Свидетелите на Йехова реабилитирани в Гърция

ОТ КОРЕСПОНДЕНТ НА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“

ПО ВРЕМЕ на една своя проповед православният свещеник в критското село Гази заявил: „Свидетелите на Йехова имат зала в нашето село. Необходима ми е вашата подкрепа, за да се отървем от тях.“ След няколко дни вечерта прозорците на Залата на Царството били счупени и срещу нея били отправени няколко изстрела от непознати. С това отново бе повдигнат въпросът за религиозната свобода в Гърция.

Тези събития подтикнали четирима местни Свидетели — Кириакос Баксеванис, Василис Хадзакис, Костас Макридакис и Титос Манусакис да подадат молба до министъра на образованието и религията за разрешение да провеждат религиозни събрания. Те се надявали, че едно такова разрешение в крайна сметка ще им осигури полицейска защита. Но това не било толкова лесно.

Свещеникът изпратил писмо до централата на органите на сигурността в Хераклион, като насочил вниманието на властите към Залата на Царството на Свидетелите на Йехова, която се намирала в неговия район, и настоял за това да им се наложат санкции и да им се забранят събранията. Резултатът бил, че полицията започнала да провежда разследване и разпити. Накрая прокурорът възбудил наказателно дело срещу Свидетелите и случаят стигнал до съда.

На 6 октомври 1987 г. Наказателният съд на Хераклион оправдал четиримата обвиняеми, заявявайки, че „те не са извършили деянието, в което ги обвиняват, защото членовете на коя и да е религия са свободни да провеждат събрания . . . , без за това да е необходимо разрешение“. Но два дни по–късно прокурорът обжалвал решението и случаят бил предаден на по–висша съдебна инстанция. На 15 февруари 1990 г. този съд осъдил Свидетелите на два месеца затвор и глоба от около 100 долара. Впоследствие обвиняемите обжалвали до Върховния съд на Гърция.

На 19 март 1991 г. Върховният съд отхвърлил обжалването и потвърдил присъдата. След повече от две години, на 20 септември 1993 г., когато била произнесена присъдата на Върховния съд, Залата на Царството била запечатана от полицията. Както се посочва в един полицейски документ, зад това стояла Критската православна църква.

До тази ситуация се стигнало, защото определени закони, приети през 1938 г. с цел да се ограничи религиозната свобода, продължават да са в сила в Гърция. Те постановяват, че ако човек иска да ръководи място на поклонение, трябва да получи разрешение от Министерството на образованието и религията, а също така и от местния епископ на православната църква. Десетилетия наред тези анахронични закони причиняват много трудности за Свидетелите на Йехова.

Свободата на религията и правата на човека

След като научили, че тяхната присъда е потвърдена от Върховния съд, на 7 август 1991 г. четиримата Свидетели подали жалба до Европейската комисия по правата на човека в Страсбург (Франция). Жалбоподавателите твърдели, че присъдата им нарушава Член 9 на Европейската конвенция, който защищава свободата на мисълта, съвестта и религията, както и правото всеки да изповядва своята религия индивидуално или колективно, публично или частно.

На 25 май 1995 г. 25–те члена на Комисията стигнаха до единодушно решение, че в този случай Гърция е нарушила Член 9 от Европейската конвенция. Те се произнесоха, че въпросната присъда е несъвместима с духа на религиозна свобода и че не е необходима в едно демократично общество. В това решение, отнасящо се за допустимостта на жалбата, се казва още: „Жалбоподавателите . . . са членове на движение, чиито религиозни обичаи и дела са широко известни и разрешени в много европейски страни.“ Накрая Комисията изпрати случая в Европейския съд по правата на човека.

Свидетелите на Йехова не могат да бъдат спрени

Процесът беше насрочен за 20 май 1996 г. В съдебната зала имаше над 200 души, сред които и студенти и професори от местния университет, журналисти и редица Свидетели на Йехова от Гърция, Германия, Белгия и Франция.

Г–н Федон Веглерис, почетен професор в пенсия към Атинския университет и адвокат на Свидетелите, поддържаше становището, че приложената политика и издадените от националните власти присъди нарушават не само Европейската конвенция, но също така и Конституцията на Гърция. „Така че всъщност Съдът се занимава с националния закон и неговото приложение.“

Адвокатът на гръцкото правителство беше съдия от Държавния съвет и вместо да обсъжда факти, говори за позицията на православната църква в Гърция, за нейните тесни връзки с държавата и народа и за предполагаемата необходимост другите религии да бъдат държани под контрол. Освен това той каза, че от 1960 г. насам Свидетелите на Йехова са успели много да увеличат броя си. С други думи, към монопола на православната църква е отправено успешно предизвикателство!

Религиозната свобода е защитена

Присъдата трябваше да бъде произнесена на 26 септември. Напрежението нарасна, особено сред Свидетелите на Йехова. Председателят на съда г–н Рудолф Бернхард прочете решението: Съдът, съставен от девет съдии, поддържаше единодушно становището, че Гърция е нарушила Член 9 на Европейската конвенция. Той присъди също на жалбоподавателите сумата от около 17 000 долара за разходи във връзка с делото. Но най–важното беше това, че решението включваше много забележителни аргументи в полза на религиозната свобода.

Съдът отбеляза, че гръцкият закон позволява „достигаща доста далеч намеса на политическите, административните и църковните власти в упражняването на религиозната свобода“. Той добави, че процедурата, която се изисква за получаването на разрешение, е използувана от държавата за това „да наложи строги, или дори забраняващи условия върху упражняването на религиозните вярвания на определени неправославни движения, и по–специално на Свидетелите на Йехова“. Злонамерената тактика, прилагана от православната църква толкова десетилетия, беше изобличена от този международен съд.

Съдът подчерта, че „правото на религия, както е гарантирано от Конвенцията, изключва всякакво пълномощие на държавата да определя дали религиозните вярвания или средствата, използувани за изразяването на тези вярвания, са законни“. Той заяви още, че „Свидетелите на Йехова влизат в определението ‘известна религия’, както е дадено според гръцкия закон . . . Още повече, че това беше признато от правителството“.

Не е просто шега

През следващите няколко дни повечето от големите гръцки вестници публикуваха информация за случая. На 29 септември 1996 г. в неделния брой на Kathimerini [„Катимерини“] се казваше следното: „Колкото и да се опитва гръцкото правителство да пренебрегне това ‘просто като шега’, ‘плесницата’, която то получи от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, е действителен факт, факт, който е надлежно хроникиран в международен мащаб. Съдът напомни на Гърция за Член 9 на Конвенцията по правата на човека и единодушно осъди гръцкото законодателство.“

На 28 септември 1996 г. атинският ежедневник Ethnos [„Етнос“] писа, че Европейският съд „осъди Гърция, нареждайки ѝ да заплати на своите граждани, които са имали нещастието да бъдат Свидетели на Йехова“.

Един от адвокатите на жалбоподавателите — г–н Панос Битсаксис — беше интервюиран в едно радиопредаване и каза в интервюто си: „Живеем през 1996 година, на прага на 21–и век, и е излишно да се казва, че не бива да има дискриминация, пречки или намеса от страна на администрацията във връзка с упражняването на основното човешко право на религиозна свобода. . . . Това е добра възможност правителството да преразгледа своята политика и да прекрати тази безсмислена дискриминация, която не служи на никакви цели в днешно време.“

Решението по случая „Манусакис и другите срещу Гърция“ дава надежда, че гръцката държава ще приведе своето законодателство в хармония с присъдата на Европейския съд, така че Свидетелите на Йехова в Гърция да могат да се радват на религиозна свобода без административна, полицейска или църковна намеса. А и това е вече втората присъда срещу гръцката съдебна система, издадена от Европейския съвет във връзка с религиозната свобода.a

Добре известно е, че Свидетелите на Йехова се подчиняват на правителствените ‘висшестоящи власти’ във всички неща, които не противоречат с божието Слово. (Римляни 13:1, 7, NW) Те изобщо не представляват заплаха за обществения ред. Точно обратното, техните издания и проповедната им служба насърчават всекиго да бъде почтен гражданин и да живее мирен живот. Те са добра и установена религия и техните членове допринасят много за добруването на обществото там, където живеят. Тяхната решимост да се придържат към високите морални стандарти на Библията, както и тяхната любов към ближния, изразена най–вече в библейската им образователна дейност, оказват благотворно влияние в над 200–те страни, в които има Свидетели.

Надяваме се, че решенията, произнесени от Европейския съд, ще послужат за донасянето на по–голяма религиозна свобода на Свидетелите на Йехова и всички други религиозни малцинства в Гърция.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 30]

Залата на Царството, която първоначално била запечатана от полицията на 20 септември 1993 г.

[Снимка на страница 30]

Европейският съд по правата на човека, Страсбург

[Снимка на страница 31]

Свидетелите в случая: Т. Манусакис, В. Хадзакис, К. Макридакис, К. Баксеванис