Как да приемеш смъртта?

„След като научих за смъртта на баща си, се почувствах объркана и отчаяна. Бях обзета от чувство за вина, защото не бях до него, когато почина. Нищо не може да се сравни със силната болка от загубата на любим човек. Татко ми липсва толкова много!“ (Сара)

НЕЗАВИСИМО от своята култура или религия, повечето хора се чувстват неловко да говорят за смъртта. В някои езици има различни евфемизми, които смекчават думите. Например на български език, вместо да се каже, че някой човек е „умрял“, хората казват, че той е „починал“, „си е отишъл“ или „вече не е сред живите“.

Но дори най–нежните изрази не могат да облекчат дълбоката мъка, често изпитвана от онези, които са загубили любим човек. Някои тъгуват толкова много, че просто не могат да приемат случилото се.

Ако и твой близък е починал, вероятно и ти се опитваш да превъзмогнеш загубата. Може би дори се преструваш, че си добре, макар вътрешно да знаеш, че не е така. Разбира се, хората не изразяват скръбта си по един и същи начин. Следователно, ако външно не показваш мъката си, това не означава, че не ти е тъжно.a Възможно е обаче да възникне проблем, ако чувстваш, че другите — може би някои от твоите скърбящи роднини — очакват да изразяваш скръбта си по определен начин.

„За мене нямаше време да скърбя“

Да разгледаме примера на Натаниъл, млад мъж, чиято майка починала, когато той бил на 24 години. Той споделя: „В началото бях объркан. Чувствах, че трябва да бъда подкрепа за баща си и за многото опечалени приятели на майка си. За мене нямаше време да скърбя.“

След повече от година Натаниъл осъзнал, че все още не е превъзмогнал загубата си. Той казва: „Баща ми продължава от време на време да ми се обажда, за да сподели мъката си, което не е лошо. Той се нуждае да говори за това и аз се радвам да му помагам. Само че, когато аз имам нужда от подкрепа, сякаш няма към кого да се обърна.“

Болногледачите, включително медицинските работници, които често се сблъскват със смъртта, също може да се чувстват длъжни да потискат чувствата си. Например Елойза, която е лекарка от над 20 години, работила в малка общност и била привързана към пациентите си. Тя казва: „Бях до мнозина през последните им мигове, като някои от умиращите бяха мои скъпи приятели.“

Елойза разбирала, че е нормално човек да плаче, за да се успокои. Тя разказва: „За мене обаче беше трудно да плача. Толкова исках да съм силна заради другите, че криех чувствата си. Смятах, че те очакват това от мене.“

„Къщата беше празна без нея“

Самотата може би е една от най–големите трудности, с които се сблъскват хората, загубили любим човек. Например Ашли била на 19 години, когато майка ѝ починала от рак. Тя казва: „След смъртта ѝ се чувствах толкова объркана и самотна. Майка ми беше най–добрата ми приятелка. Двете прекарвахме много време заедно.“

Разбираемо е защо за Ашли било трудно всеки ден да се прибира вкъщи и да вижда, че майка ѝ не е там. Тя споделя: „Къщата беше празна без нея. Много пъти просто отивах в стаята си и плачех, докато гледах нейни снимки и мислех за нещата, които сме правили заедно.“

Независимо дали си загубил свой близък или скъп приятел, бъди сигурен, че не си сам. Мнозина са намерили резултатни начини да преодолеят мъката, както ще разберем от следващата статия.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 5]

„Чувствах се толкова объркана и самотна. Майка ми беше най–добрата ми приятелка.“ (Ашли)