Кои били Масоретите?

ЙЕХОВА, ‘Богът на истината’, е запазил своето Слово, Библията. (Псалм 31:5) Но как — след като Сатан, врагът на истината, е правил опити да я поквари и унищожи — Библията е достигнала до нас по същество такава, каквато е била написана? — Виж Матей 13:39.

Част от отговора може да се намери в едно изказване на професор Робърт Гордис: „Постижението на еврейските книжници, наречени масорети, или ‘пазители на традицията’, не е оценявано достатъчно. Тези безименни книжници преписвали Свещената книга с изключително добросъвестна и любеща грижа.“ Макар че повечето от тези преписвачи са безименни за нас днес, името на един род масорети е добре запазено — Бен Ашер. Какво знаем за тях и за техните събратя масорети?

Родът Бен Ашер

Частта от Библията, която първоначално била написана на еврейски език, често наричана Стар завет, била вярно преписвана от юдейските книжници. От шести до десети век от н.е. тези преписвачи били наричани масорети. Какво представлявала тяхната дейност?

Векове наред еврейският език бил записван само със съгласни, като гласните били добавяни от читателя. По времето на масоретите обаче правилното произношение на еврейския било изгубено, понеже много юдеи вече не били толкова запознати с езика. Групи от масорети във Вавилон и Израил изобретили знаци, които да бъдат поставени около съгласните, за да показват ударенията и правилното произношение на гласните. Били развити най–малко три системи, но тази, която имала най–голямо влияние, била системата на масоретите в Тивериада, край Галилейското езеро, дом на рода Бен Ашер.

Източниците изброяват пет поколения масорети от този уникален род, започвайки от Ашер Старши през осми век от н.е. Другите били Неемия Бен Ашер, Ашер Бен Неемия, Моисей Бен Ашер и накрая Аарон Бен Моисей Бен Ашер от десети век от н.е.a Тези мъже били начело на онези, които усъвършенствували писмените знаци, изразяващи по най–добър начин онова, което те смятали за правилното произношение на текста на Еврейската Библия. За да развият тези символи, те трябвало да определят основата на еврейската граматическа система. Дотогава не била записана ясна система от правилата на еврейската граматика. Така че може да се каже, че тези масорети били сред първите еврейски граматици.

Аарон, последният масорет от традицията на рода Бен Ашер, бил първият, който записал и издал тази информация. Той направил това в един труд, озаглавен „Сефер Дикдукей ха–Теамим“, първата книга с еврейски граматически правила. Тази книга станала основа за работата на други еврейски граматици за следващите столетия. Но тя била само страничен продукт от по–важното дело на масоретите. Какво било то?

Необходимост от феноменална памет

Главната грижа на масоретите било точното предаване на всяка дума, дори на всяка буква от библейския текст. За да са сигурни в точността, масоретите използували страничните полета на всяка страница, за да записват информация, която показва всяка възможна промяна на текста, направена неволно или умишлено от предишните преписвачи. В тези бележки в полето масоретите вписвали също необикновени форми и комбинации на думите, като отбелязвали колко често се срещат те в една книга или в целите Еврейски писания. Тези коментари били записвани много съкратено и условно, тъй като мястото било ограничено. Като допълнително средство за кръстосани препратки те отбелязвали средната дума и буква на определени книги. Те стигнали дотам, че броили всяка буква от Библията, за да са сигурни в точното преписване.

В горното и долното поле на страницата масоретите вписвали по–обширни коментарии относно някои съкратени бележки от страничните полета.b Те им помагали при проверката на тяхната работа. Но как масоретите се позовавали на други части от Библията, за да направят тази проверка, щом по онова време стиховете не били номерирани и не съществували азбучници на библейските думи? В горното и долното поле те изброявали части от паралелните стихове, за да им напомнят те за това къде на друго място в Библията се намира тази дума или думите. Поради ограниченото място често те записвали само една ключова дума, която да им напомня за всеки паралелен стих. За да могат тези бележки в полето да им вършат работа, тези преписвачи на практика трябвало да знаят наизуст цялата Еврейска Библия.

Изброяванията, които били прекалено дълги за полетата, били премествани на друго място в ръкописа. Например, масоретската бележка в страничното поле на Битие 18:3 посочва там три еврейски букви קלד. Това е еврейският еквивалент на числото 134. В друга част на ръкописа има един списък, който посочва 134–те места, в които предмасоретските преписвачи умишлено били махнали името Йехова от еврейския текст, заменяйки го с думата „Господар“.c Макар че били наясно с тези промени, масоретите не си позволили да изменят текста, който били получили. Вместо това те посочили тези промени в своите бележки. Но защо масоретите внимавали толкова много да не изменят текста, след като предишните преписвачи го били променили? Дали тяхната форма на юдейска вяра била по–различна от вярата на техните предшественици?

Какви били техните вярвания?

По време на този период от напредъка на масоретите, юдаизмът бил въвлечен в една дълбоко вкоренена идеологическа битка. От първи век от н.е. равинският юдаизъм увеличавал контрола си. Със записването на Талмуда и тълкуванията на равините библейският текст станал второстепенен, след равинските тълкувания на устния закон.d Затова било възможно грижливото запазване на библейския текст да е било загубило своето значение.

През осми век една група, известна под името „караити“ се разбунтувала срещу тази тенденция. За да подчертаят значението на личното изучаване на Библията, те отхвърлили авторитета и тълкуванията на равините и на Талмуда. Те приели за свой авторитет единствено библейския текст. Това засилило необходимостта от точно предаване на този текст и масоретските изследвания получили нов тласък.

До каква степен масоретите били повлияни от една страна от равинските вярвания, а от друга — от вярванията на караитите? М. Х. Гошен–Готщайн, специалист върху ръкописите на Еврейската Библия, казва: „Масоретите били убедени . . . , че те поддържали една древна традиция и че умишлената намеса в нея щяла да бъде за тях най–лошото възможно престъпление.“

Масоретите смятали правилното преписване на библейския текст за свещена работа. Макар че в личния си живот те биха могли да бъдат движени от други религиозни съображения, изглежда, че работата на масоретите сама по себе си била над идеологическите спорове. Съвсем сбитите бележки в полетата не оставяли място за теологически дискусии. Библейският текст бил най–важното нещо в техния живот; те нямало да си правят експерименти с него.

Полза от тяхното дело

Макар че физическият Израил вече не бил божият избран народ, тези юдейски преписвачи били изцяло отдадени на точното запазване на божието Слово. (Матей 21:42–44; 23:37, 38) Постиженията на рода Бен Ашер и на другите масорети е добре обобщено от Робърт Гордис, който писал: „Тези смирени, но непоколебими работници . . . извършили в неизвестност своята херкулесовска задача да запазят библейския текст от загубване или промени.“ (The Biblical Text in the Making [„Библейският текст в процеса на своето правене“]) Вследствие на това, когато такива реформатори на 16–ти век като Лутер и Тиндъл отхвърлили властта на църквата и започнали да превеждат Библията на обикновените езици, за да може да бъде четена от всички, те разполагали с един добре запазен еврейски текст, който да използуват като основа за своята работа.

Делото на масоретите продължава да носи полза и за нас днес. Техните еврейски текстове образуват основата за Еврейските писания на „Свето писание — Превод на новия свят“. Този превод продължава да бъде превеждан на много езици със същия дух на отдаденост и загриженост, какъвто проявили и древните масорети. Би трябвало и ние да проявим подобен дух, посвещавайки внимание на Словото на Йехова Бог. — 2 Петър 1:19.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 26]

Системата на еврейското произношение

ТЪРСЕНЕТО на най–добър метод за записване на гласните знаци и ударенията продължило сред масоретите векове наред. Затова не е чудно да открием продължаващо развитие при всяко поколение от рода Бен Ашер. Съществуващите ръкописи представят стиловете и методите само на последните двама масорети от рода Бен Ашер — Моисей и Аарон.e Едно сравнително изследване на тези ръкописи показва, че Аарон развил правила относно дадени второстепенни неща във връзка с произношението и означаването, които се различавали от тези на баща му Моисей.

Бен Нефталим бил съвременник на Аарон Бен Ашер. Каирският кодекс на Моисей Бен Ашер съдържа много бележки, които се приписват на Бен Нефталим. Така че или Бен Нефталим се е учил от Моисей Бен Ашер, или двамата са запазили една общоприета древна традиция. Много учени говорят за различия между системите на Бен Ашер и Бен Нефталим, но М. Х. Гошен–Готщайн пише: „Няма да е много далеч от истината, ако се говори за две подсистеми в рода Бен Ашер и разликата в бележките да се нарече: Бен Ашер срещу Бен Ашер.“ Така че няма да е точно да се говори за един–единствен метод на Бен Ашер. Това, че методите на Аарон Бен Ашер станали последната приета форма, не било резултат от тяхното вътрешно превъзходство. Този текст на Аарон Бен Ашер бил предпочетен само защото талмудският учен от 12–и век Моисей Маймонид го похвалил.

[Рисунка — еврейски букви]

Част от Изход 6:2 със и без точки за гласните и диакритични знаци

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 24]

Тивериада, средището на масоретската дейност от осми до десети век

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.