Томас Емлън — богохулник или защитник на истината?

КОЙ бил Томас Емлън и какво го подтикнало да заеме твърда позиция на страната на истината? Какво можем да научим от него, което да ни е от полза днес?

За да отговорим на тези въпроси, е необходимо да се върнем в края на XVII и началото на XVIII век в Англия и Ирландия. По това време църквата притежавала значителна власт. Различни протестантски групи и отделни личности не били съгласни с ученията и делата ѝ.

КОЙ БИЛ ТОЙ?

Именно в тези условия се родил Томас Емлън. Това станало на 27 май 1663 г. в град Стамфорд, графство Линкълншър, Англия. На 19–годишна възраст той изнесъл първата си проповед. След това служел като свещеник при една графиня в Лондон, а по–късно се преместил в Белфаст, Ирландия.

Там той служел в енорийска църква. С течение на времето служел като свещеник и на други места, включително в Дъблин.

ЗАЩО БИЛ ОБВИНЕН В БОГОХУЛСТВО?

Емлън старателно изследвал Библията. Постепенно започнал да се съмнява в доктрината за Троицата, макар че първоначално вярвал в нея. Когато изследвал Евангелията, се убедил, че те потвърждават подобреното му разбиране.

Той не споделил веднага какво е открил. Но някои членове на църквата му в Дъблин забелязали, че не споменава Троицата в проповедите си. Съзнавайки, че откритото от него няма да бъде прието добре от другите, Емлън писал: „Не мога да се надявам да остана на същата длъжност, щом веднъж разкрия възгледите си.“ През юни 1702 г. двама духовници му потърсили сметка защо изпуска учението за Троицата от проповедите си. Емлън признал, че повече не вярва в него и предложил да се оттегли от длъжността си.

След няколко дни напуснал Дъблин и Ирландия и заминал за Англия. Но след десет седмици се върнал в Дъблин, за да уреди някои неща, с надеждата да се премести в Лондон за постоянно. Там, с цел да защити вярванията си, издал своя труд „Смирено изследване на Писанието — разказ за Исус Христос“. В него посочил ясни библейски доказателства защо Исус не може да е Върховният Бог. Това разгневило някои членове на бившата църква на Емлън в Дъблин и срещу него била подадена официална жалба.

Той бил арестуван и на 14 юни 1703 г. бил изправен пред съд в Дъблин. В книгата си „Достоверен разказ за процеса“ Емлън обяснява, че бил съден, ‘тъй като написал и издал книга, в която, според обвинителния акт, богохулно и злостно се твърди, че Исус Христос не е равен на Бог Отец’. Процесът се оказал пълен фарс. Седем епископи от ирландската църква седнали заедно със съдиите. На Емлън не му било позволено да говори в своя защита. Ричард Ливайнс, виден адвокат, казал на Емлън, че ще бъде „преследван като вълк“. А в края на процеса съдия Ричард Пайн заявил пред съдебните заседатели, че ако не вземат правилното решение, трябва да имат предвид, че „епископите са там“, вероятно намеквайки им, че ще бъдат наказани.

Когато Емлън бил обявен за виновен, главният адвокат му предложил да се отрече от възгледите си. Емлън отказал. Той бил глобен и осъден на една година затвор. Тъй като не можал да плати глобата, останал в затвора две години, докато един негов приятел не убедил властите да намалят сумата. На 21 юли 1705 г. бил освободен. Униженията, които преживял, го подтикнали да заяви, както беше посочено в началото: „Страдам заради онова, което смятам за [Божия] истина и слава.“

По–късно Емлън се преместил в Лондон, където се запознал с Уилям Уистън, друг изследовател на Библията, който бил отхвърлен от обществото, тъй като публикувал онова, което смятал за истината от Библията. Уистън уважавал Емлън и го нарекъл „‘първия и главния изповедник’ на ‘старото християнство’“.

ЗАЩО ОТХВЪРЛИЛ ТРОИЦАТА?

Подобно на Уистън и друг уважаван учен, Исаак Нютон, Емлън разбрал, че Библията не подкрепя доктрината за Троицата, постановена в Атанасиевия символ на вярата. Той обяснил: „След дълбоки размисли и изследване на Светото писание, ... имам основателни причини ... да променя стария си възглед относно Троицата.“ Емлън направил заключението, че „единствено Богът и Бащата на Исус Христос е Върховната личност“.

Какво го накарало да стигне до този извод? Той открил много библейски стихове, които посочват разликата между Исус и неговия Баща. Следват само няколко примера, като коментарите на Емлън са в курсив.

• Йоан 17:3: „Никъде не се казва, че Христос е този един Бог или най–великият Бог, какъвто е единственият Бог.“ Само Бащата е наречен „единствения истински Бог“.

• Йоан 5:30: „Синът не върши своята воля, а волята на Бащата.“

• Йоан 5:26: „Неговият живот му е даден от Бащата.“

• Ефесяни 1:3: „Исус Христос често е наричан Сина на Бога, но Бащата никога не е наричан Бащата на Бога, макар че често е наричан Бащата на нашия Господар Исус.“

След като разгледал всички доказателства, Емлън категорично заявил: „Няма нито един откъс от Свещеното писание, който дори да навежда на мисълта, че Бащата, Синът и Светият дух са представени недвусмислено като една и съща личност.“

КАКВО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ?

Мнозина днес се страхуват да застанат твърдо на страната на библейската истина. Но Емлън бил непоколебим в това отношение. Той повдигнал следния въпрос: „Ако човек не изявява най–важните истини, които е намерил в Свещеното писание и които са ясни и недвусмислени, защо изобщо да ги чете и изследва?“ Емлън не направил компромис с истината.

Примерът на Емлън и други като него ни подтиква да се замислим дали ще застанем на страната на истината, ако се сблъскаме с присмех или презрение. Можем да се запитаме: „Кое е по–важно за мене — уважението от страна на обществото или защитаването на истината от Божието Слово?“