилваше от присъствието на бивши лагеристи и посетителите ги слушаха с голямо внимание. Децата бяха затаили дъх, когато Луи Арст разказваше какво се бе случило с него. Роден в Мюлхаузен (Франция), той бил взет от родителите си и изпратен в Германия, защото отказал да каже „Хайл Хитлер!“ в училище. „Един есесовски войник ме би, защото отказах да отдам чест на Хитлер. Той ме удари 30 пъти. Два дни по–късно той сложи ръка на рамото ми и се опита да играе на чувства. ‘Помисли за майка си. Тя толкова ще се радва да те види. От теб се иска само да кажеш „Хайл Хитлер!“ и ще можеш да се качиш на влака за дома.’ Беше много трудно за едно 12–годишно дете“ — добави той. Много хора бяха развълнувани от преживяното от Йозеф Хизигер, който заменил седмичната си дажба хляб за една Библия, принадлежаща на неговия съжител по килия, който бил протестант.

Друга забележителност на изложбата бяха видеозаписи на интервюта с бивши концлагеристи. Някои интервюта бяха записвани в съответните лагери, например, в Ебензее (Австрия) и в Бухенвалд и Заксенхаузен (Германия). Други интервюта представяха различни аспекти от живота в лагерите или спомените на Свидетели, които са били депортирани като деца.

Откриването

Кратко тържество откриваше всяко представяне на изложбата, като по време на тържеството един представител на бившите концлагеристи изясняваше духовната съпротива, която Свидетелите на Йехова са оказали на нацизма. Бивши концлагеристи, които не са Свидетели, както и няколко историци и чиновници, сред които и бивш министър, член на френското правителство, също любезно приеха поканата да говорят при откриването.

Един бивш концлагерист, който познавал Свидетелите на Йехова в Бухенвалд, каза за тях: „Не знам за друга група лагеристи, с изключение на евреите, които да са били подлагани на такова лошо отношение: бити, унижавани, обиждани, слагани на най–ужасната работа. Без своята вяра те не биха могли да издържат. Изпитвам най–дълбоко уважение и възхищение към тях.“

Отзивите

Над 100 000 души посетиха изложбата. На някои места стотици хора, сред които и много младежи, се редяха на опашка, за да влязат в изложбената зала. Много посетители изразиха своите чувства с няколко думи в книгата за впечатления. Например едно момиче писа: „Казвам се Сабрина. На десет години съм и бих искала да бъда смела като Рут, за да угодя на Йехова.“a

Средствата за масова информация също говориха за изложбата. Общо взето във всеки град имаше по една или две статии в местната преса. Освен това местните радиостанции често съобщаваха за изложбата и излъчваха предавания, съдържащи интервюта с бивши концлагеристи. Местната телевизия показа кратки съобщения. Едно телевизионно съобщение нарече изложбата „кратък, но ужасяващ разказ, който изнася на показ сърцевината на неизразимото. Една изложба ‘В памет на Свидетелите’, изразяваща уважение към достойнството, което никога не може да бъде отнето“.

Петдесетата годишнина от освобождението на лагерите ще остане задълго в умовете на оцелелите. Макар че не винаги беше лесно да се събудят тези болезнени спомени, като ги споделиха с другите и като ги извадиха от забравата, Свидетелите успяха да укрепят вярата на другите. Те смятаха за своя привилегия да участвуват в тази изложба и да премахнат някои от предразсъдъците и невежеството, които продължаваха да съществуват дори и след 50 години. Но най–важното за тях беше удовлетворението от познанието, че тяхното свидетелство донася чест на техния Бог, Йехова, и вдъхва увереност, че другите няма никога да забравят какво са издържали те като Негови Свидетели.

[Бележка под линия]