Приближи се до Бога
‘Той потърсил благоволението на Йехова’
„ЧУВСТВАХ се толкова грешен“, споделя един мъж, който за известно време се бил отклонил от Божиите принципи, на които бил учен като дете. Когато предприел стъпки да се промени, той се страхувал, че Бог никога няма да му прости. Но този разкайващ се мъж получил утеха от библейския разказ за Манасия, записан във 2 Летописи 33:1–17. Ако се чувстваш недостоен за Божията прошка поради минали грехове, примерът на Манасия може да насърчи и тебе.
Манасия израснал в боящо се от Бога семейство. Баща му Езекия бил един от най–забележителните царе на Юда. Манасия бил роден около три години след като Бог по чудодеен начин удължил живота на баща му. (4 Царе 20:1–11) Без съмнение Езекия гледал на сина си като на дар и израз на Божията милост и се опитал да внедри в сърцето му любов към чистото поклонение. Но не винаги децата на боящи се от Бога родители следват добрия им пример. Такъв бил случаят с Манасия.
Манасия бил на около 12 години, когато баща му починал. За съжаление Манасия започнал да ‘върши зло в очите на Йехова’. (1 и 2 стих) Дали младият цар бил повлиян от своите съветници, които не зачитали истинското поклонение? Библията не ни казва. Но от нея разбираме, че Манасия затънал в идолопоклонство и вършел големи жестокости. Той издигнал олтари на фалшиви богове, принесъл синовете си в жертва, занимавал се със спиритизъм и поставил изваяно изображение в храма на Йехова в Йерусалим. Манасия упорито отказвал да се вслуша в многобройните предупреждения на Йехова, благодарение на когото бил роден. (3–10 стих)
Накрая Йехова позволил Манасия да бъде отведен в плен във Вавилон. Там той могъл да размишлява върху живота си. Дали осъзнал, че неговите безсилни и безжизнени идоли не успели да го защитят? Дали си спомнил нещата, на които неговият боящ се от Бога баща го бил учел като дете? Какъвто и да е бил случаят, Манасия променил мисленето си. В повествованието се казва: „Той потърси благоволението на Йехова, неговият Бог, и много се смири ... И се молеше на него.“ (12 и 13 стих) Но можел ли някой, извършил такива сериозни грехове, да се надява на Божията прошка?
Йехова се зарадвал на искреното разкаяние на Манасия. Той чул молитвите му за благоволение и ‘го върнал в Йерусалим и възстановил царската му власт’. (13 стих) В израз на своето разкаяние Манасия положил усилия да поправи злите си дела, като премахнал идолопоклонството от земята и насърчил хората „да служат на Йехова“. (15–17 стих)
Ако се чувстваш недостоен за Божията прошка поради минали грехове, размишлявай върху примера на Манасия. Разказът за него е част от вдъхновеното Слово на Бога. (Римляни 15:4) Несъмнено Йехова иска да знаем, че е ‘готов да прощава’. (Псалм 86:5) За него е от значение не самият грях, а състоянието на сърцето на съгрешилия. Ако един човек, който е извършил грях, се моли с разкайващо се сърце, изостави погрешните си дела и положи решителни усилия да върши каквото е правилно, ще придобие благоволението на Йехова, точно както Манасия. (Исаия 1:18; 55:6, 7)
Предложение за четене на Библията през януари: