„И все пак тя се върти!“
„БИБЛИЯТА учи как се отива на небето, а не как се движат небесата!“ — казал италианският учен и изобретател от 16–ти век Галилео Галилей. Схващания като това го въвлекли в конфликт с католическата църква, която го заплашила с мъчения и затвор. Около 350 години по–късно църквата преразгледа отношението си към Галилео. Станалото по времето на Галилео беше наречено „конфронтация между емпиричната наука и слепия догматизъм“.
Днес търсачите на истината могат да научат много от случилото се с Галилео. Но защо изобщо се стигнало до такава конфронтация? Един преглед на приетите по онова време научни възгледи ще ни даде отговор.
В средата на 16–ти век се смятало, че земята е център на вселената. Било прието, че планетите обикалят по съвършени кръгови орбити. Макар че не били проверени с научни методи, тези идеи били приети на вяра като установен факт. Да, науката със своите „мистични идеи“ била неразделима от религията.
В един такъв свят, в едно уважавано семейство от Пиза през 1564 г. се родил Галилео. Баща му искал той да учи медицина, но любознателното момче било привлечено от математиката. След време, вече като професор, той открил определени закони на инерцията. Когато описанието на ранните холандски телескопи стигнало до него, той значително подобрил замисъла им и конструирал свой собствен, по–съвършен уред. Той го насочил към небесата и публикувал онова, което научил, в първата си книга Sidereus Nuncius [„Звезден пратеник“], запознавайки своето поколение с четири от луните на Юпитер. През 1611 г. той бил повикан в Рим, където представил откритията си на йезуитския Collegio Romano [Римски колеж]. Те го почели чрез организиране на конференция, на която признали откритията му.
Учения, на които църквата се противопоставила
Но преди Галилео да напусне Рим, се надигнала заплаха — един влиятелен йезуит, кардинал Белармин, подбудил разследване на ученията на Галилео. Галилео вярвал, че сътворението се управлява от закони, които хората могат да опознаят чрез изучаване. Католическата църква се противопоставила на този възглед.
Дори и някои астрономи възрзили на мнението на Галилео. Те смятали, че е невъзможно телескопът да представи действителността увеличена, и че това откритие е измама. Един свещеник дори предположил, че звездите, които се виждат, са вградени в лещите! Когато Галилео открил лунните планини, доказвайки, че небесните тела не са съвършени сфери, свещеникът Клавий противопоставил твърдението, че луната е вградена в кристал, така че дори и човек да можел да вижда през него, тя все пак била съвършено кълбо! „Това — казал в отговор Галилео, — е един прекрасен полет на въображението.“
Стремежът на Галилео да чете от „Книгата на Природата“, както наричал той изследването на сътворението, го довел до труда на полския астроном Николай Коперник. През 1543 г. Коперник публикувал книга, в която твърдял, че земята се върти около слънцето. Галилео потвърдил това. Но така се изправил срещу научните, политическите и религиозните установени норми на своето време.
Макар че католическата църква използувала астрономията на Коперник за определяне на дати, като например Великден, възгледите на Коперник не били официално приети. Представителите на църковната йерархия поддържали теорията на Аристотел, че земята е център на вселената. Обаче новите идеи на Галилео били предизвикателство спрямо тяхната репутация и сила.
Макар че независими учени из цяла Европа работели по потвърждението на коперниковата система, те се задоволявали да обсъждат това само сред академичните кръгове. Заради това католическата църква ги оставяла на мира. Галилео не писал на латински, а на италиански, езика на обикновения човек, и така популяризирал своите открития. Духовенството сметнало, че той отправя предизвикателство не само към тях, но и към божието Слово.
Не е научно помагало
Естествено, откриването на факти относно вселената в действителност не може да се нарече предизвикателство към божието Слово. Изследователите на това Слово разбират, че Библията не е научно помагало, макар че тя е акуратна, когато засяга научни въпроси. Тя е написана за духовно развитие на вярващите, а не за да ги учи на физика или на някаква друга природна наука. (2 Тимотей 3:16, 17) Галилео бил съгласен с това. Той смятал, че има два вида език: точните термини на науката и всекидневните думи на вдъхновените писатели. Той писал: „Те са необходими в Писанието, . . . за да го приспособят към разбирането на обикновените хора, за да се кажат много неща, които изглеждат различни (що се отнася до значението на думите) от абсолютната истина.“
Примери за това има в различни библейски текстове. Един от тях е Йов 38:6, където Библията казва, че земята има „основи“ и „крайъгълен камък“. Някои хора погрешно използували това като доказателство, че земята е фиксирана неподвижно. Но подобни изрази не са използувани като научно описание на земята, а сравняват по поетичен начин сътворяването на земята с издигането на една сграда, като Йехова е майсторът строител.
Както биографът Л. Геймона изтъква в книгата си Galileo Galilei [„Галилео Галилей“]: „Тесногръдите теолози, които искали да ограничат науката единствено на основата на библейското мислене, не постигали нищо друго освен дискредитиране на самата Библия.“ По егоистични причини твърдоглави мъже направили точно това. До Светата служба било изпратено едно писмо, което изисквало да се започне разследване спрямо Галилео.
На 19 февруари 1616 г. пред католическите теолози били представени две твърдения: (1) „слънцето е център на вселената“ и (2) „земята не е център на вселената“. На 24 февруари те обявили тези идеи за безумни и еретически. На Галилео било заповядано да не се придържа към такива теории, нито да ги преподава. Редица негови книги, както и книги на други учени били забранени.
Галилео бил заставен да млъкне. Не само католическата църква била против него, но и приятелите му били безсилни да помогнат. Той се отдал само на изследвания. И ако през 1623 г. нямало смяна на папата, може би нямаше да чуем повече за него. Но новият папа, Урбан VIII, бил интелектуалец и поддръжник на Галилео. Ученият дори имал аудиенция при папата. След тази явна демонстрация на широки възгледи от страна на папата, Галилео се захванал за работа.
Макар че трудът на Галилео Dialogue Concerning the Two Chief World Systems [„Диалог относно двете главни световни системи“] за първи път бил публикуван през 1632 г. с католическо разрешително, ентусиазмът на папата скоро преминал. На 70–годишна възраст Галилео бил извикан да се яви за втори път пред Инквизицията. Обвинението в подозрение за еретизъм изисквало най–напред да се обясни защо църквата разрешила публикуването на книгата; затова било заявено, че Галилео измамнически укрил по–раншната забрана да преподава ученията на Коперник. Тъй като „Диалогът“ сравнявал астрономически системи, включително и тази на Коперник, обвинението твърдяло, че тази книга нарушава забраната.
Галилео отговорил, че неговата книга критикува Коперник. Но това била слаба защита, тъй като в книгата най–убедително били представени идеите на Коперник. Нещо повече, думи на папата били вложени в устата на най–бавно схващащия персонаж от книгата, Симплицио, което обиждало папа Урбан VIII.
Галилео осъден за еретичество
Галилео бил признат за виновен. Вече болен, когато го заплашили с мъчения, ако не се отрече от учението си, той се подчинил. Паднал на колене, се заклел: „Отказвам се . . . от споменатите грешки и ереси . . . Никога отново няма да говоря . . . подобни неща, които да хвърли подобно подозрение върху мен.“ Легендата разказва, че като се изправял, той ударил по земята и казал: „Eppur si muove! [И все пак тя се върти!]“
Присъдата била затвор и епитѝмия (покаяние, наложено като наказание) до смъртта му, която настъпила след девет години. Едно писмо, което той написал през 1634 г. казвало: „Войната не започна от някое мое схващане, а от това, че нямах благоразположението на йезуитите.“
През 1822 г. забраната върху неговите трудове била отменена. Но едва през 1979 г. папа Йоан Павел II отново повдигнал въпроса и признал, че на Галилео „били причинени много страдания . . . от хората и организацията на Църквата“. Във вестника на Ватикана L’Osservatore Romano [„Римски наблюдател“], Марио Д’Адио, виден член на специалната комисия, учредена от папа Йоан Павел II за преразглеждане на присъдата на Галилео от 1633 г., казал: „Тъй нареченият еретизъм на Галилео не изглежда да има някакво основание, както теологично, така и според каноническото право.“ Според Д’Адио, съдът на Инквизицията превишил пълномощията си — теориите на Галилео не нарушавали нито един член на вярата. Ватиканският вестник признал, че осъждането на Галилео като еретик било неоснователно.
Какво можем да научим от случилото се с Галилео? Християнинът трябва да осъзнае, че Библията не е научен учебник. Когато изглежда, че е налице конфликт между Библията и науката, не е необходимо той да се опитва да отстрани всяко „противоречие“. В края на краищата християнската вяра се основава на „словото за Христа“, а не на авторитета на науката. (Римляни 10:17, NW) Освен това науката постоянно се променя. Една теория, която изглежда, че противоречи на Библията и е популярна днес, утре може да бъде обявена за погрешна и отхвърлена.
И все пак, когато учените сочат случая на Галилео, за да покажат как религията е потискала науката, те трябва да помнят също така, че откритието на Галилео не било прието и от научно–изследователската система по негово време. Противоположно на тогавашните схващания, Библията не била в дисхармония с истината в неговото откритие. Божието слово не се нуждаело от преразглеждане. Проблемът бил причинен от погрешното тълкуване на католическата църква.
Всеки би трябвало да бъде подтикнат от изключителната хармония и природните закони във вселената към по–голяма признателност спрямо Създателя, Йехова Бог. Галилео попитал: „Дали Делото е по–малко възвишено от Словото?“ Апостолът отговаря: „От създанието на света, това, което е невидимо у [Бога], сиреч вечната му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията.“ — Римляни 1:20, „Български превод на Библията“, 1924 г.