Когато смъртта отнеме наш близък
Във вторник на 17 юли 2007 г., около седем часа вечерта поради хлъзгава настилка пътнически самолет излиза от пистата на най–натовареното бразилско летище в сърцето на Сан Паулу. Самолетът пресича един главен път и се врязва в товарен склад. При злополуката загиват около 200 души.
ТОЗИ случай, описван като най–тежката самолетна катастрофа в Бразилия, остави траен отпечатък в паметта на онези, които загубиха свои близки. Клаудети е една от тях. Тя чула новината за самолетната катастрофа, докато гледала телевизия. Нейният син Ренато бил в самолета. Той бил само на 26 години и трябвало да се ожени през октомври. Клаудети отчаяно се опитала да се свърже с него по мобилния телефон, но напразно. Тя се свлякла на пода и заплакала неутешимо.
Антжи загубила годеника си в автомобилна катастрофа през януари 1986 г. Когато чула новината, тя изпаднала в шок. Антжи споделя: „Отначало не можех да повярвам. Струваше ми се, че сънувам някакъв кошмар и че внезапно ще се събудя и ще видя, че това не е истина. Треперех и изпитвах ужасни болки, като че ли някой ме беше ударил в корема.“ През следващите три години Антжи страдала от депресия. Въпреки че от злополуката са изминали повече от двайсет години, тя все още потръпва, когато си спомни за случилото се.
Едва ли могат да се намерят думи, с които да се опишат силните чувства от първоначалния шок, отказът да се приеме случилото се, вцепенението и отчаянието на хората, изпитали подобна трагична и неочаквана загуба. Но дори и когато смъртта е очаквана, като например след продължително боледуване, скръбта на близките може да е също толкова голяма. Човек никога не е напълно подготвен за смъртта на свой близък. Майката на Нанси починала през 2002 г. след дълго боледуване. Когато разбрала за нейната смърт, Нанси изпаднала в шок и просто седнала на пода в болницата. За нея сякаш животът вече нямал никакъв смисъл. Оттогава са изминали пет години, но тя все още плаче, когато си спомня за майка си.
„Хората никога не превъзмогват загубата, те просто свикват с нея“ — казала доктор Холи Пригърсън. Ако си изгубил близък в смъртта, независимо дали е било очаквано, или не, може би се питаш: „Нормално ли е да скърбя? Как бих могъл да се справя със загубата на своя близък? Дали някога ще го видя отново?“ Следващата статия разглежда тези и някои други въпроси, които може би си задаваш.
[Информация за източника на снимката на страница 3]
EVERTON DE FREITAS/AFP/Getty Images