Истинското щастие — какъв е ключът към него?

ХОРАТА трябвало да бъдат щастливи. Защо можем да бъдем сигурни в това? Нека да разгледаме създаването на човека.

Йехова Бог създал двамата от първата човешка двойка със способността да се радват на щастие. Адам и Ева били поставени в рай, една градина на удоволствието, наречена Едем. Създателят им дал всички необходими за живота физически неща. В градината имало „всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна“. (Битие 2:9) Адам и Ева били здрави, силни и красиви — те били съвършени и истински щастливи.

Какъв обаче бил ключът към тяхното щастие? Дали това бил техният райски дом, или може би физическото им съвършенство? Тези дарове от Бога допринасяли за тяхната радост от живота. Но тяхното щастие не зависело от тези материални неща. Градината Едем била нещо повече от прекрасен парк. Тя била свято място, място за поклонение на Бога. Ключът към тяхното вечно щастие била тяхната способност да установят и да запазят любещи взаимоотношения със Създателя. За да бъдат щастливи, те трябвало първо да бъдат духовни. — Сравни Матей 5:3, NW.

Духовността води до щастие

Отначало Адам имал духовни взаимоотношения с Бога. Това били любещи, нежни взаимоотношения, както тези между син и баща. (Лука 3:38) В градината Едем Адам и Ева имали идеални условия, които им позволявали да удовлетворяват своето желание да отдават поклонение. Чрез своето охотно, любещо подчинение на Йехова те щели да носят на Бога чест и слава, далеч по–голяма от тази, която творенията от животинския свят биха могли да донесат. Те можели интелигентно да възхваляват Бога за неговите прекрасни качества и можели да подкрепят неговото върховенство. Освен това те можели да продължават да получават любещата и нежна грижа на Йехова.

Тази връзка със Създателя и подчинението на неговите закони донесли истинско щастие на нашите първи родители. (Лука 11:28) От Адам и Ева не се очаквало да живеят много години сред изпитания и грешки, преди да открият ключа към щастието. Те били щастливи от момента на създаването си. Това, че имат мир с Бога и се подчиняват на властта му, ги правело щастливи.

Това щастие обаче изчезнало в момента, в който те не послушали Бога. Като се разбунтували, Адам и Ева прекъснали своите духовни взаимоотношения с Йехова. Те вече не били божии приятели. (Битие 3:17–19) Изглежда, че от деня, в който те били изгонени от градината, Йехова прекъснал всякакво общуване с тях. Те изгубили своето съвършенство, перспективата да живеят вечно и своя дом–градина. (Битие 3:23) Но по–важното е, че тъй като изгубили своите взаимоотношения с Бога, те изгубили и ключа към щастието.

Нашата способност да избираме

Преди да умрат, Адам и Ева предали на потомството си своите човешки характерни черти, своята вродена съвест и способността за развиване на духовност. Човешкото семейство не било снижено до нивото на животните. Ние можем да се помирим със Създателя. (2 Коринтяни 5:18) Тъй като са интелигентни създания, хората продължават да имат силата да избират дали да се подчиняват на Бога, или не. Това било онагледено много векове по–късно, когато Йехова дал на новосформирания народ на Израил възможността да избере живота или смъртта. Посредством своя говорител Моисей Бог казал: „Ето, днес положих пред тебе живота и доброто, смъртта и злото.“ — Второзаконие 30:15–18.

Дори днес, хиляди години след изгубването на първоначалния рай, ние хората все още сме способни да направим правилния избор. Ние имаме действуваща съвест и една основна способност да се подчиняваме на законите на Бога. Библията говори за ‘човека, който сме отвътре’, и за ‘вътрешния’ човек. (2 Коринтяни 4:16, NW; Римляни 7:22) Тези изрази се отнасят до вътрешната способност, която всички ние имаме, да отразяваме божията личност, да мислим в съгласие с неговите мисли, да бъдем духовни.

Относно нашето морално естество и съвест апостол Павел писал: „Когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават.“ — Римляни 2:14, 15.

Богоугодна мъдрост и послушание са ключът

Човек може обаче да попита: ‘Ако всички ние имаме естествена склонност да се покланяме на Бога и в резултат на това да се радваме на истинско щастие, защо тогава нещастието е толкова широко разпространено?’ Това е така, защото за да бъдем щастливи, всеки един от нас трябва да се развива духовно. Въпреки че първоначално бил създаден по образа на Бога, човекът се е отчуждил от своя Създател. (Ефесяни 4:17, 18) Затова всеки от нас трябва да предприеме решителни стъпки, за да установи и поддържа духовни взаимоотношения с Бога. Тези взаимоотношения няма да се развият автоматично.

Исус посочил два основни принципа при развиването на духовност. Единият е да се придобива точно познание за Бога, а другият е да се подчиняваме послушно на неговата воля. (Йоан 17:3) Цитирайки Словото на Бога, Исус казал: „Писано е: ‘Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.’ “ (Матей 4:4) При друг случай Исус казал: „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.“ (Йоан 4:34) Не е необходимо да прекараме десетилетия наред в търсене на щастие по метода на пробите и грешките. Опитът не е ключът към щастието. Вместо това само богоугодната мъдрост и послушание спрямо нашия Създател могат да доведат до истинска радост в живота. — Псалм 19:7, 8; Еклисиаст 12:13.

Ясно е, че щастието, което идва от проявяването на богоугодна мъдрост и от притежаването на добра позиция пред Бога, не е непостижимо за нас. (Деяния 17:26, 27) Познанието за Йехова и неговата цел е на разположение на всеки. С милиарди екземпляри на много езици Библията продължава да бъде най–разпространената книга в света. Библията може да ти помогне да станеш приятел на Бога и да се радваш на истинско щастие, тъй като Писанията ни казват, че ‘е щастлив онзи народ, чийто Бог е Йехова’! — Псалм 144:15, NW.

[Блок на страница 6]

Стъпки към щастието

1. Цени духовността и я придобивай. Исус казал: „Блажени [щастливи — NW ] ония, които слушат Божието слово и го пазят.“ — Лука 11:28.

2. Осъзнай, че божието одобрение е по–важно от богатството или удоволствията. Павел писал: „Това е средство за голяма печалба — тази преданост към Бога заедно със задоволство от малкото. . . . Затова, като имаме храна и облекло, трябва да сме задоволени с тези неща.“ — 1 Тимотей 6:6–8, NW.

3. Стреми се да развиеш обучена от Библията съвест и да я следваш. — Римляни 2:14, 15.

4. Бъди решен да се подчиняваш на Йехова Бог, като по този начин ставаш годен да бъдеш част от неговия народ. В древността Давид писал: „Щастлив е онзи народ, чийто Бог е Йехова!“ — Псалм 144:15, NW.

[Снимка на страница 7]

„Щастливи са онези, които осъзнават духовната си нужда.“ — Матей 5:3, NW