Един безсмислен ритуал?

ТАЙНСТВОТО на изповедта се практикува от католиците векове наред. Но за мнозина то е една лишена от съдържание рутина. Припомняйки си своята младост, директорът на едно средно училище, който се казва Боб, споделя: „Дори и когато бях тийнейджър, не гледах сериозно на изповедта.“ Защо не? За него изповедта била станала един безсмислен ритуал. Той обяснява: „Изповедта беше все едно да си занесеш всичкия багаж, пълен с грехове, на митничаря на аерогарата. Той ти задава въпроси относно греховете ти и после те пуска да минеш, след като заплатиш нещо за луксозните неща, които си купил, докато си бил в чужбина.“

Подобно на това Франк Уеслинг, пишейки в U.S. Catholic [„Американски католик“], описва практиката на изповядване като „едно крайно опростено, ‘стъпка по стъпка’ ръководство, обхващащо от елиминирането на обикновените грехове посредством една наизустена молитва на разкаяние, до един ритуален акт на повърхностно покаяние“. Какво е заключението на Уеслинг? „Убеден съм, че Изповедта е нещо хубаво за душата — казва той, — но начинът, по който го правят католиците, е проблематичен.“

Библията представя изповедта по съвсем различен начин. Най–важна е изповедта пред Бога. (Псалм 32:1–5) И християнският апостол Яков писал: „Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери [старейшините на сбора — NW], и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете.“ — Яков 5:14, 16.

Един християнин, който е потиснат от грях, може да повика надзорниците на сбора, които могат да дадат личен и практичен съвет от Библията, за да помогнат на съгрешилия да изостави своята грешна линия на поведение. Надзорниците могат да дадат уместно насърчение, като наблюдават напредъка на този, който е духовно болен. В какъв контраст е това с формалистичния ритуал на изповедта, практикуван от църквите днес! Укрепени от личната помощ на старейшините в сбора, разкайващите се грешници могат да изпитат облекчението, което почувствувал Давид, както той изразил това в един псалм: „Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; и Ти прости вината на греха ми.“ — Псалм 32:5.