Колко надеждни са евангелията?

„Днес на евангелията трябва да се гледа като на митове, съчинени от първите християни.“ (Бъртън Мак, пенсиониран професор в областта на изследването на Новия завет)

ТОЗИ професор не е единственият, който има подобен възглед. Много учени поставят под съмнение надеждността на Евангелията според Матей, Марко, Лука и Йоан, които са част от Библията и разказват за живота и службата на Исус. Защо някои хора гледат на евангелията като на митове? Дали тяхното мнение трябва да поражда съмнения в тебе относно истинността на евангелията? Нека разгледаме какво разкриват фактите.

Надеждността на евангелията е поставена под съмнение

През първите седемнайсет века от нашата ера надеждността на евангелията никога не била сериозно поставяна под съмнение. Но особено от XIX век насам известен брой учени смятат, че евангелията не са вдъхновени от Бога, а са просто човешка измислица. Те отричат, че писателите на евангелията са разполагали с информация за Исус от очевидци, и заявяват, че тези писатели не са били в състояние да запишат достоверни исторически сведения. Учените правят и заключението, че приликите в последователността на събитията и съдържанието на първите три евангелия, понякога наричани „синоптични“, което означава „подобно виждане“, показват, че техните писатели са преписвали един от друг. Критиците отхвърлят и чудесата и възкресението на Исус, както са описани в евангелията. Някои дори твърдят, че Исус никога не е съществувал!

Същите тези хора правят заключението, че Марко трябва първи да е написал своето евангелие, тъй като изглежда, че то добавя съвсем малко към информацията в евангелията на Матей и Лука. Критиците казват, че Матей и Лука вероятно са използвали книгата на Марко, за да съставят своите евангелия, и че са разполагали с един допълнителен източник — документ, който учените наричат „Q“ (от немската дума „Quelle“, означаваща „източник“). Според библейския учен А. Клайн тази популярна хипотеза „принизила писателите на евангелията до събирачи на откъслечни истории“. Подобни твърдения превръщат писателите на евангелията в хора, които плагиатствали и съчинявали митове. Тази теория подкопава вярата в това, че Библията е боговдъхновена. (2 Тимотей 3:16)

Дали писателите на евангелията били плагиатори?

Дали приликите между т.нар. „синоптични“ евангелия наистина доказват, че писателите им просто са преписвали един от друг? Не. Защо можем да твърдим това? Защото Исус обещал на учениците си, че светият дух ‘ще им припомни всичко, което той им бил казал’. (Йоан 14:26) Затова не е изненадващо, че писателите на евангелията си спомняли и съответно записали едни и същи събития. Разбира се, някои от библейските писатели може да са чели и използвали написаното от други библейски писатели, но това по–скоро предполага внимателно изследване от тяхна страна, а не плагиатстване. (2 Петър 3:15) Освен това в речника „Анкър Байбъл Дикшънъри“ се казва: „Фактът, че традициите обикновено били предавани от уста на уста, добре обяснява защо незабравимите думи на Исус били записани по един и същи начин.“

Лука заявил, че е говорил с много очевидци и че ‘най–старателно е проследил всички неща от самото начало’. (Лука 1:1–4) Дали това ти звучи като изказване на човек, който плагиатствал или съчинявал митове? Точно обратното, след цялостен анализ на записаното от Лука археологът Уилям Рамзи направил следното заключение: „Лука е историк от най–висока класа — неговите фактологични изказвания не само са достойни за доверие, но той притежава и истинско чувство за история ... Този автор трябва да бъде смятан за един от най–великите историци.“

Свидетелството на ранните отци на църквата, включително и на историка Ориген от трети век, от своя страна показва, че апостол Матей първи написал своето евангелие. Ориген казал: „Първото [евангелие] е написано от Матей, същият, който преди бил данъчен служител, но после станал апостол на Исус Христос. Той го написал на еврейски за християните от юдейски произход.“ Ясно е, че Матей, който бил апостол и очевидец на случилото се с Исус, нямал нужда да плагиатства от писанията на Марко, който не бил свидетел на тези събития. Какви са тогава фактите, свързани с твърденията, че Матей и Лука са преписвали от Марко и от един предполагаем документ, наречен „Q“?

Дали Евангелието според Марко било написано първо?

В речника „Анкър Байбъл Дикшънъри“ се признава, че теорията, според която евангелието на Марко било написано първо и е служело като основа за евангелията на Матей и Лука, не е основана на „нито един логичен и убедителен аргумент“. Въпреки това много учени смятат, че Марко написал своето евангелие преди Матей и Лука, тъй като, както те твърдят, Марко не добавя много към информацията в останалите евангелия. Например библейският изследовател от XIX век Йоханес Кун настоявал, че Евангелието според Марко трябва да е било написано първо. Според Кун, ако не е било така, то „Марко трябва да е нарязал ръкописите на Матей и Лука на малки парченца, да ги е смесил заедно в едно гърне и от тази смесица да е направил своето евангелие“.

Тъй като Евангелието според Марко е най–кратко, не е учудващо, че то съдържа най–малко уникална информация. Но това не доказва, че то трябва да е било написано преди останалите евангелия. Освен това твърдението, че Марко не добавя нищо към записаното от Матей и Лука, просто не е вярно — в живия и динамичен разказ на Марко за службата на Исус има повече от 180 откъса и забележителни подробности, които не могат да бъдат намерени в евангелията на Матей и Лука. Затова Евангелието според Марко действително представлява уникален разказ за живота на Исус. (Виж блока на 13 страница.)

Какво да кажем за документа „Q“?

Какво да кажем за документа „Q“, за който някои твърдят, че е бил основа за написаното от Матей и Лука? Джеймс Робинсън, който е професор по религия, заявява: „Документът „Q“ действително е най–важният християнски текст, с който разполагаме.“ Това твърдение е учудващо, тъй като документът „Q“ не съществува днес и всъщност никой не може да докаже, че изобщо някога е съществувал! Най–странното е пълното изчезване на този документ, тъй като според учените от него са били разпространени няколко преписа. Освен това отците на църквата никога не са цитирали документа „Q“.

Помисли за следното. Предполага се, че документът „Q“ е съществувал и е подкрепял хипотетичното твърдение, че Евангелието според Марко е било написано първо. Нима не става въпрос за хипотеза, изградена върху друга хипотеза? Когато става въпрос за подобни теории, ще бъде мъдро да помним следната притча: „Простият човек вярва на всяка дума, която чува, а умният човек разбира нуждата от доказателства.“ (Притчи 14:15, „Нова английска Библия“)

Евангелията — достоверни и надеждни

Със своите предположения и необосновани хипотези критичните учени са попречили на много хора да изследват надеждните разкази за живота и службата на Исус в евангелията. Тези разкази ясно показват, че първите християни не гледали на събитията от живота, службата, смъртта и възкресението на Исус като на митове. Стотици очевидци потвърдили истинността на тези факти. Християните през първи век, които били готови да понесат преследване и смърт, за да следват Исус, ясно осъзнавали, че не би имало смисъл да са християни, ако службата и възкресението на Исус са просто измислици. (1 Коринтяни 15:3–8, 17, 19; 2 Тимотей 2:2)

Говорейки за споровете около хипотезата за предполагаемото първоначално написване на Евангелието според Марко и мистериозно изчезналия документ „Q“, Джордж Бюканан, който е професор по теология, казва: „Съсредоточаването върху хипотезите за произхода отклонява вниманието на онзи, който изследва Библията, от изучаването на самия текст.“ Тази мисъл е в хармония със съвета на апостол Павел към Тимотей ‘да не обръща внимание на лъжливи приказки и на разисквания за родословия, които не водят до никъде, но само пораждат въпроси, вместо да предават свързаните с вярата неща от Бога’. (1 Тимотей 1:4)

Евангелията са надеждни. Те съдържат достоверни разкази от очевидци и са основани на старателно изследване. Евангелията ни разкриват удивителни факти за живота на Исус Христос. Затова, подобно на Тимотей в древността, ще бъде добре да следваме съвета на Павел: „Постоянствай в нещата, които научи и в които повярва.“ Ние имаме солидни основания да приемем, че „цялото Писание е вдъхновено от Бога“, включително и четирите евангелия. (2 Тимотей 3:14–17)

[Блок на страница 13]

Ако Евангелието според Марко не беше написано, нямаше да знаем, че...

Исус изгледал фарисеите възмутено, тъй като бил силно опечален от безчувствените им сърца (Марко 3:5)

Яков и Йоан били наречени Воанергес (Марко 3:17)

жената с кръвотечението била похарчила всичките си пари (Марко 5:26)

Иродиада таяла неприязън против Йоан Кръстител, а Ирод се страхувал от Йоан и го пазел (Марко 6:19, 20)

Исус поканил учениците си да си починат малко (Марко 6:31)

фарисеите миели ръцете си до лактите (Марко 7:2–4)

Исус взел децата в прегръдките си (Марко 10:16)

Исус изпитал обич към младия властник (Марко 10:21)

Петър, Яков, Йоан и Андрей попитали Исус насаме (Марко 13:3)

един млад човек оставил ленената си дреха (Марко 14:51, 52)

Освен това една от притчите на Исус, както и две от чудесата му са записани единствено в Евангелието според Марко. (Марко 4:26–29; 7:32–37; 8:22–26)

Евангелието според Марко съдържа още много сведения от очевидци, които не се срещат в другите евангелия. Несъмнено ще ценим още повече това евангелие, когато отделяме време да размишляваме върху стойността на всички забележителни подробности, записани в него.