Знаеш ли...

Защо юдеите започвали спазването на сабат от вечерта?

Когато дал на своя народ закона във връзка с Деня на изкуплението, Йехова казал: „Никаква работа да не вършите в тоя ден ... Ще ви бъде събота за тържествена почивка ... От вечер до вечер, да пазите съботата си.“ (Левит 23:28, 32) Тази заповед отразявала обичая при юдеите денят да започва от вечерта, след залез слънце и да завършва при следващия залез на слънцето. Така денят продължавал от вечер до вечер.

Този начин за отбелязване на дните следвал примера, оставен от самия Бог. В разказа за първия фигуративен ден на сътворение се казва: „Стана вечер, и стана утро, ден първи.“ За следващите „дни“ също се разкрива, че са започвали от „вечерта“. (Битие 1:5, 8, 13, 19, 23, 31)

Юдеите не били единствените, които отброявали дните по този начин. Атиняните, нумидийците и финикийците правели същото. От друга страна, за вавилонците новият ден започвал с изгрева на слънцето, а египтяните и римляните отбелязвали дните си от полунощ до полунощ, както е прието днес. Съвременните евреи все още започват и завършват спазването на сабат при залез слънце.

Колко дълго било „разстоянието, изминавано за един сабат“?

След като видели как Исус се възнася на небето от Маслиновата планина, неговите ученици се върнали в Йерусалим, който бил на „разстояние, изминавано за един сабат“. (Деяния 1:12) За един ден човек може да измине пеша около 30 километра или дори повече. Но Маслиновата планина е близо до Йерусалим. Тогава какво се има предвид с „разстоянието, изминавано за един сабат“?

На сабат израилтяните трябвало да си почиват от ежедневните си дейности. Те дори не бивало да палят огън в домовете си на този ден. (Изход 20:10; 35:2, 3) Йехова заповядал: „Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.“ (Изход 16:29) Тази заповед давала възможност на израилтяните да си починат от всекидневните задължения и да отделят повече внимание на духовните неща.

Тъй като смятали, че принципите, посочени в законите на Йехова, не били достатъчни, сляпо спазващите буквата на Закона равини своеволно установили конкретно правило какво разстояние можел да измине човек на сабат, например, за да участва в поклонението. Във връзка с това в „Енциклопедия на библейската, теологичната и църковната литература“ се казва: „В резултат на строгите закони, свързани със спазването на сабат, ... било постановено, че на този ден никой израилтянин не бивало да изминава по–голямо от едно определено разстояние.“ Това разстояние било 2000 лакътя, което се равнява на около един километър.

[Снимка на страница 11]

Йерусалим, гледан от Маслиновата планина