Трябва ли духовенството да участва в политиката?

„УЧАСТИЕТО в политиката може да помогне на бедните — казва един архиепископ от Канада на пилигримите ... — Дори политическата система да не отговаря на Божията воля, ние трябва да участваме в нея, за да допринесем за справедливото отношение към бедните.“ — „Католически новини“.

Сведения за религиозни водачи, които подкрепят участието в политиката, не са нещо необичайно, нито пък е рядкост това духовници да заемат политически постове. Някои са се опитвали да внасят реформи в политиката. Други са уважавани и помнени заради кампаниите си за равенство на расите и за премахване на робството.

Въпреки това много миряни не намират за уместно техните проповедници да заемат страна по политическите въпроси. „Протестантите понякога оспорват обществената дейност на пасторите си“ — се казва в статия за политическата теология в списанието „Християнски век“. Много религиозни хора смятат, че църквата е нещо свято и че не бива да се намесва в политиката.

Това повдига някои интересни въпроси, които засягат всички, които искат да видят света по–добър. Могат ли проповедниците на християнството да въвеждат реформи в политикатаa? Дали намесата на духовенството в политиката е Божият начин за постигането на по–добро управление и по–добър свят? Дали първоначалната цел на християнството е била да въведе нов вид политика?

Как проповедниците започнали да участват в политиката

В книгата „Ранната Църква“ историкът Хенри Чадуик казва, че първите християни били известни с това, че „не проявявали интерес към получаването на власт в този свят“. Те били „общество от миролюбиви хора, които не се месели в политиката и делата на света“. В „История на християнството“ се казва: „Сред християните бил широко разпространен възгледът, че никой от тях не бива да заема държавен пост ... Дори в началото на трети век Иполит казал, че този християнски обичай изисквал от един мирови съдия да напусне длъжността си, за да се присъедини към Църквата.“ Постепенно обаче мъже, които искали да притежават власт, поемали водачеството в много сборове и се наричали с ласкателни титли. (Деяния 20:29, 30) Някои искали да бъдат религиозни водачи, но в същото време и политици. Една внезапна промяна в управлението на Рим дала възможност на тези духовници да получат това, което искат.

През 312 г. езическият римски император Константин започнал да гледа благосклонно на т.нар. християнство. Поразителен е фактът, че епископите били готови да се споразумеят с него, за да получат привилегиите, с които той би могъл да ги удостои. „Църквата все повече участвала във вземането на важни политически решения“ — пише Хенри Чадуик. Какво въздействие оказала на духовниците намесата им в политиката?

Как политиката повлияла на духовниците

Идеята, че Бог ще използва духовниците като политици била въведена предимно от Августин, влиятелен католически теолог от пети век. Той смятал, че ако църквата управлява над всички народи, ще донесе мир на цялото човечество. Но историкът Х. Дж. Уелс писал: „Историята в Европа от пети до петнайсети век се оказва до голяма степен история за провала на идеята за управление от Бога по този начин.“ Така нареченото християнство не донася мир в Европа, а още по–малко в целия свят. Много хора изгубили доверие в това, което се смятало за християнство. Къде била грешката?

Мнозина, които твърдели, че проповядват християнството, навлизали в политиката с добри намерения, но след това започвали да вършат зли дела. Мартин Лутер, проповедник и преводач на Библията, е известен със своите усилия да внесе реформи в католическата църква. Но неговата смела позиция срещу църковните доктрини го направила популярен заедно с онези, които имали политически мотиви за бунтовното си поведение. Лутер загубил уважението на много хора, когато го чули да говори по политически въпроси. Първоначално той подкрепял селяните, които се бунтували срещу потискащите ги благородници. Но по–късно, когато бунтът придобил насилствен характер, той насърчил благородниците да потушат въстанието и те направили това, като изклали хиляди хора. Не е учудващо, че селяните гледали на Лутер като на предател. Лутер поощрявал също благородниците в техния бунт срещу католическия император. Всъщност протестантите, както станали известни последователите на Лутер, формирали политически движения още от самото начало. Какво влияние оказала властта на Лутер? Покваряващо. Например, въпреки че първоначално той се противопоставял на насилието срещу религиозните дисиденти, по–късно той поощрявал политическите си приятели да изгарят онези, които се противопоставяли на покръстването на бебета.

Жан Калвин бил известен духовник в Женева, който също по–късно придобил голямо политическо влияние. Когато Мигел Сервет обяснил, че троицата не е основана на Писанието, Калвин използвал политическото си влияние, за да изгори Сервет на клада. Какво ужасяващо отстъпничество от ученията на Исус!

Може би тези мъже забравили какво казва Библията в 1 Йоан 5:19: „Целият свят лежи в лукавия.“ Дали те имали искреното желание да направят политиката по тяхното време по–почтена, или просто искали да имат власт и приятели, заемащи високопоставени длъжности? Какъвто и да е бил случаят, те трябвало да помнят боговдъхновените думи на ученика на Исус, Яков: „Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.“ (Яков 4:4) Яков знаел, че Исус бил казал за своите последователи: „Те не са от света, както и Аз не съм от него.“ (Йоан 17:14)

Но макар и да разбирали, че християните не трябва да участват в лошите дела на света, мнозина възразявали срещу политическия неутралитет, тоест това наистина да ‘не бъдат част от света’. Те твърдели, че такъв неутралитет не дава възможност на християните да покажат любовта си към другите в действие. Те смятали, че духовните водачи трябва открито да говорят против корупцията и несправедливостта и да вземат участие в борбата срещу тях. Но дали неутралитетът, за който Исус говорел, е наистина несъвместим с проявата на загриженост към другите? Могат ли християните да се държат настрана от политическите въпроси, които причиняват разделение, и в същото време да предлагат практична помощ на другите хора? На тези въпроси се отговаря в следващата статия.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 4]

Църковните водачи се споразумявали с владетели, като император Константин, за да получат политическа власт

[Информация за източника]

Musée du Louvre, Paris

[Снимки на страница 5]

Защо известни религиозни водачи били привлечени от политиката?

Августин

Лутер

Калвин

[Информация за източника]

Августин: ICCD Photo; Калвин: Portrait by Holbein, from the book The History of Protestantism (Vol. II)