Край на омразата по целия свят

ПРЕДИ около две хиляди години една група, която представлявала малцинство, била обект на омраза. Тертулиан описва преобладаващата нагласа на римляните спрямо ранните християни: „Ако небето не даде дъжд, ако стане земетресение, ако има глад или епидемия, веднага се чува викът: ‘Хвърлете християните на лъвовете!’“

Макар че били обект на омраза, ранните християни отхвърлили изкушението да отмъщават за несправедливостта. В своята известна Проповед на планината Исус Христос казал: „Чули сте, че е било казано: ‘Обичай ближния си, а мрази неприятеля си’. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят.“ — Матей 5:43, 44.

Устната традиция на юдеите поддържала, че „да се мрази неприятелят“ е правилно. Исус обаче казал, че ние трябва да обичаме врага си, а не само приятеля си. Това е трудно, но не е невъзможно. Да обичаш врага си не означава да обичаш всички негови пътища или дела. Гръцката дума, която се намира в повествованието на Матей, е производна от ага̀пе, което описва любов, действуваща в хармония с принципи. Личността, която проявява ага̀пе, прави добро дори на един враг, който я мрази и се отнася зле към нея. Защо? Защото това е начинът да подражаваме на Христос, и това е начинът да победим омразата. Един изследовател на гръцкия език отбелязал: „[Ага̀пе] прави възможно за нас да превъзмогнем естествената склонност към гняв и огорчение.“ Но дали това действува и в днешния изпълнен с омраза свят?

Трябва да се признае, че не всички, които твърдят, че са християни, следват примера на Христос. Неотдавнашните жестокости в Руанда бяха извършени от народностни групи, много от чиито членове твърдят, че са християни. Пилар Диес Еспелосин, една монахиня–католичка, която е работила в Руанда 20 години, си припомня една много показателна случка. Един мъж се приближил към нейната църква, размахвайки копие, което явно бил използувал вече. Монахинята го попитала: „Защо вървиш и убиваш? Не мислиш ли за Христос?“ Той казал, че мисли и влязъл в църквата, коленичил и пламенно изрекъл една поредица от молитви. Но когато свършил, излязъл, за да продължи да убива. „Това показва, че не поучаваме евангелието както трябва“ — признава монахинята. Такива провали обаче не означават, че посланието на Исус има недостатък. Омразата може да бъде победена от онези, които практикуват истинското християнство.

Победа над омразата в концентрационен лагер

Макс Либстер е евреин по рождение, който е преживял Холокоста. Макар че фамилията му означава „любим“, той изпитал огромна доза омраза. Той описва какво е научил в нацистка Германия за любовта и омразата.

„Израснах близо до Манхайм (Германия) през 30–те години. Хитлер твърдеше, че всички евреи са богати спекуланти, които експлоатират немския народ. Всъщност истината беше, че баща ми беше скромен обущар. Но поради влиянието на нацистката пропаганда съседите започнаха да се обръщат против нас. Когато бях юноша, един съселянин насила размаза кръв от прасе по челото ми. Тази груба обида беше само предобраз на онова, което щеше да последва. През 1939 г. гестапо ме арестува и конфискува цялото ми имущество.

От януари 1940 г. до май 1945 г. аз се борех да оцелея в пет различни концентрационни лагери: Заксенхаузен, Нойенгаме, Аушвиц, Буна и Бухенвалд. Баща ми, който също беше изпратен в Заксенхаузен, умря през ужасната зима на 1940 г. Аз лично занесох тялото му в крематориума, където куп мъртви тела чакаха да бъдат изгорени. Общо осем члена от моето семейство умряха в концентрационните лагери.

Каповците бяха мразени от затворниците дори повече от есесовците. Каповците бяха затворници, които сътрудничеха на есесовците и затова се радваха на някои блага. Те отговаряха за разпределението на храната и освен това биеха жестоко другите затворници. Често те постъпваха несправедливо и предубедено. Предполагам, че имах достатъчно причини да мразя както есесовците, така и каповците, но по време на своето затворничество аз научих, че любовта е по–силна от омразата.

Твърдостта на затворниците, които бяха Свидетели на Йехова, ме убеди, че тяхната вяра е основана на Писанията — и аз самият станах Свидетел. Ернст Вауер, Свидетел, когото срещнах в концентрационния лагер Нойенгаме, ме подканяше да култивирам умствената нагласа на Христос. Библията казва, че той „бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо“. (1 Петър 2:23) Опитвах се да правя същото, да оставя възмездието в ръцете на Бога, който е Съдията на всички.

Годините, които прекарах в лагерите, ме научиха, че хората често вършат зли неща поради невежество. Дори не всички есесовци бяха лоши — имаше един, който спаси живота ми. Веднъж имах силен пристъп на диария и нямах сили да се върна от работата до лагера. На следващата сутрин би трябвало да бъда изпратен в газовите камери на Аушвиц, но един есесовец, който беше от същия край на Германия, от който бях и аз, се застъпи за мен. Той ми намери работа в есесовската столова, където можах да си почина малко, докато се възстановя. Един ден той ми се довери: ‘Макс, имам чувството, че съм в един влак, който се движи с висока скорост и е неуправляем. Ако скоча от него, ще бъда убит. Ако остана, ще катастрофирам!’

Тези хора имаха точно толкова нужда от любов, колкото и аз. Всъщност любовта и състраданието, заедно с вярата ми в Бога, ми помогнаха да понеса мизерните условия и всекидневната заплаха да бъда екзекутиран. Не мога да кажа, че преживях всичко това невредим, но белезите от емоционалните ми рани бяха минимални.“

Топлотата и добротата, които Макс излъчва 50 години по–късно, са ярко свидетелство за истинността на неговите думи. Случаят на Макс не е единичен. Той имал солидно основание да превъзмогне омразата — искал да подражава на Христос. Други хора, чийто живот е ръководен от Писанията, са постъпвали по подобен начин. Симон, една Свидетелка на Йехова от Франция, обяснява как тя е научила какво означава в действителност неегоистичната любов.

„Майка ми, Ема, която стана Свидетелка малко преди Втората световна война, ме научи, че хората често вършат лоши неща, защото не знаят нищо друго. Тя ми обясни, че ако ние в замяна на това ги мразим, не сме истински християни, тъй като Исус казал, че трябва да обичаме враговете си и да се молим за онези, които ни преследват. — Матей 5:44.

Спомням си една изключително трудна ситуация, която постави под изпитание това убеждение. По време на окупацията на Франция от нацистите мама пострада много поради една съседка от нашата сграда. Тя издаде мама на гестапо и в резултат на това майка ми престоя две години в немски концентрационни лагери, където едва не умря. След войната френската полиция поиска от мама да подпише един документ, посочващ, че тази жена е сътрудничела на немците. Но майка ми отказа, казвайки, че ‘Бог е Съдията и Онзи, който възнаграждава и доброто, и злото’. Няколко години по–късно същата съседка се разболя неизлечимо от рак. Вместо да злорадствува поради нещастието ѝ, майка ми прекара часове наред, облекчавайки колкото е възможно последните месеци от живота на тази жена. Никога няма да забравя тази победа на любовта над омразата.“

Тези два примера показват силата на любовта, основана на принципи, когато тя се сблъска с несправедливост. Самата Библия обаче казва, че има „време за обичане и време за мразене“. (Еклисиаст 3:1, 8) Как е възможно това?

Време за мразене

Бог не осъжда всяка омраза. За Исус Христос Библията казва: „Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие.“ (Евреи 1:9) Има разлика обаче между това да мразиш злото и това да мразиш човека, който върши злото.

Исус бил пример за правилното равновесие между любовта и омразата. Той мразел лицемерието, но се опитвал да помогне на лицемерите да променят своя начин на мислене. (Матей 23:27, 28; Лука 7:36–50) Той осъждал насилието, но се молел за онези, които го екзекутирали. (Матей 26:52; Лука 23:34) И макар че светът го мразел без причина, той дал живота си, за да даде живот на света. (Йоан 6:33, 51; 15:18, 25) Той ни оставил съвършен пример за принципна любов и богоугодна омраза.

Несправедливостта може да предизвика морално възмущение у нас, както било и с Исус. (Лука 19:45, 46) Християните обаче не са упълномощени да поемат възмездието в свои ръце. „Никому не връщайте зло за зло — наставлявал Павел християните в Рим. — Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци. Не си отмъстявайте . . . Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.“ (Римляни 12:17–21) Когато ние лично откажем да трупаме омраза или да отмъщаваме за някакво зло, любовта побеждава.

Един свят без омраза

За да изчезне омразата по целия свят, трябва да се променят вкоренените нагласи на милиони хора. Как може да се постигне това? Професор Ървин Стауб прави следната препоръка: „Ние омаловажаваме стойността на онези, на които причиняваме вреда, и ценим онези, на които помагаме. Като ценим по–високо онези, на които помагаме, и като преживяваме удовлетворението, съдържащо се в помагането, ние също виждаме себе си като по–загрижени и по–полезни. Една от нашите цели трябва да бъде да създадем общества, в които е налице максимално широко участие в правенето на неща за другите.“ — The Roots of Evil [„Корените на злото“].

С други думи, премахването на омразата изисква създаването на общество, в което хората се научават да обичат, като си помагат един на друг, общество, където хората забравят всяка неприязън, причинена от предразсъдъци, национализъм, расизъм и възвеличаване на своето племе. Дали съществува такова общество? Да разгледаме онова, което преживял един мъж, сблъскал се лично с омразата по време на Културната революция в Китай.

„Когато Културната революция започна, бяхме учени на това, че в ‘класовата борба’ няма място за компромис. Омразата беше преобладаващата тенденция. Аз станах член на Червената гвардия и започнах да търся навсякъде ‘класови врагове’ — дори и в собственото си семейство. Макар че бях едва юноша, аз участвувах в обиските по домовете, при които търсехме доказателства за ‘реакционни уклони’. Освен това водех и публично събрание, което осъждаше ‘контрареволюционерите’. Разбира се, тези обвинения понякога бяха основани повече на лична неприязън, отколкото на политически причини.

Видях много хора — млади и стари, мъже и жени — да бъдат наказвани физически, и то по все по–жесток начин. Един от моите учители — добър човек — беше развеждан по улиците, сякаш беше някакъв престъпник. Два месеца по–късно друг много уважаван учител от моето училище беше намерен мъртъв в река Сучоу, а учителят ми по английски беше принуден насила да се обеси. Бях шокиран и озадачен. Това бяха добросърдечни хора. Не беше правилно да се отнасят така към тях! Затова прекратих всякакви отношения с Червената гвардия.

Не мисля, че този период на омраза, който за кратко обхвана Китай, беше изолирано явление. Това столетие е видяло толкова много взривове на ярост. Но аз съм убеден, че любовта може да победи омразата. Видях това с очите си. Когато започнах да общувам със Свидетелите на Йехова, бях впечатлен от искрената любов, която те проявяваха към хората от различни раси и произход. Очаквам с нетърпение времето, когато — както обещава Библията — всички хора ще са се научили да се обичат помежду си.“

Да, международното общество на Свидетелите на Йехова е живо доказателство, че омразата може да бъде отстранена. Какъвто и да е техният произход, Свидетелите полагат усилия да заменят предразсъдъците с взаимно уважение и да премахнат всяка крепост на възвеличаването на своето племе, на расизма или национализма. Едно от основанията за техния успех е това, че те са решени да подражават на Исус Христос в проявяването на любов, основана на принципи. Друго основание е това, че те очакват божието Царство, което да сложи край на всяка несправедливост, която те може би понасят.

Божието Царство е окончателното разрешение за постигането на свят без омраза, свят, в който няма да има дори и зло, което да бъде мразено. Описано в Библията като „ново небе“, това небесно правителство ще гарантира един свят без несправедливост. То ще управлява една „нова земя“, или ново общество от хора, които ще бъдат образовани да се обичат помежду си. (2 Петър 3:13; Исаия 54:13) Това образование вече е налице, както показват случките с Макс, Симон и много други. То е един предварителен поглед върху целосветската програма, която ще елиминира омразата и нейните причини.

Чрез своя пророк Исаия Йехова описва резултата: „Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми света планина; защото земята ще се изпълни със знание за Господа както водите покриват дъното на морето.“ (Исаия 11:9) Сам Бог ще е постановил края на омразата. Тогава наистина ще бъде време за обичане.

[Снимки на страница 7]

Нацистите татуирали затворнически номер на лявата ръка на Макс Либстер

[Снимка на страница 8]

Скоро омразата ще остане в миналото