Спасяването на Синаитския кодекс

СИНАИТСКИЯТ кодекс е означен като „най-значителната, най-възбудителната и най-скъпоценна книга, която може да съществува“. И това не само поради нейната старост от поне 1 600 години, а защото също представлява важна съединителна връзка в нашия каталог от библейски ръкописи. Историята на неговото откриване чрез Константин Тишендорф преди повече от сто години се чете като увлекателен роман, пълен с напрежение.

Константин Тишендорф, роден в 1815 година в Саксония, следвал гръцки в университета в Лайпциг. По време на неговото следване го дразнела библейската критика на видни немски теолози, които искали да докажат, че християнските гръцки Писания не са достоверни. Противно на това, Тишендорф бил убеден, че изследването на стари ръкописи ще докажат достоверността на библейските текстове. Затова решил сам да изследва всички известни ръкописи, като се надявал, че при неговите пътувания ще има възможност да намери и други.

Четири години Тишендорф претърсил най-добрите европейски библиотеки. През май 1844 година той отпътувал за лежащия 1 400 м. над Червеното море Катеринен монастир. Единственият достъп към това замъчно укрепление на монасите предлагал един кош спускащ се по въже чрез един малък отвор на стената.

ЦЕННИ НАХОДКИ

На Тишендорф било позволено в продължение на няколко дни да претърси трите библиотеки, но без успех. Тогава, когато вече искал да отпътува, открил това, което търсел — стари пергаменти. Те се намирали в една голяма кошница в главната библиотека. Библиотекарят му казал, че трябва да бъдат изгорени, както вече било направено с две пълни кошници преди това. За негово учудване Тишендорф намерил между пергаментите 129 листа от най-стария ръкопис, който някога е попаднал в ръцете му — гръцки превод на части от еврейските Писания! Дадени му били 43 листа, остатъка му бил отказан.

В 1853 година Тишендорф отново посетил този монастир, но намерил само част от Битие, което принадлежало към ръкописи от четвъртото столетие. Той бил убеден, „че ръкописът първоначално се е сътоял от целия стар Завет, но че по-голямата част преди дълго време е била унищожена“. Пълният ръкопис е обхващал може би 730 страници. Пергаментите били от финна овча или козя кожа и написани с голями букви.

Шест години по-късно Тишендорф предприел третото си пътуване при монасите на Синайската планина. Вечерта преди да си отпътува някой му показал не само ония листа, които преди 15 години беше спасил от огъня, но също и много други. Ставало въпрос се за всичките християнски гръцки Писания, както и части от гръцки превод на еврейските Писания.

Тишендорф получил най-напред разрешението, да вземе ръкописите в Кайро, за да ги копира; по-късно му било позволено да ги занесе като подарък от монасите на руския цар. Днес се намират в Британския музей, където са изложени до Александрийския кодекс. Първите 43 листа от първото му пътуване се намират в университетската библиотека в Лайпциг.

Трябва да сме благодарни на Тишендорф, който посветил живота си и способностите си на стари библейски ръкописи, и че е спасил от унищожение Синаитския кодекс. Но на първа линия благодарност заслужава Йехова Бог, който за наша полза запази толкова точно неговото Слово до ден днешен.

[Блок на страница 30]

Ползата от кодекса

Символът за Синаитския кодекс е еврейската буква א. Кодексът потвърждава точността на по-млади папирусови ръкописи на Библията. Той спомага за модерното изследване на Библията, тъй като ясно показва грешките, които са се промъкнали по-късно.

В Йоан 1:18 се казва например: „Никой човек не е видял някога БОГА; единородният бог, който е в лоното на Баща си, той го изяви.“ В забележка под линията в „Превод Нов свят на Святото писание — със забележки за изучаване“ се показва, че Синаитският кодекс и други древни ръкописи потвърждават варианта „единородният бог“ а не алтернативният вариант „единородният Син“. Забележката под линията се отнася към вариант на четене на един коректор на този кодекс, който отново въвежда определителния член при „единороден бог“. Позицията на Исус Христос е наистина единствена по рода си, както потвърждава този текст.

[Снимки на страница 32]

Катариненият монастир в подножието на изпълнената с традиции планина Синай. Малката картина: днешната библиотека.

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Информация за източника на снимката на страница 32]

С приветливо разрешение на Британския музей