Въпроси на младите хора . . .

Мога ли наистина да бъда приятел на Бога?

ДА БЪДА приятел на Бога? Изключено! Така смята 20–годишната Дорис. „Чувствувам се толкова малоценна и така недостойна за това някой да ме харесва — оплаква се тази девойка. — Аз дори избягвам да се моля на Йехова Бог, защото мисля, че не заслужавам неговото внимание.“ Дълбоко в себе си някои младежи се смятат за напълно недостойни за божието приятелство. Дори и да копнеят за това да станат приятели на Бога, те смятат, че това е недостижимо за тях. Дали и ти си изпитвал подобни чувства?

Понякога собствените слабости могат да накарат младежа да се чувствува недостоен дори да се обърне към Бога. Да вземем за пример младия Майкъл. Той казва, че преди да започне да цени божиите пътища, на него му „били присъщи почти всички възможни грешни и вредни мисли и действия“. Но онова, което научил при изучаването на Библията, му помогнало да разбере каква мъка и разочарование причинява на Бога. Той разказва: „Всяко събрание на сбора изтъкваше пред мен най–малко още един от недостатъците ми. . . . Не можех да си представя как Йехова ще прости моите наглед безкрайни прегрешения, след като дори аз не можех да простя на себе си.“

В други случаи начинът, по който другите се отнасят към даден млад човек, може да го накара да се чувствува недостоен за божието приятелство. Например Дорис, която беше цитирана в началото, като малко дете била изоставена от майка си. Ето какво сподели тя: „Не мисля, че някой ме обича. Щом собствената ми майка и семейството ми ме изоставиха, то какви са шансовете някой друг да го е грижа за мен?“ Когато към младия човек са се отнасяли по унижаващ и оскърбителен начин още от детството му, то той може искрено да е убеден, че Бог никога не би го пожелал са свой приятел.

От друга страна един младеж може да е имал приятелство с Бога, но поради слабост да е допуснал сериозен грях. Това се случило с Трейси. „Чувствувам се толкова посрамена — казва тази 21–годишна девойка, — болката и чувството за вина са направо непоносими. Аз толкова много наскърбих моя Баща, Йехова.“

Може би и ти си в ситуация, подобна на една от споменатите по–горе. Но надежда има: Ти можеш да имаш Бога за свой приятел!

Защо можеш да бъдеш божи приятел

Вярно е, че грешните постъпки могат да попречат на някого да бъде приятел на Бога. За щастие обаче, нашият любещ Баща е поел инициативата да ни помогне. „Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ — пише апостол Павел. (Римляни 5:8) Със своята смърт Исус платил откуп, за да изкупи признателните хора от пълната власт на греха. (Матей 20:28) Затова апостолът добавя: „Ние бяхме врагове на Бога, но той ни направи свои приятели чрез смъртта на Сина си.“ — Римляни 5:10, Today’s English Version [„Версия на днешен английски“].

Преди да започнат да разбират стандартите на Йехова, някои младежи, като споменатия по–горе Майкъл, може би са участвували в сериозни прегрешения. Въпреки това, чрез изкупителната жертва на Исус, човек може да получи прошка за миналите грехове, независимо колко тежки са били те. Библията ни дава следното стоплящо сърцето уверение: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.“ (1 Йоан 1:9) Но дадената личност трябва да предприеме някои стъпки, за да покаже на Бога благодарността си за това очистване. Апостол Павел дава принципа, който може да бъде приложен тук: „Затова ‘Излезте изсред тях и отделете се’, казва Господ, ‘и не се допирайте до нечисто; и Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец’.“ (2 Коринтяни 6:17, 18) Колко е вълнуващо да знаем, че ако някой изостави прегрешаването и искрено се разкайва, Бог охотно ще го приеме в благоволението си като свой приятел.

А какво да кажем за младежи, които са израснали в една малтретираща ги среда? Обърни внимание, че Бог не смята хората за виновни заради неща, които са им били правени против тяхната воля. Такива личности са били жертви, а не участници в греха. Помни също така, че твоята стойност като човек не зависи от преценката на друг човек. Йехова може да стане твой приятел, независимо от обстоятелствата, в които се намираш. Морийн била отгледана от християнската си майка в дом, изпълнен с насилие, причинявано от нейния баща алкохолик. Но тя казва: „Всред целия този хаос, аз някак си успях да развия отношения с Йехова. Опознах го като Онзи, който никога няма да ме изостави.“

А ако изпаднеш в сериозен грях?

Дъг, който бил възпитан от богоугодни родители, взел участие в сексуална неморалност на 18–годишна възраст. Това станало поради връзките му с лоши другари. „Знаех, че това е лошо, но продължавах да го правя, защото исках да си гледам удоволствието“ — споделя Дъг. След известно време той видял безсмислието на този начин на живот. Той признава: „Започнах да забелязвам, че всичките ми така наречени приятели просто ме използуваха, за да измъкнат парите ми или да се забавляват.“ Тогава Дъг започнал да взема мерки, за да си възстанови приятелството на Йехова. Но една огромна пречка спънала напредъка му.

„Главното, което ми пречеше толкова много да се върна в правия път, беше това, че се чувствувах много недостоен — разказва Дъг. — Чувствувах, че всичко, каквото съм направил, е било лошо в очите на Йехова. Като знаех колко е добър и колко търпение е проявявал спрямо мен, струваше ми се, че е невъзможно да поиска да ми прости сега, след като бях станал толкова лош.“ Но все пак Дъг успял да превъзмогне това препятствие с помощта на един старейшина от сбора и чрез внимателно разглеждане на библейското повествование за Манасия.

Кой бил Манасия? Цар на древна Юда. Библията сочи, че той бил учен от богоугодния си баща, Езекия, да обича Йехова. Но след като баща му умрял и Манасия на 12–годишна възраст станал цар, той решил, че сега може да прави, каквото си пожелае. Той изоставил Йехова и започнал да се покланя на Ваал. Това поклонение било съпровождано от отявлено неморални и необуздани сексуални оргии. Манасия ‘извършил много зло пред Господа, та Го разгневил’. Чрез верни говорители Йехова ‘говорил на Манасия и на людете му; но те не послушали’. Тогава, като израз на възмездие от страна на Йехова, Манасия бил отведен окован във вериги и затворен във Вавилон. — 2 Летописи 31:20, 21; 33:1–6, 10, 11.

Когато Манасия размислил над миналите си деяния и ги сравнил с онова, което помнел за законите на Йехова, той бил завладян от чувство за вина и замолил за прошка. Той се смирил пред Бога и ‘му се помолил’. И Бог ‘му дал внимание, и послушал молбата му, та го довел пак в Йерусалим, на царството му’. Да, ‘Отецът на милостивите’ имал желание да даде възможност на този разкайващ се грешник отново да се приближи до него. След като получил такава милост, Манасия сега вече от личен опит ‘познал, че Господ [Йехова — NW] — Той е Бог’. — 2 Летописи 33:12, 13; 2 Коринтяни 1:3.

Щом Йехова могъл отново да приеме Манасия, то със сигурност и днес той ще даде възможност на своеволния младеж да възстанови отношенията си с Него, ако младежът прояви разкайваща се нагласа. Дъг откликнал на помощта от страна на духовните пастири в своя сбор. Те му помогнали ясно да разбере, че Бог „не ще изобличава винаги, нито ще държи гняв довека“. — Псалм 103:9.

Остани божи приятел

Щом веднъж Бог стане твой Приятел, ти трябва да цениш тези взаимоотношения, за да ги запазиш. Една 18–годишна покръстена девойка станала неомъжена майка. Дори и в тази ситуация тя била подпомогната да поправи отношенията си с Йехова. (Виж Исаия 1:18.) Кой бил повратният момент в нейното възстановяване? „Аз разбрах, че Йехова е любещ Баща, а не екзекутор — споделя тя. — Осъзнах, че той е бил наскърбен от стореното от мен. Много е важно да гледаш на Бога като на Приятел, който притежава чувства, а не само като на един абстрактен Дух, който трябва да бъде почитан, но не и истински обичан.“ Подобно на Манасия, тя била подтикната най–пълноценно да се включи в поклонението на Йехова. (2 Летописи 33:14–16) Това се оказало защита за нея. Тя дава следния съвет на другите млади хора: „Продължавайте да се стремите да възхвалявате Йехова, дори когато нещата тръгнат на зле. Йехова любещо отново ще оправи пътеките ви.“

Също така е важно да търсите приятелство с хора, които са приятели на Бога. Но бягайте като от чума от онези, у които явно няма уважение към богоугодните принципи. (Притчи 13:20) Младата Линда участвувала в сексуална неморалност с един млад човек, чието приятелство станало за нея „по–важно от всичко друго“. След духовното си възстановяване, Линда признава: „Можеш да унищожиш целия си живот, ако не съществува тази лична връзка между тебе и Йехова.“

Съществува ли при тебе тази връзка? Ако не, положи усилия да я получиш. Линда обобщава колко е ценно да притежаваш божието приятелство с думите: „Най–важното нещо в света са добрите взаимоотношения с Йехова. Никое момче, или момиче, или каквото и да било не е по–важно от това. Ако няма приятелство с Йехова, тогава вече нищо друго няма значение.“

[Снимка на страница 25]

Някои младежи може да се чувствуват недостойни да бъдат приятели на Бога