Деяния

20 Когато недоволството утихна, Павел повика учениците, насърчи ги, взе си довиждане с тях и тръгна за Македония*. 2 Той мина през някои градове там и много насърчи учениците. След това отиде в Гърция. 3 Остана там три месеца, но когато щеше да отплава за Сирия, разбра, че юдеите са се наговорили да го убият, и реши да се върне през Македония. 4 С него бяха Сопатер, синът на Пир от Берия, Аристарх и Секунд от Солун, Гай от Дервия, Тимотей, както и Тихик и Трофим от Азия*. 5 Те продължиха нататък и ни изчакаха в Троада. 6 След Празника на безквасните хлябове ние отплавахме от Филипи. За пет дни стигнахме при тях в Троада и останахме там седем дни.

7 На първия ден от седмицата се събрахме да ядем заедно. Понеже на следващия ден щеше да тръгва, Павел започна да говори пред всички и продължи до полунощ. 8 В горната стая, в която се бяхме събрали, имаше много лампи. 9 Докато Павел говореше, един младеж на име Евтих, който седеше на прозореца, заспа дълбоко и падна от третия етаж. Когато отидоха при него, той беше мъртъв. 10 Павел слезе долу, наведе се над него, прегърна го и каза: „Не се тревожете, той е жив!“. 11 След това се качи горе и всички започнаха да ядат. Павел разговаря с тях дълго време, чак до разсъмване, и после си тръгна. 12 А хората заведоха момчето вкъщи и бяха много щастливи, че е живо.

13 Ние се качихме на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Той ни помоли да направим така, защото беше решил да отиде дотам пеша. 14 Като ни настигна в Асос, го качихме на кораба и отидохме в Митилин. 15 На следващия ден отплавахме оттам и стигнахме близо до Хиос. На по-следващия ден спряхме за малко на Самос, а на другия ден пристигнахме в Милет. 16 Павел беше решил да подмине Ефес, за да не се задържа в Азия, защото бързаше да стигне в Йерусалим за Петдесетница.

17 Но от Милет той изпрати съобщение до Ефес, за да извика старейшините на сбора*. 18 Когато дойдоха при него, той им каза: „Знаете как живях сред вас още от първия ден, в който дойдох в Азия. 19 Служих като роб на Господаря с пълно смирение и със сълзи и имах много изпитания заради заговорите на юдеите. 20 Не спрях да ви говоря за всичко, което ще ви е от полза, и да ви уча публично и по къщите. 21 Но обясних напълно и на юдеи, и на гърци, че трябва да се разкаят пред Бога и да вярват в нашия Господар Исус. 22 Сега светият дух ме подтиква да отида в Йерусалим, макар че не знам какво ще ми се случи там. 23 Знам само, че във всеки град той постоянно ме предупреждава, че ме очакват затвор и страдания. 24 За мен обаче животът ми не е важен. Важното е да завърша пътя си и да изпълня задачата, която получих от Господаря Исус — да проповядвам напълно добрата новина за Божията незаслужена доброта.

25 Знам, че никой от вас, на които проповядвах за Царството, няма да ме види повече. 26 Затова днес ви моля да потвърдите, че не съм отговорен за смъртта на никого*, 27 защото не спрях да ви говоря за Божието намерение*. 28 Пазете себе си и цялото стадо. Светият дух ви е назначил за надзорници в него, за да се грижите като пастири за сбора на Бога, който той купи с кръвта на своя Син. 29 Знам, че когато си отида, при вас ще дойдат жестоки вълци, които няма да се отнасят нежно към стадото. 30 Сред самите вас ще се появят хора, които ще изопачават истината, за да накарат учениците да ги следват.

31 Затова бъдете нащрек и помнете, че три години, ден и нощ, не спрях да съветвам всеки от вас дори със сълзи на очи. 32 А сега ви поверявам на Бога и на посланието за незаслужената му доброта; то може да ви укрепи и да ви помогне да получите наследството, което ще бъде дадено на всички избрани. 33 Не поисках среброто, златото или дрехите на никого. 34 Знаете, че работих, за да се грижа за нуждите си и за нуждите на хората с мен. 35 По всякакъв начин ви показах, че трябва да полагате усилия да помагате на слабите и да помните думите на Господаря Исус: „Човек е по-щастлив, когато дава, отколкото, когато получава“.

36 Като каза това, той коленичи заедно с тях и се помоли. 37 Всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха, 38 защото много се натъжиха, когато им каза, че няма да го видят повече. После го изпратиха до кораба.