Науката и религията — зараждането на конфликта

СЕДЕМДЕСЕТГОДИШЕН астроном лежи на смъртно легло и се мъчи да чете. В ръцете си държи коректурите на свой труд, готов за печат. Със или без негово знание, книгата му щяла да промени коренно възгледа на човека за вселената. Тя също щяла да предизвика разпален спор сред т.нар. християни, последствията от който виждаме до ден днешен.

Ученият на смъртно легло бил полският католик Николай Коперник, а годината — 1543 г. Според труда му „За въртенето на небесните сфери“ слънцето, а не земята, стои в центъра на слънчевата система. С издаването на една–единствена книга Коперник заменил изключително сложната геоцентрична система (според която в центъра стои земята) с друга, съвършено проста.

Отначало нищо не загатвало за сблъсъка, който щял да възникне впоследствие. Това било така, защото Коперник бил предпазлив, когато представял идеите си. Освен това по онова време католическата църква, според която земята била център на вселената, явно била по–толерантна спрямо научните предположения. Дори папата насърчил Коперник да издаде труда си. Когато ученият най–накрая направил това, в предговора редакторът боязливо представил учението за хелиоцентричната система (според която останалите небесни тела се въртят около слънцето) като математически модел, а не непременно като астрономически факт.

Конфликтът се засилва

Следващият, който бил замесен в спора, бил италианският астроном, математик и физик Галилео Галилей (1564–1642 г.), който също бил католик. Той си направил телескопи, използвайки неотдавна откритите лещи, и с тяхна помощ видял небето с такива подробности, каквито никой дотогава не бил виждал. Онова, което наблюдавал, го убедило, че Коперник е бил прав. Галилей също видял петна по слънцето, които днес наричаме слънчеви петна, и с това поставил под въпрос друго важно философско и религиозно вярване, а именно това, че слънцето не се променя.

За разлика от Коперник, Галилей бил смел и пламенно разпространявал идеите си. По негово време условията били много по–неблагоприятни, тъй като католическата църква вече открито се противопоставяла на теорията на Коперник. Затова, когато Галилей настоявал, че учението за хелиоцентричната система е не само истинно, но и е в съгласие със Светото писание, църквата започнала да подозира, че това е ерес.a

Галилей отишъл в Рим, за да защити твърденията си, но безуспешно. През 1616 г. църквата му забранила да разпространява идеите на Коперник. За известно време Галилей бил принуден да мълчи. Но през 1632 г. той издал друг труд в подкрепа на идеите на Коперник. Още на следващата година Инквизицията осъдила Галилей на доживотен затвор. Поради напредналата му възраст обаче присъдата бързо била променена на домашен арест.

Мнозина смятат конфликта между Галилей и църквата за велика победа на науката над религията и в по–широк смисъл дори над Библията. Както обаче ще видим в следващата статия, ако човек направи подобен прибързан извод, така би пренебрегнал много факти.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 3]

Коперник

[Източника]

Taken from Giordano Bruno and Galilei (German edition)

[Снимка на страница 3]

Галилей защитава твърденията си пред Инквизицията в Рим

[Източник]

From the book The Historian’s History of the World, Vol. IX, 1904

[Информация за източника на снимката на страница 3]

Фон: Схема, изобразяваща представата на Коперник за слънчевата система