Дали тя действително е библейско учение?

АКО учението за троицата беше истина, то трябваше ясно и последователно да бъде представено в Библията. Защо? Защото, както потвърждават апостолите, в Библията Бог открива себе си на хората. И след като трябва да познаваме Бога, за да му се покланяме по приемлив начин, Библията трябва ясно да ни казва кой всъщност е той.

Вярващите от първи век приемали Писанията като автентично разкриване на Бога. Те са били основата на техните вярвания, най–висшият авторитет. Например, когато апостол Павел проповядвал на хората в град Берия, ‘те приели учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследвали писанията да видят дали това е вярно’. — Деяния 17:10, 11.

Какво ползували за свой авторитет изтъкнатите по онова време мъже на Бога? Деяния 17:2, 3 ни казва: „И по обичая си Павел . . . разискваше с тях от писанията, та им поясняваше и доказваше [от писанията].“

Самият Исус дал пример в използуването на Писанията като основа на своето учение, казвайки нееднократно: „Писано е.“ Също така ‘им тълкувал писаното за Него във всичките писания’. — Матей 4:4, 7; Лука 24:27.

По този начин Исус, Павел и вярващите от първи век използували Писанията като основа за своето учение. Те знаели, че „всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело“. — 2 Тимотей 3:16, 17; виж също 1 Коринтяни 4:6; 1 Солунци 2:13; 2 Петър 1:20, 21.

След като Библията може да служи „за поправление“, тя трябва ясно да разкрива информация относно един толкова основен въпрос, за какъвто бива представяна троицата. Но дали самите теолози и историци казват, че тя действително е библейско учение?

„Троица“ в Библията?

ЕДНА протестантска публикация казва: „Думата троица не се среща в Библията . . . Тя намерила официално мястото си в теологията на църквата едва през 4–и век.“ (The Illustrated Bible Dictionary [„Илюстрован библейски речник“]) А един католически авторитет казва, че троицата „не е . . . пряко и непосредствено слово[то] на Бога“. — „Нова католическа енциклопедия“.

„Католическа енциклопедия“ също коментира: „В Писанията няма нито един термин, чрез който Трите Божествени Личности да са обозначени заедно. Думата τρίας [трѝас] (която на латински е преведена тринитас) се открива за пръв път при Теофил Антиохски около 180 г. от н.е. . . . Скоро след това тя се появява при Тертулиан в латинската си форма тринитас.“

Това обаче само̀ по себе си не е доказателство, че Тертулиан е поучавал троицата. Католическият труд Trinitas—A Theological Encyclopedia of the Holy Trinity [„Тринитас — Теологическа енциклопедия за Светата троица“] например отбелязва, че някои думи на Тертулиан по–късно били използувани от други, за да опишат троицата. След това там се предупреждава: „Но от тази употреба не бива да се правят прибързани заключения, защото той не прилага тези думи към тринитарната теология.“

Свидетелството на Еврейските писания

СЛЕД като думата „троица“ не се намира в Библията, дали поне идеята за троицата е ясно изразена в нея? Какво разкриват например Еврейските писания („Старият завет“)?

The Encyclopedia of Religion [„Енциклопедия на религията“] отбелязва: „Теолозите днес са съгласни, че Еврейската Библия не съдържа доктрина за троицата.“ И „Нова католическа енциклопедия“ също казва: „С[тарият] з[авет] не учи на доктрината за Светата троица.“

Подобно на това, в своята книга The Triune God [„Триединният Бог“], йезуитът Едмънд Фортман признава: „Старият завет . . . не ни казва нищо — нито ясно изразено, нито пък от което може да се направи заключение — за триединен Бог, който е Баща, Син и Свети дух. . . . Няма доказателства, че някой от светите писатели дори е подозирал за съществуването на [Троица] в едно Божество. . . . И да се виждат в [„Стария завет“] дори само загатвания или предобрази, или ‘забулени знаци’ за троица на личности, означава да отидем далеч зад думите и намеренията на светите писатели.“ — Курсивът наш.

Изследването на самите Еврейски писания ще потвърди тези изказвания. Така че в първите 39 книги на Библията, които образуват истинския канон на вдъхновените Еврейски писания, няма ясно учение за троицата.

Свидетелството на Гръцките писания

ТОГАВА дали Християнските гръцки писания („Новият завет“) говорят ясно за троицата?

„Енциклопедия на религията“ казва: „Теолозите са съгласни, че Новият завет също не съдържа ясно формулирана доктрина за троицата.“

Йезуитът Фортман заявява: „Писателите на Новия завет . . . не ни дават официална или формулирана доктрина за троицата, нито пък ясно изразено учение, че в един Бог има три равни божествени личности. . . . Никъде не откриваме каквато и да е тринитарна доктрина за три отделни форми на божествен живот и дейност в едно и също Божество.“

The New Encyclopædia Britannica [„Нова енциклопедия Британика“] отбелязва: „В Новия завет не се среща нито думата ‘троица’, нито ясно формулирана доктрина за нея.“

В книгата A Short History of Christian Doctrine [„Кратка история на християнското учение“] Бернхард Лосе казва: „Що се отнася до Новия завет, човек не открива действителна доктрина за троицата.“

Подобно на това The New International Dictionary of New Testament Theology [„Нов международен речник на теологията на Новия завет“] заявява: „Н[овият] з[авет] не съдържа развита доктрина за троицата. ‘В Библията липсва изрично изявление, че Бащата, Синът и Светият дух са от еднаква същност’, [казал протестантският теолог Карл Барт].“

Професорът от Йейлския университет Е. Уошбърн Хопкинс потвърждава: „За Исус и Павел доктрината за троицата очевидно е била непозната; . . . те не казват нищо за нея.“ — Origin and Evolution of Religion [„Произход и развитие на религията“].

Историкът Артър Уейгал отбелязва: „Исус Христос никога не е споменавал за такъв феномен, и никъде в Новия завет не се появява думата ‘троица’. Тази идея била възприета от Църквата едва триста години след смъртта на нашия Господар.“ — „Езичеството в нашето християнство“.

И така, нито 39–те книги на Еврейските писания, нито канонът от 27–те вдъхновени книги на Християнските гръцки писания дават каквото и да е ясно учение за троицата.

Била ли е поучавана от ранните християни?

ДАЛИ ранните християни са поучавали троицата? Обърни внимание на следните коментари, направени от историци и теолози:

„Първоначалното християнство нямало ясно определена доктрина за троицата като тази, която впоследствие била създадена в символите на вярата.“ — „Нов международен речник на теологията на Новия завет“.

„Ранните християни обаче в началото не мислели да прилагат идеята [за троицата] към своята собствена вяра. Те отдавали своята преданост на Бога Отец и на Исус Христос, Сина на Бога, и признавали . . . Светия Дух; но никога дори и не помисляли за тези три като за истинска троица, като за равни и обединени в Едно.“ — „Езичеството в нашето християнство“.

„Отначало християнската вяра не била тринитарна . . . Тя не била такава по времето на апостолите и непосредствено след това, както се вижда от Н[овия] з[авет] и други ранни християнски писания.“ — Encyclopædia of Religion and Ethics [„Енциклопедия на религията и етиката“].

„Формулировката ‘един Бог в три лица’ не била твърдо установена, и със сигурност не напълно възприета в християнския живот и вероизповедание, преди края на четвърти век. . . . Всред Апостолските Отци не е имало нищо, което поне малко да се доближава до такова схващане или такава представа.“ — „Нова католическа енциклопедия“.

Какво поучавали предникейските Отци

ПРЕДНИКЕЙСКИТЕ Отци били признавани като водещите религиозни учители в ранните векове след раждането на Христос. Интересно е това, което те учели.

Юстин Философ, който умрял около 165 г. от н.е., нарекъл предчовешкия Исус създаден ангел, който е „различен от Бога, който създал всички неща“. Той казал, че Исус бил по–нисш от Бога и „никога не направил нищо, освен това, което Създателят . . . желаел той да направи или да каже“.

Иреней, който умрял около 200 г. от н.е., казал, че предчовешкият Исус имал отделно съществуване от Бога и бил подчинен на него. Той посочил, че Исус не е равен на „Единия истински и единствен Бог“, който е „върховен над всичко, и освен когото няма друг“.

Климент Александрийски, който умрял около 215 г. от н.е., наричал Бога „несътворения и нетленен, и единствен истински Бог“. Той казал, че Синът „е следващият след единствения всемогъщ Отец“, но не е равен на него.

Тертулиан, който умрял около 230 г. от н.е., поучавал за върховенството на Бога. Той казал: „Отецът е различен от Сина (който е друг), тъй като е по–велик; така както този, който създава, е различен от този, който е създаден; този, който изпраща, е различен от този, който е изпратен.“ Той казал още: „Имало е време, когато Синът не е бил. . . . Преди всички неща Бог бил сам.“

Иполит, който умрял около 235 г. от н.е., казал, че Бог е „единият Бог, първият и единственият, Създателят и Господарят на всичко“, който „няма нищо еднакво вечно [равно по възраст] на себе си . . . Но той бил Един, сам за себе си; който, желаейки това, извикал към битие онова, което не било преди“, като например създадения предчовешки Исус.

Ориген, който умрял около 250 г. от н.е., казал, че „Отецът и Синът са две субстанции . . . две неща, що се отнася до тяхната същност“, и че „сравнен с Отеца, [Синът] е много малка светлина“.

Обобщавайки историческите доказателства, в книгата The Church of the First Three Centuries [„Църквата от първите три века“] Алван Ламсън казва: „Популярната съвременна доктрина за троицата . . . не получава подкрепа от езика на Юстин [Философ]: и това заключение може да бъде направено относно всички предникейски Отци; тоест относно всички християнски писатели през трите века след раждането на Христос. Вярно е, че те говорят за Отец, Син и . . . свети Дух, но не като за равни, нито като за една числена същност, не като за Трима в Един, в какъвто и да било смисъл, възприет сега от тринитарианците. Фактите сочат точно обратното.“

Така свидетелствата от Библията и от историята ясно показват, че троицата била непозната през библейските времена и няколко века след това.

[Текст в блока на страница 7]

„Няма доказателства, че някой от светите писатели дори е подозирал за съществуването на [Троица] в едно Божество.“ — „Триединният Бог“