Уилям Уистън — Еретик или честен учен?

БИ ЛИ пожертвувал ти кариерата си заради своите вярвания? Уилям Уистън направил това.

Той предизвикал религиозни спорове в началото на 18–и век, когато изразил несъгласие с Англиканската църква относно ученията на Библията. В крайна сметка, в резултат на това той бил заклеймен като еретик. Така неговата линия на поведение му донесла присмех, но също така му спечелила и уважение.

Кой бил Уилям Уистън? И какво постигнал той?

Библейски учен

Уилям Уистън бил блестящ колега на сър Исаак Нютон от Кембриджския университет. Ако се обърнеш за справка към английското издание на писанията на юдейския историк от първи век Йосиф Флавий, вероятно ще четеш превода, направен от Уистън през 1736 г. Макар че съществуват и други преводи, неговото академично предаване на текста, бележките и есетата му все още са ненадминати и продължават да бъдат препечатвани. Мнозина смятат този труд за връх в постиженията на Уистън.

Не бива да се пропуска обаче и Primitive New Testament [„Ранният Нов завет“] — превод на Уистън на Християнските гръцки писания. Той бил публикуван през 1745 г., след като Уистън бил навършил 77 години. Уистън превел четирите евангелия и Деянията на апостолите от Кодекс Безе, писмата на Павел — от Клермонския кодекс, а останалата част, включително и Откровението, — от Александрийския ръкопис. Той се постарал да не включи неавтентичната част от 1 Йоан 5:7. Уистън избрал тези три древни гръцки източника като най–добрите на разположение по онова време.

Онова, което Уистън направил, явно било подтиквано от любов към Библията. В негово време преобладавал деизмът — учение, според което разумът сам по себе си е достатъчна основа за вяра в Бога. Според книгата William Whiston—Honest Newtonian [„Уилям Уистън — един честен нютонианец“], Уистън здраво поддържал „традиционалистичния възглед, че Библията е единственият непогрешим източник на древна история“. Терминът „нютонианец“ тук е препратка към Исаак Нютон, известен най–вече със своите Principia [„Принципи“], където той излага закона за всемирното притегляне. Мисленето на Нютон оказало дълбоко въздействие върху Уилям Уистън. По какъв начин?

Контрастиращи личности

Уилям Уистън бил роден през 1667 г. като син на англикански духовник. След като самият той бил ръкоположен за такъв през 1693 г., Уистън се върнал в Кембридж да учи математика и да стане помощник на Нютон. Между двамата се развила близка връзка. Когато след около три години Нютон се отказал от поста си на професор по математика, той се погрижил за това Уистън да бъде назначен на мястото му. Изграждайки кариерата си, Уистън изнасял лекции по астрономия и математика, но влиянието на Нютон го подбудило също така да задълбочи интереса си към хронологията и доктрините на Библията.

Нютон бил религиозен мъж. Вярвайки предано в библейското Хилядолетие, той писал много върху пророчествата на Даниил и Откровение. Но почти никое от тези писания не било публикувано, докато той бил жив. Той отхвърлил учението за троицата. Но когато се стигнало до издаване на неговите доказателства срещу троицата, „Нютон се оттеглил, опасявайки се да не би неговите възгледи срещу троицата да станат широко известни“ — казва The New Encyclopædia Britannica [„Нова енциклопедия Британика“]. В книгата си Isaac Newton, Historian [„Исаак Нютон, историкът“] Ф. Е. Манюъл казва това по следния начин: „Групата на Нютон или криела своите мнения, или въздържала ентусиазма си. . . . Там, където Нютон бивал прикрит, Уистън разгласявал всичко нашироко.“ Следователно двамата мъже били контрастиращи личности.

Изключване

През юли 1708 г. Уистън писал до архиепископите на Кентърбъри и Йорк, настоявайки за преразглеждане на доктрините на англиканската църква относно фалшивото учение за троицата, отразено в Атанасиевото кредо. Естествено, той бил посъветван да бъде предпазлив. Но Уистън продължил да настоява. „Аз изследвах тези положения изоснови — казал той, — и съм напълно убеден, че християнската църква е била дълго и безогледно заблуждавана относно тях; и с благословията на Бога, ако това зависи от мен, тя няма да бъде заблуждавана повече.“

Нютон се страхувал за своето социално и академично положение. Обаче Уистън не се страхувал. След като избистрил своите убеждения против троицата, той написал един памфлет, в който представил възгледите си. Но през август 1708 г. Кембриджският университет отказал да му даде разрешение да напечата този материал, тъй като той бил сметнат за неортодоксален.

През 1710 г. Уистън бил обвинен в поучаване на доктрина, противоположна на вярването на англиканската църква. Той бил признат за виновен, била му отнета професорската титла и му бил забранен достъпът в Кембридж. Но въпреки съдебния процес срещу него, който продължил още почти пет години, Уистън никога не бил осъден като еретик.

Макар че възгледите на Нютон против троицата били сходни с тези на Уистън, той не подкрепил своя приятел и дори накрая го изключил от групата си. Най–после, през 1754 г., библейското изследване на Нютон, изобличаващо троицата, било публикувано — 27 години след смъртта му. Но вече било твърде късно за каквато и да е помощ за Уистън, който бил умрял две години преди това.

Смята се също така, че Нютон е отговорен за изключването на Уистън от престижното Кралско дружество. Но Уистън не бил обезсърчен. Заедно със семейството си той се преместил в Лондон, където основал Дружество за пропагандиране на възгледите на ранното християнство. Той вложил цялата си енергия в писане, като най–значимият му труд от това време били четирите тома на Primitive Christianity Revived [„Ранното християнство възобновено“].

Предизвикващ спорове до края

Като учен Уистън работил върху различни методи, чрез които моряците да могат да определят географската дължина в морето. Макар че идеите му не били възприети, настойчивостта му в крайна сметка довела до изобретяването на морския хронометър. Макар че много от схващанията на Уистън за библейските пророчества, подобно на тези на неговите съвременници, се оказали неточни, в търсенето си на истината той опитал всички възможни средства. Неговите трактати върху орбитите на кометите, както и неговите постулати относно въздействието на Потопа от дните на Ной са някои от многото неща, които той написал, за да защити научната и библейската истина. Но надминаващи всичко останало са писанията му, изобличаващи доктрината за троицата като небиблейска.

Верен на себе си, Уистън напуснал англиканската църква през 1747 г. Той направил това както буквално, така и във фигуративен смисъл, като излязъл от църквата в момента, в който един духовник започнал да чете Атанасиевото кредо. A Religious Encyclopædia [„Една религиозна енциклопедия“] казва за Уистън: „Достойни за възхищение са мъжествената прямота и истинност на неговия характер, последователността в неговия живот и праволинейността на неговото поведение.“

За Уилям Уистън не бил възможен компромис с истината, и личните убеждения били по–ценни от хвалебствията и одобрението на човеците. Макар че бил личност, предизвикваща спорове, Уистън бил честен учен, който безстрашно защищавал Библията като Слово на Бога. — 2 Тимотей 3:16, 17.

[Информация за източника на снимката на страница 26]

Copyright British Museum