Как Библията е стигнала до нас — трета част

БИРМА, 1824 година — Войниците на краля току–що били свършили претърсването на мисионерския дом на Адънайръм и Ан Джъдсън, като взели всичко, което сметнали за ценно. Но пропуснали най–голямото съкровище — превод на Библията в ръкопис, който Ан незабелязано била заровила под къщата. Адънайръм, преводачът, лежал окован във вериги в един пълен с комари затвор, бидейки обвинен в шпионаж. Влагата заплашвала да унищожи ръкописа. Как можело той да бъде спасен? Ан го съшила в една твърда възглавница и я занесла на съпруга си в затвора. Възглавницата била запазена и нейното съдържание станало част от първата Библия на бирмански език.

Библията е преживяла много такива приключения през историята. В някои предишни броеве разгледахме превода и разпространението на Библията от времето на нейното завършване до началото на 17–и век. Каква е била участта на Библията оттогава до днес? Дали някога тя ще бъде достъпна за всички хора? Каква роля играе Дружество „Стражева кула“ в това?

Мисионери и библейски дружества

В много страни 17–и и 18–и век били белязани от мощен подем относно четенето на Библията. Англия конкретно била силно повлияна от Библията през този период. Фактически библейските разкази и учения изпълвали мисленето на всеки човек, живеещ в страната — от краля до помощника на орача. Но влиянието на Библията било още по–голямо. По онова време Англия била морска търговска и колонизаторска сила и определени англичани носели Библията със себе си по време на своите пътувания. Това положило основата за една разширена библейска кампания.

Към края на 18–и век Библията накарала някои в Англия да се замислят за духовните нужди на хората от отдалечените земи на Британската империя. Но тази загриженост съвсем не била всеобща. Много духовници вярвали в предопределението и затова смятали, че е по божията воля някои хора да не бъдат спасени. Когато бъдещият мисионер Уилям Кари изнесъл пламенна реч, за да потърси подкрепа за една мисия в Индия, някой му извикал укоряващо: „Сядай на мястото си, млади човече; ако Бог иска да обърне езичниците във вярата, ще го стори и без твоята помощ!“ Въпреки това Кари отплавал за Индия през 1793 г. Поразяващ е фактът, че по–късно той превел цялата Библия или части от нея на 35 от езиците, говорени в Индия.

Мисионерите съзнавали, че най–основното им средство била Библията на местния език. Но кой би могъл да осигури Библии? Интерес заслужава фактът, че едно движение, което щяло да разпространи много Библии по целия свят, било започнато неволно от една 16–годишна девойка от Уелс на име Мери Джоунс. В началото на 19–и век Мери извървяла пеша и боса 40 километра, за да купи Библия на уелски от един духовник. Тя била спестявала шест години пари за това и когато разбрала, че всички Библии са продадени, се разплакала съкрушена. Трогнат, духовникът дал на Мери една от своите собствени Библии.

След това духовникът се замислил за многото хора, които имали нужда от Библия, и обсъдил този проблем с приятелите си. В резултат на това през 1804 г. било сформирано Британското и чуждестранно библейско дружество. Целта му била проста — да осигури на хората достъпни по цена Библии на техния собствен език, отпечатани „без бележки или коментари“. Премахвайки бележките, основателите на дружеството се надявали да избегнат доктринните противоречия. Но няколко пъти позициите на Библейското дружество били разделени относно апокрифните книги, покръстването чрез потапяне и учението за троицата.

Първоначалният ентусиазъм бързо се разпространил и до 1813 г. вече били сформирани допълнителни дружества в Германия, Холандия, Дания и Русия. След време били добавени и дружества в други страни. Когато ранните библейски дружества формулирали своята цел, те мислели, че в по–голямата част от света се използуват само няколко основни езика. Те изобщо нямали представа, че има хиляди езици! Сравнително малко преводачи знаели еврейски и гръцки, за да могат да превеждат направо от тях на някой местен език. Затова когато Британското и чуждестранно библейско дружество подпомагало някои преводи, преводачите много често основавали работата си на английския King James Version [„Превод на крал Яков“].

Изпитанията на един преводач

Голяма част от Библията се състои от разкази и словесни илюстрации, основани на всекидневни случки. Това я прави по–лесна за превеждане, отколкото ако беше написана с абстрактните философски изрази. Но както можело да се очаква, ранните усилия на мисионерите понякога имали за резултат объркващи или смешни изрази. Един превод, например, дал на хората от една определена част на Индия представата, че Бог е оцветено в синьо същество. Думата, използувана за „небесен“ в израза „небесен Баща“, означавала „имащ цвета на небето“, буквално „небесносин“!

Относно пречките пред преводача Адънайръм Джъдсън писал през 1819 г.: ‘Когато се захванем да учим език, който се говори от хората на другия край на земята, от хората, чиито мисли текат по различен начин от нашите и чиито начини на изразяване, следователно, са нови за нас, и всичките букви и думи на този език са напълно лишени от най–малкото сходство с какъвто и да било друг език, който някога сме срещали; като нямаме речник или някой, който да ни обяснява, и трябва да разбираме малко езика, преди да можем да се възползуваме от съдействието на местен учител — това означава много работа!’ И работата на преводачи като Джъдсън направила Библията много по–достъпна. — Виж таблицата на страница 12.

Ан Джъдсън помогнала на своя съпруг в трудната задача на превода. Но семейство Джъдсън не се сблъскало само с езиковедски изпитания. По времето, когато войниците на краля били завлекли Адънайръм в затвора, Ан била бременна. В продължение на 21 месеца тя смело молела враждебно настроените служители да освободят съпруга ѝ. Това изпитание, заедно с една болест навредило на нейното здраве. Скоро след като Адънайръм бил освободен, храбрата Ан и нейната малка дъщеря умрели от треска. Адънайръм бил съкрушен. Но той уповавал на Бога за сила и продължил с превода, като завършил Библията на бирмански език през 1835 г. Междувременно се появили други коварни предизвикателства спрямо Библията.

Около Библията възникват противоречия

В началото на 19–и век възникнали големи политически и социални противоречия, като понякога Библията играела централна роля в тях. Например, макар че Руското библейско дружество било сформирано с благословията на руския цар и на Руската православна църква, след време именно те го разпуснали и наложили възбрана върху него. (Хиляди Библии вече били изгорени около една година преди това от противниците на Дружеството.) Православното духовенство с всички сили се опитвало да сложи край на онова, което ранните християни били започнали толкова ентусиазирано — повсеместното разпространение на Библията. Православните водачи през 19–и век настоявали, че Библията заплашва властта както на църквата, така и на държавата. Колкото и иронично да изглежда, надигащото се политическо революционно движение гледало на Библията не като на заплаха за властта, но като оръжие на църквата и държавата, с което масите да се държат в подчинение. Така че Библията била атакувана от две страни!

През годините, които последвали, все повече нараствали и „интелектуалните“ атаки срещу Библията. През 1831 г. Чарлс Дарвин отплавал на експедиция, която довела до неговата теория за еволюцията. През 1848 г. Маркс и Енгелс издали „Комунистически манифест“, в който обрисували религията като средство за потисничество. Също през този период представителите на висшия критицизъм поставили под съмнение автентичността на Писанията и историческата реалност на библейските герои — дори и тази на самия Исус! Но някои мислещи хора прозрели измамността на теориите, които отхвърляли Бога и Библията, и потърсили научно–изследователски методи за потвърждаването на надеждността на Библията. Един от тях бил Константин фон Тишендорф, който бил надарен немски лингвист.

Открития, които помагат да се установи библейският текст

Тишендорф пътувал из Средния Изток и търсел древни библейски ръкописи, като се надявал да установи оригиналния текст на Библията извън всяко съмнение. През 1859 г. — същата година, през която Дарвин издал „Произход на видовете“, — в един манастир в подножието на Синайската планина Тишендорф открил най–стария известен пълен екземпляр на Християнските гръцки писания. Той е познат като Синайски кодекс и вероятно е бил създаден около 50 години преди Йероним да завърши „Вулгата“ на латински. Макар че все още се спори дали било уместно изнасянето на ръкописа от манастира, Тишендорф го публикувал, като по този начин го направил достъпен за изследователите.a

Тъй като Синайският кодекс бил сред най–старите ръкописи на оригинален език, той не само разкрил, че Гръцките писания са останали непроменени по същество, но и помогнал на учените да открият грешките, които се били промъкнали в по–късните ръкописи. Например, споменаването на Исус в 1 Тимотей 3:16 в Синайския кодекс гласи: „Той беше изявен в плът.“ Вместо „той“ повечето от известните по онова време ръкописи съдържали едно съкращение за „Бог“, произведено чрез малка промяна на гръцката дума за „той“. Но Синайският кодекс бил направен много години преди който и да било гръцки ръкопис, гласящ „Бог“. Така било разкрито, че това е по–късна намеса в текста, явно въведена, за да подкрепи доктрината за троицата.

От времето на Тишендорф досега са били открити много ръкописи. Днес общият брой на известните ръкописи на Еврейските писания е около 6000, а на Гръцките писания — около 13 000. Сравнителното изследване на тези ръкописи има за резултат един текст на езиците на оригинала, който е напълно достоен за доверие. Както се изразил ученият Ф. Ф. Брус: „Вариациите в текста . . . не засягат нито един въпрос относно историческите факти или относно християнската вяра и живот.“ Но как това увеличено познание можело да донесе полза на хората, докато Библията продължавала да бъде превеждана на още много езици?

Дружество „Стражева кула“ и Библията

През 1881 г. една малка, но искрена група от библейски учители и изследователи сформирала обществото, което по–късно станало Библейско и трактатно дружество „Стражева кула“. Отначало те разпространявали Библии, отпечатани от другите библейски дружества, сред които били и Гръцките писания на Тишендорф. През 1890 г. обаче те се заели пряко с издаването на Библията, като подпомогнали публикуването на първото от една поредица издания на Библията. През 1926 г. Дружеството започва да печата Библии със свои собствени печатарски машини. Но нуждата от един осъвременен превод на Библията става все по–очевидна. Дали е възможно познанието, придобито чрез откритията и изследванията на предходното столетие, да бъде въплътено в една разбираема Библия на достъпна цена? С тази цел членове на Дружеството започват през 1946 г. работата по създаването на нов превод на Писанията.

Един превод, много езици

Сформиран е комитет по превода, съставен от опитни помазани християни, който да произведе „Свето писание — Превод на новия свят“ на английски. Този превод бива издаден в шест тома, през периода от 1950 до 1960 г., като започва с Християнските гръцки писания. От 1963 г. насам той е преведен на още 27 езика, като работата на други езици продължава. Целта на преводите на други езици е същата като на английски. Първо, преводът трябва да е точен, колкото е възможно по–близък до мисълта на оригиналния език. Значението не бива да се изкривява, за да отговаря на конкретно доктринно разбиране. Второ, трябва да се запази последователността, като преводът се придържа към една дума за предаването на всяка основна дума, доколкото контекстът позволява това в разумни граници. Този подход помага на читателите да видят как библейските писатели са използували конкретните думи. Трето, преводът трябва да бъде колкото се може по–буквален, без това да замъглява значението. Буквалността дава на читателя възможност да усети по–отблизо изразните особености на езика на оригинала и свързания с това мисловен процес. И четвърто, това улеснява четенето и разбирането при обикновените хора.

Доста буквалният стил на английския „Свето писание — Превод на новия свят“ улеснява превеждането му на други езици. За тази цел понастоящем преводаческите екипи на Дружеството използуват модерни компютризирани средства, за да ускорят своята работа и да я направят по–точна. Тази система помага на преводачите да съставят списъци от еквиваленти на местния език за всяка основна дума. Това им помага също така да изследват английските изрази, предаващи всяка еврейска или гръцка дума от Библията.

Превеждането от английски вместо пряката работа от еврейски или гръцки предлага някои важни предимства. Освен че съкращава времето за превод, това дава възможност за по–голямо единство на изказа във всички езици. Защо? Защото е много по–лесно да се превежда точно от един съвременен език на друг, отколкото да се превежда от един древен език на различни съвременни езици. Та нали преводачите могат да се съветват с местните говорители на съвременните езици, но не могат да направят това при езици, говорени преди хиляди години.

Добра новина за всички народи

Още много би могло да се пише за отдадените мъже и жени, които са помогнали Библията да бъде най–достъпната от всички книги на земята. През вековете най–малко четири милиарда Библии и части от Библията са били отпечатани на повече от две хиляди езика, говорени от над 90 процента от населението на света!

Библията предсказала едно целосветско възвестяване на божието Царство в наши дни. Явно е, че за тази цел Йехова Бог лично е ръководил хората, за да направят днес Библията достъпна почти навсякъде. (Матей 13:47, 48; 24:14) Безстрашните преводачи и издатели на Библията от миналото рискували всичко, за да ни дадат божието Слово — единствения източник на духовна светлина в един морално тъмен свят. Нека техните примери те подтикнат да четеш това Слово, да живееш според него и да го споделяш със същата убеденост, която проявили те. Да, всеки ден се възползувай напълно от Библията, която е на разположение в ръцете ти! — Исаия 40:6–8.

[Бележка под линия]

[Таблица на страница 12]

Растеж на преводите на Библията

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

Брой на

Езиците

1 Юдеите започват да превеждат Еврейските писания на гръцки около

280 г. пр.н.е.

12 Йероним завършва „Вулгата“ на латински около 400 г. от н.е.

35 Гутенберг завършва първата отпечатана Библия около 1455 г.

81 Британското и чуждестранно дружество е основано 1804 г.

Приблизителен брой на езиците по години

522

1900 г.

600

700

800

900

1049

1950 г.

1100

1200

1300

1471

1970 г.

2123

1996 г.

2200

2300

2400

[Източник]

Източници: Christianity Today, United Bible Society

[Източник на страница 9]

Mountain High Maps® Copyright © 1995 Digital Wisdom, Inc.

[Снимка на страница 8]

Джъдсън бил вързан и завлечен в затвора

[Източник]

От книгата Judson the Hero of Burma [„Джъдсън — героят на Бирма“] от Джеси Пейдж

[Снимки на страница 10]

Тишендорф спасил един ценен ръкопис в този манастир в подножието на Синайската планина

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.