Деяния
22 „Братя, сънародници, слушайте какво ще ви кажа в своя защита!“. 2 Като чуха, че им говори на еврейски, сред тях настъпи още по-голяма тишина. Тогава Павел каза: 3 „Аз съм юдей, роден съм в Тарс в Киликия, но получих образованието си в този град при Гамалиил. Научен съм да спазвам строго Закона на предците ни и пламенно служех на Бога като всички вас. 4 Преследвах и предавах на смърт привържениците на Пътя*. Арестувах и хвърлях в затвора както мъже, така и жени. 5 Първосвещеникът и целият съвет на старейшините могат да го потвърдят. Освен това те ми дадоха писма до юдейските водачи в Дамаск и аз тръгнах, за да арестувам тези, които бяха там, и да ги доведа в Йерусалим да бъдат наказани.
6 Но когато вече наближавах Дамаск, около обяд, изведнъж над мен заблестя силна светлина от небето. 7 Аз паднах на земята и чух глас: „Савле, Савле, защо ме преследваш?“. 8 Отговорих: „Кой си ти, господине?“. Той ми каза: „Аз съм Исус Назарянина, когото преследваш“. 9 Мъжете, които бяха с мен, видяха светлината, но не разбраха какво ми казва гласът. 10 Тогава попитах: „Какво да направя, Господарю?“. Той ми отговори: „Стани, отиди в Дамаск и там ще ти кажат всичко, което трябва да направиш!“. 11 Но тъй като от ярката светлина ослепях, тези, които пътуваха с мен, ме заведоха за ръка в Дамаск.
12 Тогава един много вярващ човек на име Анания, който спазваше Закона и имаше добро име сред всички юдеи там, 13 дойде при мен. Той застана до мен и ми каза: „Савле, братко, прогледни!“. В същия момент прогледнах и го видях. 14 Той каза: „Богът на прадедите ни те избра, за да научиш волята му, да видиш Праведния и да чуеш гласа му, 15 защото ще говориш на всички хора за него и за това, което си видял и чул. 16 Тогава какво чакаш? Стани и се покръсти; вярвай в името на Исус и Бог ще ти прости греховете“.
17 Когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, получих видение, 18 в което Господарят ми каза: „Бързо, напусни веднага Йерусалим, защото хората тук няма да приемат това, което говориш за мен!“. 19 Аз казах: „Господарю, те знаят, че хвърлях в затвора и биех по синагогите тези, които вярват в теб. 20 Когато убиха служителя* ти Стефан, аз бях там, одобрявах това и пазех горните дрехи на тези, които го убиха“. 21 Въпреки това той ми каза: „Върви, защото ще те изпратя при далечни народи!“.
22 До този момент хората го слушаха, но после завикаха: „Този човек трябва да умре, той не заслужава да живее!“. 23 Те викаха и хвърляха горните си дрехи и прах във въздуха, 24 затова началникът на отряда заповяда да вкарат Павел в казармата и да го разпитат с бичуване, за да разбере защо викат така срещу него. 25 Но щом го вързаха, за да го бият с камшик, Павел каза на офицера, който беше там: „Имате ли право да бичувате римски гражданин, който не е осъден?“. 26 Като чу това, офицерът отиде при началника и му каза: „Този човек е римски гражданин! Какво смяташ да правиш?“. 27 Тогава началникът отиде при Павел и го попита: „Ти римски гражданин ли си?“. Той отговори: „Да“. 28 Началникът каза: „Аз купих това гражданство за много пари“. Павел каза: „А аз съм се родил с него“.
29 Тогава войниците, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него. Като осъзна, че е вързал с вериги римски гражданин, началникът се уплаши.
30 На следващия ден той го развърза и нареди на главните свещеници и на целия Синедрион да се съберат, тъй като искаше да разбере със сигурност защо юдеите го обвиняват. После го доведе и го изправи пред тях.