Дали науката и Библията наистина си противоречат?

СЕМЕНАТА на раздора между Галилей и католическата църква били посети векове преди да се родят Коперник и Галилей. Древните гърци приели идеята за геоцентричната система (тоест, че земята е центърът на вселената), която получила гласност посредством Аристотел (384–322 г. пр.н.е.) и астронома–астролог Птолемей (II век от н.е.).a

Възгледът на Аристотел за вселената бил повлиян от мисленето на гръцкия математик и философ Питагор (VI век пр.н.е.). Приемайки мнението на Питагор, че кръгът и сферата са идеални форми, Аристотел вярвал, че небето се състои от множество сфери една в друга, подобно на люспите на лука. Всеки слой е направен от кристал, а земята е в центъра. Звездите се движат в кръг, задвижвани от най–външната сфера — центърът на божествената сила. Аристотел също смятал, че слънцето и другите небесни тела и звездите са съвършени — по тях няма никакви петна или белези и те не се променят.

Великата идея на Аристотел не била плод на научни открития, а на философски разсъждения. Според него да се вярва, че земята се върти, било липса на всякакъв здрав разум. Той също отхвърлил идеята за празното пространство във вселената, тъй като смятал, че ако земята се движи, щяло да се получи триене с другите тела и така тя би спряла движението си, ако не е постоянно под влиянието на някаква сила. Тъй като в рамките на познанието, което хората имали по онова време, учението на Аристотел изглеждало логично, в основата си то продължило да съществува почти две хиляди години. Дори през XVI век френският философ Жан Боден изразил по следния начин този широко разпространен тогава възглед: „Никой разумен човек, никой с дори най–бегли познания по физика, няма да предположи, че земята, която е огромна и тежка, ... се клати около оста си и около слънцето, защото и при най–слабото ѝ движение пред очите ни щяха да се срутват крепости, градове и планини.“

Възгледът на Аристотел бива приет от църквата

Друга по–нататъшна причина за конфликта между Галилей и църквата се появила през XIII век и била свързана с уважавания католически философ Тома Аквински (1225–1274 г.). Той се възхищавал на Аристотел и го наричал Философът. В продължение на пет години Аквински се стараел да обедини философските идеи на Аристотел с ученията на църквата. Уейд Роулънд пише в книгата си „Грешката на Галилей“, че по времето на Галилей „учението на Аквински, в което били вплетени идеите на Аристотел, станало основна догма в римокатолическата църква“. Трябва също да имаме предвид, че по онова време нямало обособено научно общество. До голяма степен образованието било под контрола на църквата. Тя била авторитет както в религиозно отношение, така и в областта на науката.

Такава била обстановката преди да възникне конфликтът между църквата и Галилей. Още преди да започне да се занимава с астрономия, Галилей написал трактат за движението. В него се оспорвали много от твърденията на уважавания Аристотел. Онова обаче, което довело до съдебния процес на Инквизицията срещу Галилей през 1633 г., било непоколебимата му подкрепа на идеята за хелиоцентричната система, както и твърдението му, че тя е в съгласие със Светото писание.

Когато представял защитата си, Галилей изразил силната си вяра в това, че Библията е вдъхновеното Слово на Бога. Той също твърдял, че Писанието е предназначено за обикновените хора и че местата, в които се говори за движение на слънцето, не трябва да се приемат буквално. Доводите на Галилей се оказали безрезултатни. Той получил присъда заради това, че отхвърля основаното на гръцката философия тълкувание на Писанието! Едва през 1992 г. католическата църква официално призна грешката си относно присъдата на Галилей.

Поуки за нас

Какво можем да научим от тези събития? Едно от нещата е това, че Галилей не се съмнявал в Библията. Той поставил под съмнение ученията на църквата. Един писател по въпросите на религията казал: „Онова, което научаваме от Галилей, явно не е, че църквата се е придържала твърдо към истините от Библията, а по–скоро, че не се е придържала достатъчно здраво към тях.“ Позволявайки на гръцката философия да влияе на ученията ѝ, църквата се подчинила на традициите, вместо да следва ученията на Библията.

Всичко това ни напомня за предупреждението, което се съдържа в Библията: „Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.“ (Колосяни 2:8)

Дори днес много т.нар. християни приемат учения и философии, които противоречат на Библията. Пример за това е теорията на Дарвин за еволюцията, с която заменят повествованието за сътворението от Битие. Правейки това, църквите всъщност превръщат Дарвин в съвременния Аристотел, а еволюцията — в основно религиозно вярване.b

Точната наука е в съгласие с Библията

Разгледаните факти обаче в никакъв случай не бива да ни отказват от това да се интересуваме от науката. В действителност самата Библия ни кани да се учим от делата на Бога и да прозираме неговите удивителни качества в творенията му. (Исаия 40:26; Римляни 1:20) Разбира се, Библията не претендира, че е научен учебник. Вместо това тя разкрива стандартите на Бога, характерните черти на личността му, които не можем да разберем само от творенията, както и целта му за хората. (Псалм 19:7–11; 2 Тимотей 3:16) Но когато в нея се говори за природни явления, описанието е винаги точно. Самият Галилей казал: „Както Светото писание, така и природата съществуват в резултат на Божията повеля. ... Две истини никога не си противоречат.“ Нека разгледаме няколко примера за това.

Един научен факт, който е дори по–основен от движението на звездите и планетите, е това, че всичко във вселената е подвластно на закони, като например закона за гравитацията. Извън Библията, първият, за когото знаем, че споменава физичните закони, е Питагор. Той вярвал, че всичко във вселената може да бъде обяснено с числа. Две хиляди години след него Галилей, Кеплер и Нютон най–накрая доказали, че материалната вселена е ръководена от разумни закони.

В Библията физичните закони се споменават за първи път в книгата Йов. Около 1600 г. пр.н.е. Бог задал на Йов следния въпрос: „Познаваш ли законите на небето?“ (Йов 38:33) Книгата Йеремия била написана през VII век пр.н.е. и в нея се говори за Йехова като за Създателя, който „нарежда луната и звездите“ и е „определил наредбите [законите — НС] за небето и за земята“. (Йеремия 31:35; 33:25) Имайки предвид тези стихове, библейският изследовател Дж. Роулънсън казва: „Това, че в материалния свят повсеместно действат закони, бива изразено от писателите на Светото писание също толкова категорично, колкото и в съвременната наука.“

Ако приемем становището на Питагор за критерий в това отношение, трябва да отбележим, че думите от книгата Йов са били записани около хиляда години преди Питагор. Нека не забравяме, че целта на записаното в Библията не е просто да ни запознае с факти от физиката, а най–вече да ни покаже, че Йехова е Създателят на всички неща — Онзи, който може да създава физични закони. (Йов 38:4, 12; 42:1, 2)

Друг пример, който можем да разгледаме, е движението на водата на земята, наричано кръговрат на водата. Просто казано, водата от морето се изпарява, образува облаци, пада под формата на валежи и накрая отново се връща в морето. Първите запазени сведения за описание на този кръговрат в небиблейски източници са от IV век пр.н.е. Но откъсите от Библията, в които се говори за това, са записани стотици години преди тях. Например през XI век пр.н.е. израилският цар Соломон писал: „Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.“ (Еклисиаст 1:7, СИ)

По подобен начин около 800 г. пр.н.е. пророк Амос, обикновен пастир и земеделец, писал, че Йехова е „Този, Който повиква морските води и ги излива по лицето на земята“. (Амос 5:8) Без да използват сложни научни термини, Соломон и Амос описали точно кръговрата на водата, като всеки от тях направил това по малко по–различен начин.

В Библията също се казва, че Бог „окача земята на нищо“, или в празното пространство. (Йов 26:7) Тези думи били писани около 1600 г. пр.н.е., а като имаме предвид познанията на хората по онова време, ще се съгласим, че всеки, който твърдял, че едно твърдо тяло може да остане да виси във въздуха без видима опора, би се проявил като наистина изключителен човек. Както вече беше споменато, самият Аристотел отричал идеята за празно пространство във вселената, а той живял повече от 1200 години по–късно!

Нима за тебе не е удивително това как Библията съдържа толкова точни изказвания, въпреки че по време на написването им общоприетите схващания били погрешни? За мислещите хора това е още едно доказателство, че Библията е боговдъхновена. Тогава ще бъде разумно да не се поддаваме лесно на всякакви учения или теории, които са в противоречие с Божието Слово. Както многократно се вижда от историята, човешките философски идеи, дори да произхождат от високообразовани личности, идват и си отиват, докато „Словото божие [на Йехова — НС] трае довека“. (1 Петър 1:25)

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 6]

Възгледът на протестантите

Водачите на протестантската реформация също се противопоставяли на идеята за хелиоцентричната система. Сред тях били реформаторите Мартин Лутер (1483–1546 г.), Филип Меланхтон (1497–1560 г.) и Жан Калвин (1509–1564 г.). Относно Коперник, Лутер се изказал по следния начин: „Този глупец иска да преобърне цялата астрономическа наука.“

Реформаторите основавали твърдението си на буквалното тълкуване на някои стихове, като например повествованието в Исус Навиев, десета глава, където се казва, че слънцето ‘застанало’ и луната ‘се спряла’.c Защо те възприели този възглед? Според книгата „Грешката на Галилей“, макар че протестантската реформация строшила ярема на папството, тя не успяла да „се отърси от основния авторитет“ на Аристотел и Тома Аквински, чиито възгледи били „възприети както от католиците, така и от протестантите“.

[Бележки под линия]

[Снимки]

Лутер

Калвин

[Източник]

From the book Servetus and Calvin, 1877

[Снимка на страница 4]

Аристотел

[Източник]

From the book A General History for Colleges and High Schools, 1900

[Снимка на страница 5]

Тома Аквински

[Източник]

From the book Encyclopedia of Religious Knowledge, 1855

[Снимка на страница 6]

Исак Нютон

[Снимка на страница 7]

Кръговратът на водата бил описан в Библията преди повече от 3000 години