Гръцката православна църква — една разделена религия

ОТ КОРЕСПОНДЕНТ НА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ГЪРЦИЯ

ЗА ИСКРЕНИТЕ хора, които обичат Бога и истината, и изпитват дълбоко уважение към неговото поклонение, настоящата ситуация в Гръцката православна църква в Гърция е, без преувеличение, ужасяваща. Отчайващата липса на единство, свирепите спорове между борещите се помежду си фракции на църквата, пороят от позорни скандали в моралната сфера и неспособността на религията — която описва себе си като „единствената истинска църква на Бога“ — да осигури духовно ръководство, кара много гърци да се чувствуват разочаровани и отвратени.

Обикновените хора са огорчени, дори възмутени от това положение на нещата. Един университетски професор се оплака в един от най–големите гръцки вестници: „Гръцката църква се разкъсва от криза, безпрецедентна по своята интензивност и продължителност, която поставя под въпрос авторитета [на църквата] и руши присъщата стойност на нейните институции. За съжаление нанасянето на вредата не спира.“

Как се стигна до тази ситуация? Дали наистина носи полза близката връзка с държавата, на която се радва Гръцката православна църква? Какво е бъдещето на това отношение между църквата и държавата? Каква възможност съществува за хората, които търсят един истински, обединен сбор на Христос? Нека разгледаме фактите и да видим какво има да ни каже Библията по въпроса.

Борба за власт

Когато от 1967 г. до 1974 г. Гърция беше управлявана от военен диктаторски режим, този режим активно се намеси в делата на Гръцката православна църква, за да утвърди собствената си власт. В усилията си да упражнява пълен контрол, военната хунта разформирова избрания преди това Свети Синод — най–висшето управително тяло на Гръцката православна църква — и назначи свой собствен синод „по заслуги“, както беше наречен. Когато през 1974 г. беше възстановена демокрацията, управителното тяло на църквата отново беше избрано според своя канонически устав. Епископите, които съставляваха част от назначения от хунтата синод, впоследствие бяха свалени и заменени с други.

Но едно постановление на правителството, прието през 1990 г., даде право на уволнените епископи да поискат отново да се върнат на постовете си чрез обжалване пред светски съдилища и накрая пред върховния административен съд — Държавния съвет. Трима от тези духовници направиха именно така и в крайна сметка спечелиха делата си. В резултат на това сега три отделни православни епархии в Гърция имат по двама епископи — единият е официално признат само от Гръцката православна църква, а другият е официално признат от Държавния съвет.

„Воюващи християни“

Отстранените преди епископи предявиха правата си за своите постове и напълно отказват да признаят съществуването на другите епископи, назначени от официалната църква. Нещо повече, всеки от тях има голяма група последователи, „религиозни фанатици“ — както ги нарече един вестник, — които ревностно защищават каузата на своя епископ. Така тази ситуация предизвика разгорещена и интензивна реакция, когато на телевизионните екрани из цялата страна започнаха да се появяват сцени на насилие, показващи как тълпи от такива „воюващи християни“ влизат със сила в църквите, разбиват икони и нападат духовници и миряни от противоположните фракции. В повечето от тези случаи трябваше да се намесва полицията за борба с безредиците, за да възстанови спокойствието. Тези събития особено зачестиха през октомври и ноември 1993 г. в църквите, намиращи се в заможното атинско предградие Кифисия, и по–късно през юли и декември 1994 г. в град Лариса, когато такива необуздани изблици на сляп религиозен фанатизъм направо шокираха обществеността в Гърция.

Най–яростните сблъсъци станаха на 28 юли 1994 г. по време на назначаването на Игнатий за епископ на Лариса от Светия Синод. Под заглавието „Лариса става бойно поле заради новия епископ — мрачното Средновековие се възражда“, изписано с големи букви на първа страница, вестник „Етнос“ съобщи: „Тук може да се употреби само едно определение: мрачно Средновековие. По какъв друг начин човек да опише всичко онова, което се случи вчера в Лариса, . . . уличните сбивания, безредиците, физическите наранявания?“

Няколко седмици по–късно противниците на епископ Игнатий се нахвърлиха върху колата му „с железни прътове и бухалки, след лудо преследване“. Един журналист с удивление писа: „Възможно ли е за някой да приеме, че участниците във всичко това са изпълнени с християнски чувства, след като в същото време техният фанатизъм ги довежда до извършване на действия, присъщи на гангстерите, действия насилнически, които могат да причинят смърт? . . . И тези действия биват насърчавани и одобрявани от добре известни църковни водачи.“

Ситуацията се влоши още повече по време на коледните празници. Относно болезнените събития, станали в дните от 23 до 26 декември 1994 г. в Лариса, вестник „Елефтеротипия“ писа: „Това беше една позорна Коледа в Лариса, където отново този продължителен, проточил се конфликт опорочи [празника]. . . . Докато църковните камбани оповестяваха раждането на Христос, полицейските палки удряха по главите на ‘праведни и неправедни’. Безредици, сбивания, потоци от ругатни и арести заместиха коледните поздравления и благословии в двора на църквата „Свети Константин“ в Лариса. . . . При демонстрациите [срещу Игнатий] бързо се премина в размяна на словесни обиди, а после и в сблъсъци с полицията. . . . Църковният двор беше превърнат в бойно поле.“

Как реагираха хората на това? Един православен се изказа така: „Не мога да разбера как хора, които се наричат християни, могат да извършват такива насилствени действия по време на светите религиозни празници. Как мога да ходя на църква, след като съм изправен пред риска да бъда пребит там?“ А една набожна православна жена каза: „Сега, след всички тези събития, аз се страхувам да отида на църква.“

И сякаш всичко това не беше достатъчно, та започна и цяла поредица от разкрития относно морални скандали, в които е замесена Гръцката православна църква. Информационните средства постоянно довеждат до знанието на обществеността нови факти във връзка с упадъчния морал на някои членове на духовенството — за свещеници–хомосексуалисти и педофили, за присвояване на финансови средства и незаконна търговия с антики. Последното става възможно, защото много духовници имат неконтролиран, свободен достъп до съкровищници, където се съхраняват скъпоценни икони и други предмети с голяма стойност.

Колко отявлено нарушава тази ситуация строгото предупреждение, отправено от апостол Павел към християните — да не стават последователи на човеци, защото резултатите от това са „раздори“ и „разпри“! — 1 Коринтяни 1:10–13; 3:1–4.

Какво е бъдещето на отношението между държавата и църквата?

Още от създаването на гръцката държава, Гръцката православна църква се е радвала на привилегирования статус на господствуваща религия. Засега в Гърция не съществува такова нещо като отделяне на църквата от държавата. Самата конституция гарантира на Гръцката православна църква статуса на „преобладаваща религия“ на Гърция. Това означава, че Гръцката православна църква прониква във всички сфери на обществения живот, включително администрацията, съдебната система, полицията, образованието и практически всяка друга част на обществото. Това всеобхватно присъствие на църквата донася потисничество и неописуеми трудности за религиозните малцинства в Гърция. Макар че конституцията гарантира религиозна свобода, когато дадено религиозно малцинство се опита да защити правата си, почти винаги се оказва впримчено в яката мрежа на религиозно пристрастие, предубеденост и противопоставяне, изплетена именно чрез това отношение между църквата и държавата.

В близко бъдеще изглежда доста вероятно да бъдат извършени промени в конституцията, и затова вече се чуват настоятелни искания за отделяне на църквата от държавата. Влиятелни гръцки специалисти и аналитици по конституцията обръщат внимание на проблемите, които поражда тази близка връзка между църква и държава. Те изтъкват, че единственото приложимо на практика разрешение е строгото разделяне на тези две институции.

Църковните водачи междувременно надигат възражения срещу подобно евентуално разделяне. Засягайки един чувствителен въпрос, който би получил неблагоприятно разрешение при такова развитие на отношението между църквата и държавата, един православен епископ писа: „Значи ли това, че тогава държавата ще престане да плаща заплати на духовниците? В такъв случай много енории ще останат без свещеници.“ — Сравни Матей 6:33.

Друга последица от близкото отношение между църквата и държавата в Гърция е тази, че гръцкият закон — в пряко противоречие с наредбите на Европейския съюз и членовете от текста на Европейската конвенция за правата на човека, която е задължаваща за Гърция — изисква в личните паспорти на всички гръцки граждани да бъде вписвано към коя религия принадлежат. Непредубедените хора твърдо се противопоставят на това, защото по този начин членовете на религиозните малцинства обикновено стават жертви на дискриминация. Един журналист каза: „Този факт най–вероятно ще има много отрицателни последици за правата на религиозните малцинства да се ползуват от религиозна свобода.“ По този повод вестник „Та Неа“ писа: „Държавата трябва да взема решения и да постановява закони, които не са повлияни от доминиращите тенденции и реакции на църквата, като например задължителното вписване на нечия религия в личния паспорт на съответната личност.“

Подчертавайки спешната необходимост от такова отделяне, Димитрис Тсатсос, професор по конституционно законодателство и член на Европейския парламент, заяви: „Църквата [на Гърция] трябва да прекрати своето господство над социалната, политическата и образователната сфери на живот. Начинът, по който действува Гръцката църква, е потиснически. Тя е един деспот, владеещ над образователната ни система и над нашето общество.“ В едно друго интервю същият професор каза: „Църквата има страхотна сила в Гърция, която за съжаление не е ограничена в естествените граници на един безжалостен консерватизъм, но е успяла да се просмуче и в прогресивния сектор на гръцката общественост. Лично аз настоявам за отделяне на църквата от държавата. Аз настоявам православните гърци да бъдат поставяни на еднакво ниво с привържениците на другите религии, и да бъдат разглеждани като равни.“

Истинските християни са обединени

Наистина е трудно да се намери някакъв белег на истинското християнство в Гръцката православна църква. Исус не желаел в християнството да се развиват разделения и разкол. В молитва към Баща си той молел за своите ученици „да бъдат всички едно“. (Йоан 17:21) И тези ученици трябвало да ‘имат любов помежду си’, като тази любов се явявала отличителен белег на истинските последователи на Христос. — Йоан 13:35.

Явно е, че единството не е присъщо на Гръцката православна църква. Но това съвсем не е уникален случай сред организираните религии днес. По–скоро това е типичен пример на разделенията, които съсипват религиите на т.нар. християнство.

За хората, които искрено обичат Бога, е трудно да съгласуват тази печална ситуация с думите на апостол Павел към истинските християни в 1 Коринтяни 1:10: „Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.“

Да, истинските ученици на Исус се радват на ненарушимо единство помежду си. Тъй като са обединени с връзката на християнската любов, те нямат политически, сектантски или доктринни различия. Исус ясно обяснил, че всеки ще бъде в състояние да разпознае неговите последователи по „плодовете им“, тоест, по делата им. (Матей 7:16) Издателите на това списание те канят да изследваш „плодовете“ на Свидетелите на Йехова, които се радват на истинско християнско единство както в Гърция, така и навсякъде другаде по света.

[Снимка на страница 31]

Свещеници в стълкновение с полицията

[Информация за източника на снимката на страница 28]

От книгата The Pictorial History of the World