Деяния

21 След като най-накрая успяхме да се разделим с тях, отплавахме и стигнахме направо в Кос, на следващия ден в Родос и оттам в Патара. 2 Намерихме кораб, който щеше да пътува за Финикия, качихме се на него и отплавахме. 3 Видяхме Кипър, който ни се падаше отляво, подминахме го, продължихме за Сирия и спряхме в Тир, защото трябваше да разтоварят кораба. 4 Там намерихме учениците и останахме седем дни. Но заради това, което духът им беше разкрил, те се опитаха да убедят Павел да не отива в Йерусалим. 5 Когато дойде време за тръгване, потеглихме и всички ученици, заедно с жените и децата, ни изпратиха чак до пристанището. Коленичихме на брега, помолихме се 6 и се сбогувахме. После се качихме на кораба, а те се върнаха вкъщи.

7 Отплавахме от Тир и стигнахме в Птолемаида; срещнахме се с братята и останахме един ден при тях. 8 На следващия ден тръгнахме за Кесария. Там отседнахме в къщата на Филип, проповедника на добрата новина, който беше един от седемте избрани мъже. 9 Той имаше четири неомъжени дъщери, които пророкуваха. 10 След като прекарахме доста време там, от Юдея дойде един пророк на име Агав. 11 Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза краката и ръцете си и каза: „Това казва светият дух: „Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат на хората от другите народи“. 12 Тогава ние и хората, които бяха там, започнахме да молим Павел да не отива в Йерусалим. 13 Но той ни каза: „Защо плачете и се опитвате да ме разколебаете? Готов съм не само да отида в затвора, но и да умра в Йерусалим за името на Господаря Исус“. 14 Като видяхме, че няма да го разубедим, спряхме да настояваме и казахме: „Нека да се изпълни волята на Йехова*!“.

15 След това се приготвихме за път и тръгнахме към Йерусалим. 16 Някои ученици от Кесария дойдоха с нас, за да ни заведат до къщата на Мнасон от Кипър, при когото щяхме да отседнем. Той беше един от първите ученици. 17 Когато пристигнахме в Йерусалим, братята ни посрещнаха с радост. 18 На следващия ден с Павел отидохме при Яков, където се бяха събрали всички старейшини. 19 Той ги поздрави и започна да им разказва подробно за всичко, което Бог направи сред другите народи чрез службата му.

20 Като чуха това, те прославиха Бога, но казаха на Павел: „Братко, виждаш, че хиляди юдеи повярваха и всички пламенно спазват Закона. 21 Те обаче чуха слух, че учиш всички юдеи сред другите народи да отхвърлят Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си и да не спазват приетите обичаи. 22 Тогава какво да правим? Те със сигурност ще разберат, че си дошъл. 23 Затова направи каквото ти казваме: при нас има четирима души, които са дали обет. 24 Вземи ги със себе си, очистете се ритуално и им покрий разноските, за да могат да си обръснат главите. Така всички ще разберат, че слуховете, които са чули за теб, не са верни и че постъпваш правилно и спазваш Закона. 25 А на вярващите от другите народи изпратихме писмо с решението си да се пазят от жертвани на идоли неща, от кръв, от месо на удушено животно* и от сексуална неморалност*“.

26 На следващия ден Павел отиде да се очисти ритуално заедно с мъжете и влезе в храма да съобщи кога ще свършат дните за очистването, за да може за всеки от тях да бъде принесен принос.

27 В края на седемте дни юдеите от Азия* видяха Павел в храма, настроиха хората срещу него и го хванаха. 28 Те викаха: „Израилтяни, елате да ни помогнете! Това е човекът, който навсякъде учи хората на неща, които са против народа ни, Закона ни и това място. На всичкото отгоре доведе гърци в храма и омърси това свято място!“. 29 Те казаха това, защото бяха видели ефесянина Трофим с Павел в града и си мислеха, че той го е довел в храма. 30 В целия град се надигна недоволство. Хората се втурнаха в храма, хванаха Павел и го изведоха навън; а вратите веднага бяха затворени. 31 Докато се опитваха да го убият, началникът на отряда научи, че в целия Йерусалим има безредици. 32 Той веднага взе войници и офицери и изтича при тях. Като видяха началника и войниците, те спряха да бият Павел.

33 Тогава началникът се приближи, арестува го и заповяда да го вържат с две вериги, после попита кой е и какво е направил. 34 Но в тълпата едни викаха едно, други — друго и заради виковете той не можа да разбере нищо. Затова нареди да го заведат в казармата. 35 Но хората бяха толкова разгневени, че когато Павел стигна до стълбите, войниците трябваше да го носят. 36 Тълпата вървеше след тях и викаше: „Убийте го!“.

37 Точно преди да го вкарат в казармата, Павел каза на началника: „Може ли да ти кажа нещо?“. Той попита: „Ти говориш гръцки? 38 Не си ли египтянинът, който преди време вдигна бунт и поведе 4000 убийци в пустинята?“. 39 Тогава Павел отговори: „Всъщност съм юдей и съм гражданин на известния град Тарс в Киликия. Затова, моля те, позволи ми да говоря пред хората!“. 40 Той му разреши и Павел, който стоеше на стълбите, направи знак с ръка на хората да замълчат. Когато настъпи тишина, той започна да им говори на еврейски: