Защо можеш да имаш доверие на евангелията в Библията

КАКВО предизвикало цялото това вълнение? В списанието се говори за неотдавнашния обществен интерес и дейностите по повод на една сбирка от фалшиви евангелия, послания и откровения, открита в средата на XX век в Наг Хамади и на други места в Египет. Тези и други подобни документи биват наричани гностически, или апокрифни, произведения.a

Имало ли е заговор?

В период, когато хората като цяло гледат скептично на Библията и на традиционните религии, изглежда гностическите, или апокрифните, творби привличат интереса на мнозина. Те оказват силно влияние на начина, по който много хора гледат на ученията на Исус Христос и на самото християнство. В едно списание се казва: „Евангелието от Тома и други апокрифни [творби] докосват сърцата на определени хора, които днес стават все повече — хора, които имат духовен глад, но нямат доверие в религията.“ Според изчисленията само в Бразилия „има най–малко 30 групи, чиито вярвания се основават на апокрифите“.

С откриването на тези документи беше широко разпространена теорията, че през IV век католическата църква направила заговор за скриването на истината за Исус, че някои подробности от живота му, описани в апокрифите, били прикрити и че четирите евангелия в съвременните Библии били променени. Илейн Пейгълс, професор по религия, обяснява това така: „Едва сега започваме да разбираме, че това, което наричаме християнство — и идентифицираме като християнска традиция, — в действителност се явява само една пестелива селекция на точно определени източници, подбрани сред десетки други.“

Според учени като професор Пейгълс Библията не е единственият източник на християнската вяра, а съществуват и други, каквито са апокрифите. Например в документалната поредица на Би Би Си „Библейски загадки“, в епизода „Коя била Мария Магдалина?“ се казва, че апокрифните творби представят Мария Магдалина като „учител и духовен водач на другите апостоли. Тя не е просто една от учениците, тя е апостол на апостолите“. Коментирайки предполагаемата роля на Мария Магдалина, Хуан Ариас пише следното в бразилския вестник „О Естадо де Сан Паулу“: „Днес всичко ни кара да вярваме, че ранното християнско движение, основано от Исус, било напълно ‘феминистко’, тъй като първите домашни църкви били домове на жени, където те служели като свещеници и епископи.“

За мнозина апокрифните източници имат по–голямо значение от Библията. Но това повдига някои важни въпроси: Дали апокрифните книги са източник на християнската вяра? Когато противоречат на ясните библейски учения, на какво трябва да се доверим — на Библията или на тях? Дали наистина през IV век е имало заговор за скриването на тези книги и за променянето на четирите евангелия с цел да се прикрие важна информация за Исус, Мария Магдалина и други личности? За да отговорим на тези въпроси, нека обърнем внимание на едно от четирите евангелия в Библията — Евангелието според Йоан.

Доказателства от Евангелието според Йоан

В началото на XX век в Египет беше намерен ценен фрагмент от Евангелието според Йоан, който днес е известен като папирус „Райландс 457“ (P⁵²). Той съдържа откъс, който в днешните Библии е в Йоан 18:31–33, 37, 38, и се съхранява в библиотеката „Джон Райландс“ в Манчестър (Англия). Това е най–старият съществуващ фрагмент от препис на Християнските гръцки писания. Много учени смятат, че е написан около 125 г., само около четвърт век след смъртта на Йоан. Забележително е, че текстът от този фрагмент съвпада почти изцяло с текста на по–късните ръкописи. Фактът, че толкова стар препис на Евангелието според Йоан е стигнал до Египет, където фрагментът беше открит, потвърждава, че това евангелие наистина било записано през I век, и то от самия Йоан, както казва Библията. Следователно Евангелието според Йоан е записано от очевидец.

От друга страна, всички апокрифи датират от II век и след това — сто години или повече след като са се случили събитията, описани в тях. Някои учени оспорват този факт, като казват, че апокрифите са основани на по–ранни писания или предания, но за това няма доказателства. Тогава възниква въпросът: На какво ще вярваш повече — на свидетелството на очевидци или на казаното от хора, живели стотици години по–късно? Отговорът е ясен.b

Какво да кажем за твърдението, че в библейските евангелия били направени промени, за да се скрият някои подробности от живота на Исус? Например има ли доказателства, че през IV век Евангелието според Йоан било променено с цел да се изопачат фактите? За да отговорим на този въпрос, трябва да имаме предвид един от главните източници на текста на съвременната Библия — ръкописът от IV век, познат като Ватикански кодекс 1209. Ако в Библията днес има промени, направени през IV век, то те щяха да бъдат и в този ръкопис. За щастие съществува друг ръкопис, съдържащ по–голямата част от текста на Лука и Йоан, известен като „Бодмер 14 и 15“ (P⁷⁵), който датира от периода 175–225 г. Според учените неговият текст е много близък до този на Ватиканския кодекс. С други думи, в библейските евангелия не са били направени значителни промени и Ватиканският кодекс доказва това.

Не съществува доказателство, писмено или друго, че в Евангелието според Йоан или другите евангелия са били направени промени през IV век. След като изследвал една колекция от фрагменти от ръкописи, намерени в Оксиринкус (Египет), професор Питър М. Хед от Кембриджския университет казал: „Като цяло тези ръкописи потвърждават великите унциални текстове [ръкописи, написани с главни букви и датиращи от IV век и по–късно], които са основата на съвременните издания на древните текстове. Няма нищо, което да налага напълно ново разбиране на ранното предаване на текста на НЗ [Новия завет].“

Какъв е изводът?

Четирите канонични евангелия — Матей, Марко, Лука и Йоан — били повсеместно приемани от християните поне до средата на II век. Широко разпространеното произведение на Тациан „Диатесарон“ (гръцка дума, означаваща „чрез четирите“), написано през 160–175 г., се основавало единствено на четирите канонични евангелия, а не на гностическите „евангелия“. (Виж блока „Ранна защита на евангелията“.) Също е важно да се отбележи заключението, до което стигнал Ириней в края на II век. Той твърдял, че както има четири посоки на света и четири вятъра, така трябва да има само четири евангелия. Въпреки че сравненията му може да бъдат оспорени, разсъжденията му подкрепят твърдението, че по негово време имало само четири канонични евангелия.

Какво показват всички тези факти? Християнските гръцки писания, каквито ги познаваме днес, включително и четирите евангелия, са останали до голяма степен непроменени от II век насам. Няма основателна причина да вярваме, че през IV век е бил направен заговор да се промени или скрие част от вдъхновеното от Бога Писание. Напротив, библейският изследовател Брус Мецгър казал: „Към края на втори век ... съществувало забележително съгласие относно по–голямата част на Новия завет сред разнообразните и разпръснати сборове от вярващи не само в Средиземноморския свят, но и в земите от Британия чак до Месопотамия.“

Апостол Павел и апостол Петър защитавали истината от Божието Слово. И двамата строго предупреждавали християнските си братя да не приемат нищо различно от онова, на което са били учени, нито да вярват в него. Например Павел писал на Тимотей: „О, Тимотей, пази това, което ти е поверено, като отхвърляш празните приказки, които оскверняват светите неща, и противоречията на така нареченото познание. Защото като се хвалеха с такова познание, някои се отклониха от вярата.“ Петър заявил: „Не, ние не ви запознахме със силата и присъствието на нашия Господар Исус Христос, следвайки умело съчинени лъжливи приказки, а бяхме очевидци на неговото великолепие.“ (1 Тимотей 6:20, 21; 2 Петър 1:16)

Преди векове пророк Исаия бил вдъхновен да каже: „Тревата изсъхва, цветът увяхва, но словото на нашия Бог остава до безпределни времена.“ (Исаия 40:8) Ние също можем да сме уверени, че Онзи, който вдъхновил написването на Свещеното писание, се е погрижил то да бъде запазено през вековете, за „да бъдат спасени всякакви хора и да достигнат до точно познание за истината“. (1 Тимотей 2:4)