Апокрифните евангелия — дали съдържат скрити истини за Исус?

„ТОВА е нещо голямо. Ще обърка много хора.“ „Това променя историята на ранното християнство.“ Някои учени се изразиха по такъв сензационен начин, когато беше открито „Евангелието от Юда“, текст, за който се смяташе, че е изгубен от 16 века (показан по–горе).

Съществува подновен интерес към апокрифните евангелия. Някои твърдят, че подобни текстове разкриват важни събития от живота на Исус, както и негови учения, които са били скрити. Но какво представляват апокрифните евангелия? Могат ли те да разкрият истини за Исус и християнството, които не можем да намерим в Библията?

Канонични и апокрифни евангелия

Между 41 и 98 г. Матей, Марко, Лука и Йоан записали „повествованието за живота на Исус Христос“. (Матей 1:1) Техните разкази понякога са наричани евангелия, което означава „добра новина“ за Исус Христос. (Марко 1:1)

Макар че имало устни предания, както и други писания за Исус, тези четири евангелия са единствените, приемани като вдъхновени от Бога, достойни да бъдат част от Светото Писание и потвърждаващи „достоверността на нещата“ от живота на Исус на земята и неговите учения. (Лука 1:1–4; Деяния 1:1, 2; 2 Тимотей 3:16, 17) Тези четири евангелия се споменават във всички древни каталози на Християнските гръцки писания. Няма основания да се оспорва каноничността им, или правото им да бъдат част от Божието вдъхновено Слово.

След време обаче започнали да се появяват и други писания, които също били определени като евангелия. Те били наречени апокрифни.a

В края на втори век Ириней Лионски написал, че отстъпниците от християнството притежават „неизброимо много апокрифни и фалшиви писания“, включително евангелия, които „те самите били съчинили, за да объркат умовете на глупавите“. Затова станало опасно не само да се четат апокрифните евангелия, но и да се притежават.

Средновековните монаси и преписвачи обаче не допуснали тези текстове да потънат в забрава. През XIX век интересът към апокрифните писания се засилил и били открити много сбирки от текстове и критични издания на апокрифите, включително няколко евангелия. Днес много от тях са издадени на повечето основни езици.

Апокрифните евангелия — невероятни разкази за Исус

В апокрифните евангелия често се описват хора, които само бегло се споменават в някои от каноничните евангелия, или се разказва за предполагаеми събития от детството на Исус. Да разгледаме някои примери.

◼ В „Протоевангелието от Яков“, наричано още „Раждането на Мария“, се разказва за раждането и детството на Мария, както и за брака ѝ с Йосиф. Напълно основателно това евангелие се описва като религиозна измислица и легенда. В него се подкрепя идеята за вечната девственост на Мария и очевидно е написано за нейна прослава. (Матей 1:24, 25; 13:55, 56)

◼ „Детство Исусово“ се съсредоточава върху живота на Исус като дете от петата до дванайсетата му година и му приписва извършването на няколко невероятни чудеса. (Виж Йоан 2:11.) Исус е представен като непослушно, сприхаво, отмъстително дете, което използва чудодейните си сили, за да отмъщава на учители, съседи и други деца, като ослепява, осакатява или дори убива някои от тях.

◼ Някои апокрифни евангелия, като например „Евангелието от Петър“, говорят за събития, свързани със съдебния процес, смъртта и възкресението на Исус. Други, като текста „Деяния на Пилат“, който се намира в „Евангелие от Никодим“, се съсредоточават върху хората, свързани с тези събития. Подобни текстове не са достойни за доверие, тъй като съдържат измислени събития и дори хора. Целта на „Евангелието от Петър“ е да оправдае Понтий Пилат и в него възкресението на Исус е описано по фантастичен начин.

Апокрифните евангелия и отстъпничеството от християнството

През декември 1945 г. близо до Наг Хамади (Горен Египет) местни жители открили 13 папируса, съдържащи 52 текста. Смята се, че тези документи от IV век са били написани от последователи на религиозното и философско движение гностицизъм. Тъй като представлявало смесица от мистицизъм, езичество, гръцка философия, юдаизъм и християнство, това движение оказвало покваряващо влияние върху някои, които твърдели, че са християни. (1 Тимотей 6:20, 21)

„Евангелието от Тома“, „Евангелието от Филип“ и „Евангелието на Истината“, които са сред текстовете, открити при Наг Хамади, съдържат гностически идеи, представени така, сякаш идват от Исус. Наскоро откритото „Евангелие от Юда“ също се причислява към гностическите евангелия. В него Юда е изобразен в положителна светлина като единствения апостол, който разбирал кой всъщност е Исус. Един специалист по това евангелие обяснява, че в него Исус е описан като „като учител, разкриващ мъдрост и познание, а не като спасител, който умира за греховете на света“. Боговдъхновените евангелия учат, че Исус дал живота си като жертва за греховете на света. (Матей 20:28; 26:28; 1 Йоан 2:1, 2) Ясно е, че гностическите евангелия са замислени така, че да подкопаят доверието на хората в Библията, а не да го засилят. (Деяния 20:30)

Превъзходството на каноничните евангелия

По–старателното изследване на апокрифните евангелия разкрива какви са те всъщност. Когато ги сравним с каноничните евангелия, липсата на вдъхновение от Бога става очевидна. (2 Тимотей 1:13) Написани от хора, които никога не са познавали Исус или апостолите му, тези евангелия не съдържат скрити истини за Исус и християнството. По–скоро те са изпълнени с неточни, измислени, фантастични разкази, които по никакъв начин не могат да ни помогнат да опознаем Исус и ученията му. (1 Тимотей 4:1, 2)

От друга страна, Матей и Йоан били сред 12–те апостоли, а Марко и Лука били близки сътрудници съответно на апостолите Петър и Павел. Те написали четирите евангелия под ръководството на Божия свети дух. (2 Тимотей 3:14–17) Затова в каноничните евангелия се съдържа всичко необходимо, за да може човек да изгради вяра, че „Исус е Христос, Божият син“. (Йоан 20:31)

[Бележка под линия]

[Информация за източника на снимката на страница 18]

Kenneth Garrett/National Geographic Stock