Дали неутралитетът пречи на християнската любов?

ДА БЪДЕШ християнин означава много повече от това просто да четеш Библията, да се молиш и да пееш химни в неделя. Това включва да вършиш неща за Бога и за хората. В Библията се казва: „Нека проявяваме любов един към друг не с думи, нито със слово, а с дела и истина.“ (1 Йоан 3:18, НС) Исус бил искрено загрижен за другите и християните искат да му подражават. Апостол Павел насърчил събратята си по вяра ‘да преизобилват всякога в Господното дело’. (1 Коринтяни 15:58) Но какво представлява Господното дело? Дали то включва намеса в политиката на правителството в полза на бедните и угнетените? Дали Исус правел това?

Въпреки че другите го насърчавали да вземе участие или страна по политическите въпроси, Исус отказал да направи това. Той отхвърлил предложението на Сатан за власт над всичките царства на света, избегнал да бъде въвлечен в спор относно плащането на данъците и се оттеглил, когато хората искали насила да го направят цар. (Матей 4:8–10; 22:17–21; Йоан 6:15) Но неговият неутралитет не му попречил да върши дела в полза на другите.

Исус се съсредоточил над това, което щяло да донесе трайно добро на хората. Това, че нахранил пет хиляди или че лекувал болните, донесло временно облекчение на неколцина, но неговите учения предоставят вечни благословии на цялото човечество. Исус станал известен не като организатор на кампании за оказване на помощ, а като „Учителят“. (Матей 26:18; Марко 5:35; Йоан 11:28) Той казал: „За това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината.“ (Йоан 18:37)

Проповядване на нещо по–добро от политически възгледи

Истината, която Исус поучавал, не била политическа теория. Тя се отнасяла главно за Царството, на което самият той щял да бъде Цар. (Лука 4:43) Това Царство е небесно правителство, което ще замени всички човешки управления и ще донесе траен мир на човечеството. (Исаия 9:6, 7; 11:9; Даниил 2:44) Следователно то е единствената истинска надежда за човечеството. Не е ли по–любещо да изявяваш такава сигурна надежда за бъдещето, отколкото да поощряваш хората да уповават на управниците да осигурят такова бъдеще? В Библията се казва: „Не уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ. Излиза ли духът му, той се връща в земята си; в тоя същий ден загиват намеренията му. Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, чиято надежда е на Господа, неговият Бог.“ (Псалм 146:3–5) Затова вместо да изпраща учениците си да проповядват по–добър начин за организиране на управлението, Исус ги учел да проповядват „благовестието на царството“. (Матей 10:6, 7; 24:14)

Това е „Господното дело“, което християнските проповедници трябва да вършат. Тъй като от поданиците на Божието Царство се изисква да се обичат един друг, Царството ще успее да премахне бедността, като разпредели ресурсите на човечеството равномерно. (Псалм 72:8, 12, 13) Това е добра новина, която си заслужава да бъде проповядвана.

Днес Свидетелите на Йехова са организирани да участват в „Господното дело“ в 235 страни. В съгласие със заповедта на Исус, те проявяват уважение към всички правителства. (Матей 22:21) Но те също съблюдават и думите му към неговите последователи: „Не сте от света, но Аз ви избрах от света.“ (Йоан 15:19)

Някои, които са пропагандирали политически възгледи, са спрели да правят това след старателно изучаване на Библията. Един италиански политик, който бил член на Католическа акция, организация, ръководена от църквата, казва: „Участвах в политиката, защото смятах, че човек трябва активно да допринася за политическото и социалното развитие на обществото.“ След като подал оставка като кмет, за да проповядва Божието Царство като Свидетел на Йехова, той обяснява защо усилията на искрените хора в политиката се провалят. „Сегашното състояние на света е такова не защото почтените хора не са се опитвали да подобрят социалното положение, а защото порочността на мнозинството надделява над искрените им усилия.“

Това, че не участват в политиката, за да проповядват единствената истинска надежда за човечеството, не пречи на истинските християни да помагат на другите по практични начини. Онези, на които те помагат да станат поданици на Божието Царство, се учат да променят бунтовната си нагласа, да проявяват уважение към властите, да подобряват семейния си живот и да имат уравновесен възглед за материалните притежания. Дори нещо повече, Свидетелите на Йехова помагат на хората да се радват на близки взаимоотношения с Бога.

Проповедниците на Божието Царство помагат на обществото, в което живеят. Освен това те учат хората да уповават на едно правителство, което е реално и което ще донесе траен мир на всички, които обичат Бога. Благодарение на своя неутралитет, християните са в състояние да оказват възможно най–трайната и практична помощ в днешно време.

[Блок/Снимка на страница 7]

От пропагандиране на политически възгледи към проповядване за Божието Царство

Като момче, Атила учел богословие на освобождението при енорийския свещеник в Белен (Бразилия). Той обичал да слуша как човечеството в крайна сметка ще бъде освободено от потисничеството и затова станал член на една общност от активисти, където научил как да организира протестни шествия и кампании за гражданско неподчинение.

Но Атила също обичал да учи децата в тази общност, като използвал книгата, която му дали, „Да слушаме великия учител“a. В книгата се говорело за добро поведение и послушание спрямо властите. Това го накарало да се замисли защо онези, които подкрепяли богословието на освобождението, не следвали високите морални стандарти на Исус и защо някои, след като получили власт, забравяли за потиснатите хора. Той напуснал общността. По–късно Свидетели на Йехова почукали на вратата му и говорели с него за Божието Царство. Скоро той започнал да изучава Библията и да научава за истинския лек за потиснатото състояние на човечеството.

След като вече бил започнал да изучава Библията, Атила посетил един семинар на католиците за вярата и политиката. „Това са двете лица на една и съща монета“ — обяснили лекторите. Той също посетил и едно събрание в Залата на Царството. Каква поразителна разлика! Там никой не пушел, не пиел, нито разказвал неприлични вицове. Той решил да се присъедини към Свидетелите на Йехова в проповедната дейност и скоро бил покръстен. Сега той разбира защо богословието на освобождението не е истинското решение за проблемите на бедните.

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 6]

Неутралитетът на християнските служители не им пречи да помагат на другите