Можеш ли да култивираш повече проницателност?

ПРОНИЦАТЕЛНОСТ е „силата или способността на ума да различава едно нещо от друго“. Тя може да бъде също „острота на преценката“ или „способност да възприемаме различията в неща или идеи“. Това казва Webster’s Universal Dictionary [„Универсален речник на Уебстър“]. Ясно е, че проницателността е желано качество. Нейната стойност се вижда в думите на Соломон: „Когато мъдростта навлезе в сърцето ти и знанието стане приятно за душата ти, . . . проницателността ще те закриля, за да те избави от лошия път.“ — Притчи 2:10–12, NW

Да, проницателността ще ни помогне да се противопоставим на „лошия път“, който днес съществува в изобилие. Тя донася и много друга полза. Например, родителите често чуват децата си да казват: ‘Ти просто не разбираш!’. С малки проучвания проницателните родители знаят как да предразположат децата си да говорят за своите чувства и за въпросите, които ги безпокоят. (Притчи 20:5) Проницателният съпруг ще изслуша своята съпруга и ще вникне в нейните мисли и чувства, вместо да прави прибързани заключения. Жената ще прави същото със съпруга си. Така, „с мъдрост ще се изгради дом и с проницателност ще бъде твърдо установен“. — Притчи 24:3, NW

Проницателността помага на човек да се справя успешно с различни ситуации. Притчи 17:27 (NW) казва: „Всеки, който въздържа думите си, притежава знание и проницателният човек е със спокоен дух.“ Проницателният човек не е буен, впускащ се необмислено във всяка ситуация. Преди да поеме някаква отговорност, той внимателно обмисля възможните последствия. (Лука 14:28, 29) Той също така се радва на по–мирни взаимоотношения с другите, защото ‘благоразумната му уста’ го кара внимателно да подбира думите си. (Притчи 10:19; 12:8, NW) Но най–важното е, че проницателният човек смирено осъзнава своите собствени ограничения и не търси ръководство от хората, а от Бога. Това е угодно на Йехова и е още една причина за култивирането на проницателност. — Притчи 2:1–9; Яков 4:6.

Липсата на проницателност у израилтяните

Опасността от недостатъчно проявяване на проницателност се вижда в едно събитие от ранната история на Израил. Връщайки се назад, към онова време, вдъхновеният псалмист казал: „Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, не си спомняха многото Твои милости, но се възпротивиха при морето, при Червеното море.“ — Псалм 106:7.

Когато Моисей извел Израил от Египет, Йехова вече бил показал силата си и решимостта си да освободи своя народ, като направил така, че тази могъща световна сила да бъде сполетяна от десет бедствия. След като фараонът позволил на израилтяните да си тръгнат, Моисей ги завел до бреговете на Червено море. Но египетската армия ги преследвала. Изглеждало сякаш израилтяните били хванати в капан и тяхната новонамерена свобода щяла да бъде много краткотрайна. Библейският разказ казва: „Израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.“ И се обърнаха към Моисей с думите: „Защо постъпи така, та ни изведе от Египет? . . . Защото по–добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.“ — Изход 14:10–12.

Техният страх може да изглежда обясним, докато си спомним, че те вече били видели десет забележителни проявления на силата на Йехова. Те знаели от собствен опит това, което Моисей щял да им припомни около 40 години по–късно: „Господ ни изведе из Египет със силна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и с чудеса.“ (Второзаконие 26:8) Следователно, както псалмистът писал, израилтяните ‘не разсъждавали’, когато се обърнали против ръководството на Моисей. Въпреки това Йехова, верен на обещанието си, нанесъл смайващо поражение на египетските войски. — Изход 14:19–31.

По подобен начин и нашата вяра може да се спъне, ако се изправяме пред изпитанията със съмнение или несигурност. Проницателността ще ни помогне да виждаме нещата винаги в перспектива, като помним колко по–велик е Йехова от всеки, който би ни се противопоставил. Проницателността ще ни помогне също да помним това, което Йехова вече е направил за нас. Тя ще ни помогне никога да не губим от погледа си факта, че Той е Този, който „пази всички, които Го любят“. — Псалм 145:18–20.

Придобиване на проницателност в духовно отношение

Проницателността не идва автоматично с възрастта. Тя трябва да бъде култивирана. Мъдрият цар Соломон, който придобил международна слава заради своята проницателност, казал: „Щастлив е онзи човек, който е намерил мъдрост, и човекът, който притежава проницателност, защото спечелването ѝ е по–добро от притежанието на сребро и придобиването ѝ е по–добро от златото.“ (Притчи 3:13, 14, NW) От къде придобил проницателност Соломон? От Йехова. Когато Йехова попитал Соломон каква благословия иска, Соломон отговорил: „Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло.“ (3 Царе 3:9) Да, Соломон очаквал помощ от Йехова. Той молел за проницателност и Йехова му я дал в необикновена степен. Какъв бил резултатът? „Соломоновата мъдрост надмина мъдростта на всичките източни жители и цялата египетска мъдрост.“ — 3 Царе 4:30.

Опитът на Соломон ни показва къде да търсим проницателност. Като Соломон, ние трябва да се надяваме на Йехова. Как? Йехова е осигурил своето Слово, Библията, което ни позволява да вникнем в Неговото мислене. Когато четем Библията, ние копаем в един ценен рудник от познание, което ще осигури строителните камъни за духовната проницателност. Трябва да размишляваме върху информацията, която натрупваме от нашето четене на Библията. Тогава тя може да бъде използувана за вземането на правилни решения. С времето нашите възприемателни способности се развиват до такава степен, че ставаме „пълнолетни по ум“, способни да ‘разпознаваме [или да различаваме] доброто и злото’. — 1 Коринтяни 14:20; Евреи 5:14; сравни 1 Коринтяни 2:10.

Интересно е, че ние и сега можем да извличаме полза от проницателността, която Йехова дал на Соломон. Как? Соломон станал умел в изразяването на мъдрост под формата на притчи, които всъщност били кратко изложение на вдъхновената от Бога мъдрост. Много от тези думи са запазени в библейската книга Притчи. Изучаването на тази книга ни помага да извличаме полза от проницателността на Соломон и също така ние самите да развием проницателност.

За да си помогнем в своето изучаване на Библията, можем да използуваме библейски помагала, като например списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. Вече повече от 116 години „Стражева кула“ известява божието Царство на хората с честни сърца. Списание „Пробудете се!“ и неговите предшественици разглеждат световните условия от 1919 г. насам. Тези две списания изследват библейските истини и осигуряват постепенно духовно просветление, което ни помага да разпознаваме грешките, били те в ученията на т.нар. християнство, или грешки, съдържащи се в нашия начин на мислене. — Притчи 4:18.

Друга помощ в развиването на проницателност са добрите другари. Една от притчите на цар Соломон казва: „Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър. А другарят на безумните ще пострада зле.“ (Притчи 13:20) Жалко, че синът на цар Соломон, Ровоам, не си спомнил тази притча в един важен момент от своя живот. След смъртта на баща му, десетте северни племена на Израил дошли при него, за да го помолят да облекчи товара им. Първо Ровоам се посъветвал със стареите и те проявили проницателност, когато го насърчили да послуша своите поданици. След това той отишъл при по–младите мъже. Те проявили неопитност и липса на проницателност, като насърчили Ровоам да отговори на израилтяните със заплахи. Ровоам послушал по–младите мъже. Какъв бил резултатът? Израил се разбунтувал и Ровоам изгубил голяма част от своето царство. — 3 Царе 12:1–17.

Жизненоважна част от развиването на проницателност е търсенето на помощта на светия дух. Правейки преглед на отношенията на Йехова с израилтяните след освобождаването им от робството в Египет, библейският писател Неемия казва: „Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява.“ (Неемия 9:20) Духът на Йехова може също да ни помогне да станем благоразумни. Като се молиш за духа на Йехова да ти дава проницателност, моли се с увереност, защото Йехова „дава на всички щедро без да укорява“. — Яков 1:5; Матей 7:7–11; 21:22.

Проницателност и разсъдливост

Апостол Павел проявил проницателност, когато проповядвал истината на езическите народи. Например, веднъж докато бил в Атина, той ‘минавал и разглеждал’ обектите, на които се покланяли там. Павел бил заобиколен от идоли и духът му се възмущавал дълбоко. Сега той трябвало да вземе едно решение. Дали трябвало да следва безопасната линия на поведение и да си мълчи? Или дали трябвало смело да говори за широко разпространеното идолопоклонство, което го възмущавало толкова силно, че това можело да бъде опасно?

Павел действувал с проницателност. Той забелязал един олтар с надписа: „На непознатия бог.“ Тактично Павел отбелязал тяхната отдаденост на идоли и след това използувал този олтар като начин да въведе темата за ‘Бога, Който е направил света и всичко що е в него’. Да, Йехова бил Богът, когото те не познавали! Така Павел се съобразил с тяхната чувствителност по този въпрос и могъл да даде прекрасно свидетелство. С какъв резултат? Много хора приели истината, включително „Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях“. (Деяния 17:16–34) Какъв пример за проницателност бил Павел!

Несъмнено проницателността не се придобива лесно, нито е нещо, което имаме по рождение. Но с търпение, молитва, искрени усилия, с мъдър подбор на другари, с изучаване на Библията и размишляване върху нея и с упование в светия дух на Йехова ти също можеш да я култивираш.