Търпението — защо е толкова рядко срещано?

ЕМИЛИО бил малко след шестдесетте.a Той бил дошъл в Оаху с тъжна мисия — да погребе своя възрастен син. Когато вървял по една тиха улица на един хълм и разговарял със свои приятели, Емилио бил изненадан от една кола, която набирала скорост, за да излезе на заден ход от един двор. Колата едва не го съборила и от гняв и нетърпение Емилио викнал срещу шофьора на колата и ударил задния капак на колата с ръка. Последвал спор. Изглежда шофьорът бутнал Емилио, който паднал и си ударил главата на твърдата настилка. Няколко дни по–късно Емилио умрял от нараняването на главата. Каква печална последица!

Живеем в свят, в който търпението е рядко качество. Все повече шофьори карат с висока скорост. Други се „залепват“, тоест, следват прекалено отблизо колите, движещи се на ръба на ограниченията на скоростта. Трети сноват от една лента на движение в друга, защото не могат да понасят да карат зад друга кола. У дома членовете на семейството могат да имат гневни изблици и да проявяват склонност към насилие. Дори някои християни могат да бъдат прекалено смутени от грешките и недостатъците на своите духовни братя.

Защо търпението е толкова рядко срещано? Винаги ли е било така? Защо е толкова трудно да бъдеш търпелив в днешно време?

Примери на нетърпеливост

Библията ни разказва за една жена, която не изчакала да се консултира със съпруга си, преди да вземе съдбоносно решение. Тя се казвала Ева. Без да изчака Адам, отчасти вероятно поради нетърпение, тя яла от забранения плод. (Битие 3:1–6) А съпругът ѝ? Може би той също проявил нетърпение, като последвал Ева в греха, без да се обърне най–напред към своя небесен Баща, Йехова, за помощ или напътствие. Тяхната алчност, вероятно съчетана с нетърпение, което довело до грях, имала фатални последици за всички нас. От тях ние сме получили също като наследство склонността да вършим грехове, сред които и грехове, причинени от арогантност и нетърпение. — Римляни 5:12.

Около 2500 години след греха на нашите първи родители, божият избран народ, израилтяните, показали дълбока, трайна липса на вяра, както и липса на търпение. Макар че Йехова току–що ги бил избавил от робство в Египет, те бързо ‘забравили делата му’ и ‘не чакали неговото напътствие’. (Псалм 106:7–14, NW) Многократно те извършвали сериозни простъпки, защото не били търпеливи. Те си направили златно теле и му се покланяли; мърморели срещу манната — нещо, което им бил осигурил Йехова; а много от тях дори се разбунтували срещу божествено назначения представител на Йехова — Моисей. Наистина липсата на търпение ги довела до скръб и беди.

Първият назначен измежду хората цар на Израил — Саул, загубил възможността синовете му да бъдат негови наследници в царството. Защо? Защото не изчакал пророк Самуил, който трябвало да принесе жертва на Йехова. Страх от човека накарал Саул да изпревари Самуил в принасянето на жертвата. Представи си само как се бил почувствувал Саул, щом Самуил се появил веднага след като Саул приключил церемонията! Само ако беше изчакал няколко минути! — 1 Царе 13:6–14.

Само ако Ева беше изчакала Адам, вместо прибързано да вземе от плода! Само ако израилтяните си бяха спомнили да чакат напътствието на Йехова! Да, търпението можело да помогне за това и на тях, и на нас да ни бъдат спестени много печал и болка.

Причини за нетърпението

Библията ни помага да разберем една основна причина за нетърпението днес. Второ Тимотей, глава 3, описва нашето поколение като живеещо в „усилни времена“. Там се казва, че хората „ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, . . . невъздръжни, свирепи, неприятели на доброто“. (Стихове 2, 3) Тази алчна и егоцентрична нагласа заразява сърцата и умовете на много хора, създавайки трудности за мнозина, дори и за истинските християни, да проявяват търпение. Когато сме свидетели на това как светските хора карат прекалено бързо или „засичат“ другите при изпреварване, или сипят обиди по наш адрес, търпението ни може да бъде поставено на сериозно изпитание. Ние можем да бъдем изкушени да им подражаваме или да си отмъщаваме, като по този начин падаме на тяхното равнище на егоистична гордост.

Понякога нашите погрешни изводи ни карат да губим търпение. Обърни внимание на това как мъдрият цар Соломон обрисувал връзката между прибързаното, погрешно мислене и нетърпеливото, гневно поведение: „По–добър е дълготърпеливият, нежели високоумният. Не бързай да се досадиш в духа си; защото досадата почива на гърдите на безумните.“ (Еклисиаст 7:8, 9) Ако отделим време, за да получим пълна, точна картина на ситуацията, още преди да реагираме на нея, вероятно ще бъдем по–разбиращи, по–съчувствени, по–търпеливи спрямо другите. От друга страна, една високомерна, егоцентрична нагласа може да ни накара да бъдем тесногръди, нетърпеливи и огорчени, подобно на мърморещите, твърдоглави израилтяни, които измъчвали Моисей. — Числа 20:2–5, 10.

Друга причина за увеличаващата се липса на търпение в света е неговото безнадеждно състояние, произтичащо от отчуждаването от Йехова. Давид изразил потребността на човека да се надява на Йехова: „Но ти, о душо моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ.“ (Псалм 62:5) Много хора, които не познават Йехова, имат ограничени, отчайващи перспективи, затова се стремят да грабнат и най–малкото удоволствие и печалба, които са им достъпни, преди да изтече тяхното време. Като своя духовен баща, Сатан Дявола, те често не се интересуват от това дали действията им могат да навредят на другите. — Йоан 8:44; 1 Йоан 5:19.

Не е чудно, че търпението е толкова рядко срещано днес. Тази зла, егоистична система на нещата, нейният бог Сатан и грешните склонности на нашата паднала плът създават трудности на всеки, дори на искрените хора, да бъдат търпеливи. Но Библията ни подканя да ‘проявяваме търпение’, особено относно изпълнението на божиите цели. (Яков 5:8, NW) Защо търпението е толкова ценно? Какви възнаграждения може да ни донесе то?

Търпението — защо е толкова ценно

„Онези, що търпеливо стоят и чакат, принасят също служба.“ Тези думи били изречени от английския поет Джон Милтън преди около триста години в сонета му „За неговата слепота“. В началната част на произведението си, той изразил своето чувство на безизходица и безпокойството си, произтичащи от това, че не може да служи изцяло на Бога, защото е ослепял след 40–годишната си възраст. Но както личи от последния ред на произведението, цитиран по–горе, той осъзнал, че човек може да се покланя на Бога, като търпеливо издържа скърби и спокойно търси подходяща възможност за служба. Милтън разбрал колко е ценно търпеливото уповаване на Бога.

Може би повечето от нас имат добро зрение, но всички ние имаме определени ограничения, които ни карат да се гневим или тревожим. Как можем да придобием и да проявяваме търпение?

Насърчаващи примери

Библията ни осигурява редица добри примери на търпение. Търпението на Йехова прави възможен вечния живот за много милиони хора. (2 Петър 3:9, 15) В своята любезна покана да се впрегнем в ярема му и ‘да намерим освежение за душите си’, Исус съвършено отразява прекрасното търпение на своя Баща. (Матей 11:28–30, NW) Размишляването върху примера на Йехова и на Исус може да ни помогне да бъдем по–търпеливи.

Синът на Яков, Йосиф, имал предостатъчно основания да бъде разгневен, огорчен или да търси отмъщение. Неговите братя се отнесли крайно несправедливо към него, като замисляли смъртта му и накрая го продали в робство. В Египет, въпреки своята съзнателна, вярна служба към Петефрий, Йосиф бил несправедливо обвинен и хвърлен в затвора. Той търпеливо издържал всички тези бедствия, като сигурно разбирал, че тези изпитания биха могли да послужат за изпълнението на целите на Йехова. (Битие 45:5) Тъй като култивирал вяра и надежда в Йехова, заедно със смирение и разбиране, Йосиф могъл да проявява търпение дори и при много трудни обстоятелства.

Друга важна помощ идва от светия дух на Йехова. Ако например ние имаме избухлив характер и хаплив език, можем да се молим за помощта на светия дух, така че да можем да култивираме неговите плодове. Като размишляваме върху всеки един от тези плодове, като например дълготърпение и самоконтрол, това ще ни помогне да разберем колко дълбоко са свързани те с търпението. — Галатяни 5:22, 23.

Възнагражденията за търпението

Проявяването на търпение може да ни донесе многостранна полза. То укрепва нашия характер и ни предпазва от извършването на прибързани, неразумни постъпки. Кой от нас не е правил болезнени грешки поради това, че сме реагирали прекалено бързо в трудни или проблемни условия? Може би сме казали нелюбезни думи или сме се държали грубо. Може би сме позволили на нещо маловажно да се разрасне в разгорещен непреклонен двубой със скъп за нас близък човек. След много гняв, безизходица и болка може би сме си мислили със съжаление: ‘Защо не изчаках малко!’ Проявата на търпение може да ни предпази от всякаква скръб. Този факт сам по себе си придава на живота ни толкова много мир, стабилност и задоволство. — Филипяни 4:5–7.

Проявяването на търпение ни помага също да имаме спокойно, доверчиво сърце. Това може да доведе до по–добро физическо, емоционално и духовно здраве. (Притчи 14:30) Оставен без контрол, яростният гняв може да причини сериозна емоционална и физическа болест и смърт. От друга страна, проявявайки търпение, ние придобиваме по–положителна нагласа спрямо другите, особено спрямо своите духовни братя и членовете на семейството. Тогава ще бъдем по–готови да се съобразяваме с другите и да им помагаме, вместо да бъдем раздразнени и критични. За другите пък така ще бъде по–лесно и по–приятно да бъдат с нас.

Старейшините в християнския сбор особено имат нужда да проявяват търпение. Понякога събратята християни се обръщат към тях със сериозни проблеми. Тези искрени хора могат да бъдат объркани, развълнувани или потиснати, а старейшините, от своя страна, могат да бъдат уморени или разсеяни поради свои лични или семейни проблеми. Но колко е важно старейшините да проявяват търпение в такива трудни обстоятелства! Така те могат да напътствуват „с кротост“ и „да жалят стадото“. (2 Тимотей 2:24, 25; Деяния 20:28, 29) Става дума за цѐнен живот. Каква благословия за сбора са любезните, любещи и търпеливи старейшини!

Главите на семействата трябва да се отнасят към семейството си с търпение, разбиране и любезност. Освен това те трябва да очакват от членовете на семейството да проявяват същите качества и трябва да ги насърчават в това. (Матей 7:12) Това ще допринесе много за любовта и мира в дома.

Проявяването на търпение при участието в проповедната дейност ще помогне на християнските служители да се радват по–пълно на тази служба. Те ще бъдат по–подготвени да издържат всяко равнодушие и противопоставяне, с които се сблъскват. Вместо да спорят с разгневени домакини, търпеливите служители ще могат да отговорят меко или спокойно да си тръгнат, запазвайки мира и радостта си. (Матей 10:12, 13) Освен това, когато християните се отнасят към всекиго с уважение и любезност, подобните на овце хора ще бъдат привлечени към посланието на Царството. Йехова благославя търпеливите усилия в целосветски мащаб, като стотици хиляди смирени търсачи на истината се стичат в любещия сбор на Йехова всяка година.

Да, проявяването на търпение ще ни донесе хубаво възнаграждение. Ние ще избегнем много злополуки и проблеми, причинени от прибързани действия или прекалено бърз език. Ние ще бъдем по–щастливи, по–спокойни и вероятно по–здрави. Ще имаме по–голяма радост и мир в службата си, в сбора и в къщи. Но най–вече ще се радваме на по–близки взаимоотношения с Бога. Затова чакай Йехова. Проявявай търпение!

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 10]

Колко си търпелив в ежедневния си живот?