Деяния

19 Докато Аполос беше в Коринт, Павел мина през вътрешността на Азия* и стигна до Ефес. Там срещна няколко ученици 2 и им каза: „Получихте ли свети дух, когато станахте вярващи?“. Те му отговориха: „Дори не сме чували за свети дух“. 3 Той попита: „Тогава какво покръстване получихте?“. Те казаха: „Покръстването на Йоан“. 4 Павел каза: „Йоан покръстваше хората в знак на разкаяние и им казваше да вярват в този, който идва след него, тоест в Исус“. 5 Като чуха това, те се покръстиха в името на Господаря Исус. 6 Когато Павел положи ръце върху тях, получиха свети дух и започнаха да говорят различни езици и да пророкуват. 7 Те бяха общо 12 души.

8 Три месеца Павел ходеше в синагогата и говореше смело: изнасяше лекции и разсъждаваше убедително с хората за Божието Царство. 9 Но някои упорито отказваха да повярват и говореха лошо за Пътя* пред хората. Затова той ги остави, взе учениците със себе си и всеки ден изнасяше лекции в Тирановото училище. 10 Това продължи две години и така всички жители на Азия — и юдеи, и гърци — чуха посланието на Господаря.

11 Бог вършеше забележителни чудеса чрез Павел. 12 Дори даваха на болните негови кърпи и престилки и те оздравяваха, а злите духове излизаха от тях. 13 Но някои юдеи, които пътуваха и гонеха демони, също се опитваха да използват името на Господаря Исус. Когато гонеха зли духове от хората, те казваха: „В името на Исус, за когото проповядва Павел, ви заповядвам да излезете!“. 14 Така правеха и седемте синове на един юдейски главен свещеник на име Скева. 15 Но при един случай злият дух им каза: „Познавам Исус и Павел, но вие кои сте?“. 16 Тогава човекът, в когото беше злият дух, се нахвърли върху тях, наби ги и те избягаха от къщата голи и ранени. 17 Всички, които живееха в Ефес, научиха за това — и юдеи, и гърци. Те се изпълниха със страх и името на Господаря Исус беше възхвалявано още повече. 18 Много от повярвалите открито признаваха какво са правили. 19 А много от хората, които се занимаваха с магия, събраха книгите си и ги изгориха пред всички. И изчислиха, че струват 50 000 сребърника. 20 Така посланието на Йехова* се разпространяваше с голяма сила и въздействаше на все повече хора.

21 След всичко това Павел реши, че ще мине през Македония* и Ахая и после ще отиде в Йерусалим. Той каза: „След това трябва да отида и в Рим“. 22 Павел изпрати в Македония двама от своите помощници, Тимотей и Ераст, а той остана още известно време в Азия.

23 Тогава се надигна голямо недоволство заради Пътя. 24 Един златар на име Димитрий правеше сребърни храмчета на Артемида и носеше голяма печалба на майсторите. 25 Той ги събра заедно с други майстори и им каза: „Знаете, че от тази работа изкарваме много пари. 26 Но сега виждате и чувате, че не само в Ефес, но и в почти цяла Азия този Павел убеди много хора да си променят мнението и да повярват, че боговете, които са направени от хора, не са истински богове. 27 Така че има опасност хората да започнат да говорят лошо за бизнеса ни и да смятат храма на великата богиня Артемида за нищо. И тази богиня, на която се покланят цяла Азия и целият свят, ще загуби славата си“. 28 Като чуха това, мъжете много се ядосаха и започнаха да викат: „Велика е ефеската Артемида!“.

29 В целия град настъпи суматоха, всички се втурнаха в театъра и завлякоха със себе си македонците Гай и Аристарх, които пътуваха с Павел. 30 Павел искаше да влезе при хората, но учениците не му позволиха. 31 Дори някои от организаторите на празниците и игрите, които бяха приятелски настроени към него, изпратиха хора да го предупредят да не влиза в театъра. 32 А сред хората цареше хаос: едни викаха едно, други — друго и повечето изобщо не знаеха защо са се събрали. 33 Тогава подканиха Александър да говори и юдеите го избутаха пред тълпата. Той направи знак с ръка и искаше да обясни ситуацията на хората. 34 Но като разбраха, че е юдей, всички завикаха: „Велика е ефеската Артемида!“. И продължиха да викат около два часа.

35 Когато накрая усмири тълпата, главният секретар на града каза: „Ефесяни, кой не знае, че град Ефес е пазител на храма на великата Артемида и на нейната статуя, която падна от небето? 36 Няма спор по този въпрос, затова бъдете спокойни и не правете нищо прибързано. 37 Тези мъже, които доведохте тук, нито са обирали храмове, нито са обиждали богинята ни. 38 Така че, ако Димитрий и другите майстори имат оплакване срещу някого, има съдилища, има и управители*. Нека там да повдигнат обвинения едни срещу други. 39 Но ако искате нещо друго, то трябва да бъде решено на законно събрание. 40 Защото има реална опасност заради днешната случка да ни обвинят в бунт, тъй като няма как да оправдаем тези безредици“. 41 След това той разпусна хората.