Стойте съвършени и напълно уверени

Смели морално безкомпромисни хора триумфират над нацисткото преследване

„СИНЕ мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.“ (Притчи 27:11) Тези сърдечни думи показват, че божиите интелигентни създания могат да радват сърцето на Йехова, защото са Му верни и лоялни. (Софония 3:17) Но подстрекателят Сатан е решен да пречупи моралната безкомпромисност на онези, които служат на Йехова. — Йов 1:10, 11.

Особено от началото на 20–и век, когато Сатан беше свален от небето на земята, той е много разгневен срещу народа на Йехова. (Откровение 12:10, 12) Въпреки това истинските християни стоят „съвършени и напълно уверени“ и пазят моралната си безкомпромисност спрямо Бога. (Колосяни 4:12) Нека накратко да разгледаме един изключителен пример на запазване на морална безкомпромисност — примера на Свидетелите на Йехова в Германия преди и по време на Втората световна война.

Пламенната дейност води до изпитания на моралната безкомпромисност

През 20–те и в началото на 30–те години на двадесети век Bibelforscher (Изследователите на Библията), както бяха известни тогава Свидетелите на Йехова в Германия, разпространиха много библейска литература. От 1919 г. до 1933 г. те дадоха на всяко семейство в Германия средно осем книги, брошури малък формат или списания.

По онова време Германия беше една от страните, където имаше най–много помазани последователи на Христос. Всъщност почти 30 процента от 83 941 души, които взеха от символите на Вечерята на Господаря през 1933 г., живееха в Германия. Не след дълго тези Свидетели в Германия се сблъскаха със сурови изпитания на своята морална безкомпромисност. (Откровение 12:17; 14:12) Уволняването от работа, обискът на дома и изгонването от училище бързо прераснаха в побои, арести и затвор. (Снимка 1) Така в годините непосредствено преди Втората световна война от 5 до 10 процента от всички хора в концентрационните лагери бяха Свидетели на Йехова.

Защо нацистите преследваха Свидетелите

Но защо Свидетелите на Йехова предизвикваха гняв у хората от нацисткия режим? В своята книга Hitler—1889-1936: Hubris [„Хитлер в периода 1889–1936 г. — наглост“] професорът по история Ян Кършоу казва, че Свидетелите на Йехова станали обект на преследване, защото отказвали „да се предадат пред всички искания на нацистката държава“.

В книгата Betrayal—German Churches and the Holocaust [„Предателство — немските църкви и Холокостът“] от професора по история Робърт П. Ериксън и професора по еврейски проучвания Сузана Хешел се обяснява, че Свидетелите „отказвали да участвуват в насилие или да използуват военна сила. ... Свидетелите били твърдо убедени, че трябва да запазят политически неутралитет, което означавало да не гласуват за Хитлер, нито да използуват поздрава на Хитлер“. Това — пише още в същия източник — предизвиквало гняв у нацистите и излагало Свидетелите на опасност от вреди, защото „националсоциализмът не търпял такъв отказ“.

Целосветски протест и енергична атака

На 9 февруари 1934 г. в отговор на нацистката нетолерантност Джоузеф Ф. Ръдърфорд, който по онова време беше в първите редици на дейността, изпрати чрез специален куриер протестно писмо до Хитлер. (Снимка 2) На 7 октомври 1934 г. писмото на Ръдърфорд беше последвано от около 20 000 протестни писма и телеграми, изпратени на Хитлер от Свидетели на Йехова от 50 страни, в това число и от Германия.

Нацистите отговориха, като увеличиха преследването. На 1 април 1935 г. Свидетелите бяха под възбрана в цялата страна. А на 28 август 1936 г. Гестапо започна енергична атака срещу тях. Но Свидетелите „продължили да разпространяват брошури и да поддържат вярата си по други начини“, както се казва в книгата „Предателство — немските църкви и Холокостът“.

Например, на 12 декември 1936 г. точно под носа на Гестапо около 3500 Свидетели разпространиха десетки хиляди екземпляра на една отпечатана резолюция във връзка с малтретирането, което понасят. Относно тази кампания в „Стражева кула“ пишеше: „За неописуема радост на верните работници това беше голяма победа и силен удар срещу врага.“ — Римляни 9:17.

Край на преследването!

Нацисткото преследване на Свидетелите на Йехова продължи. До 1939 г. шест хиляди от тях бяха хвърлени в затвора, а хиляди други бяха изпратени в концентрационни лагери. (Снимка 3) Какво беше положението към края на Втората световна война? Около 2000 Свидетели бяха умрели в затворите, а повече от 250 бяха екзекутирани. Въпреки това професор Ериксън и професор Хешел пишат, че „Свидетелите на Йехова много държали на вярата си, когато се сблъсквали с неприятности“. В резултат на това, когато режимът на Хитлер паднал, над хиляда Свидетели излязоха победоносно от лагерите. — Снимка 4; Деяния 5:38, 39; Римляни 8:35–37.

Какво даде сили на хората на Йехова да издържат на преследването? Адолф Арнолд, който оцелял в концентрационен лагер, обяснил: „Дори да си на края на силите си, Йехова те вижда, знае какво преживяваш и ще ти даде необходимата сила, за да превъзмогнеш ситуацията и да останеш верен. Неговата ръка не е къса.“

Колко подходящо думите на пророк Софония се отнасят до тези верни християни! Той писал: „Господ [Йехова — NW], твой Бог, е всред тебе, Силният, Който ще те спаси; ще се развесели за тебе с радост.“ (Софония 3:17) Нека днес всички поклонници на истинския Бог да подражават на вярата на тези лоялни Свидетели, които запазили моралната си безкомпромисност, когато се сблъскали с нацисткото преследване, и подобно на тях да радват сърцето на Йехова. — Филипяни 1:12–14.

[Информация за източника на снимката на страница 8]

Państwowe Muzeum Oświȩcim-Brzezinka, с разрешение на USHMM Photo Archives