Трябва ли религията да се меси в политиката?

По целия свят много хора, които твърдят, че са последователи на Исус Христос, са силно замесени в политиката. Някои се опитват да прокарват религиозните си възгледи и моралните си ценности, като подкрепят определен кандидат или политическа партия. От друга страна, политиците често използват морални или социални въпроси, за да спечелят подкрепата на религиозни хора. Не е необичайно за религиозни водачи да се кандидатират за политически постове. А в някои страни „християнско“ вероизповедание може дори да бъде държавна религия.

Какво мислиш? Трябва ли последователите на Исус Христос да се занимават с политика? Животът и ученията му отговарят ясно на този въпрос. Той казал: „Защото ви дадох пример — каквото аз направих за вас, това и вие трябва да правите.“ (Йоан 13:15) Що се отнася до политиката, какъв пример ни е оставил Исус?

Исус занимавал ли се с политика?

Не. Той не се месел в политиката на този свят.

Исус не търсел политическа власт. Когато Сатана Дяволът му предложил „всички царства на света“, той отказал да поеме власт над тях. (Матей 4:8-10)a При друг случай хората видели, че Исус има качествата да е добър владетел, и се опитали да го принудят да се включи в политиката. В Библията пише: „Исус, като знаеше, че се канят да дойдат и да го хванат, за да го направят цар, пак отиде в планината съвсем сам.“ (Йоан 6:15) Той не направил това, което искали от него, и отказал да се замеси в политиката.

Исус не вземал страна по политически въпроси. Например юдеите по негово време негодували, че трябва да плащат данъци на римските власти, и смятали това за голяма несправедливост. Когато се опитали да накарат Исус да вземе страна по въпроса, той не се впуснал в разискване дали тези данъци били справедливи, а им казал: „Плащайте на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога.“ (Марко 12:13-17) Той останал политически неутрален, но показал, че данъците, изисквани от римските власти, които представяли императора, трябва да се плащат. В същото време той показал, че послушанието спрямо властите е ограничено. Човек не трябвало да им дава онова, което се полагало само на Бога, като отдаденост и поклонение. (Матей 4:10; 22:37, 38)

Исус подкрепял небесно управление, Божието Царство. (Лука 4:43) Той не се месел в политиката, защото знаел, че Божието Царство ще постигне онова, което Бог иска за земята, а не човешките управления. (Матей 6:10) Исус разбирал, че Божието Царство няма да управлява посредством човешките власти, а ще ги замени. (Даниил 2:44)

Християните от I в. занимавали ли се с политика?

Не. Последователите на Исус спазвали заповедта му да не са „част от света“. (Йоан 15:19) Те следвали примера му и стояли настрана от политиката на света. (Йоан 17:16; 18:36) Вместо да се занимават с политически въпроси, те вършели това, което Исус им заповядал — проповядвали и поучавали за Божието Царство. (Матей 28:18-20; Деяния 10:42)

Християните от I в. се подчинявали на първо място на Бога, но също така знаели, че трябва да уважават и властите. (Деяния 5:29; 1 Петър 2:13, 17) Те спазвали законите и плащали данъци. (Римляни 13:1, 7) Макар че не се занимавали с политика, те се възползвали от правната защита и услугите, осигурявани от властите. (Деяния 25:10, 11; Филипяни 1:7)

Християнският неутралитет днес

Библията ясно показва, че нито Исус, нито първите му последователи се месели в политиката. Ето защо, като християни, Свидетелите на Йехова по света остават напълно неутрални. Подобно на християните от I в. те вършат това, което Исус е заповядал — проповядват „тази добра новина за царството“. (Матей 24:14)