Маймонид — човекът, който преосмислил юдаизма

„ОТ МОИСЕЙ до Моисей нямаше никой друг като Моисей.“ Много юдеи ще разпознаят в тази загадъчна поговорка един израз на възхищение спрямо живелия през 12–и век юдейски философ, съставител на кодекси и автор на коментарии върху Талмуда и Писанията, Моисей Бен Маймон — известен още като Маймонид и Рамбам.a Днес много хора не познават Маймонид, но неговите трудове са оказвали дълбоко въздействие върху юдейското, мюсюлманското и църковното мислене по негово време. Той преосмислил юдаизма по един фундаментален начин. Кой бил Маймонид и защо много юдеи го смятат за „втория Моисей“?

Кой бил Маймонид?

Маймонид бил роден в Кордова (Испания) през 1135 г. Баща му, Маймон, който му дал голяма част от ранното религиозно образование, бил известен учен от знатно равинско семейство. Когато Алмохадите завладели Кордова през 1148 г., юдеите били изправени пред избора да приемат исляма, или да бягат. Това поставило началото на един дълъг период на странствувания за семейството на Маймонид. През 1160 г. те се установили във Фез (Мароко), където той получил образование като лекар. През 1165 г. семейството му било принудено да избяга в Палестина.

Но положението в Израел било несигурно. Малката юдейска общност била заплашвана както от кръстоносците на т.нар. християнство, така и от мюсюлманските войски. След като прекарали по–малко от шест месеца в „Светата земя“, Маймонид и семейството му намерили убежище във Фустат, Стария град Кайро (Египет). Именно там дарбите на Маймонид били признати напълно. През 1177 г. той станал глава на юдейската общност, и през 1185 г. бил назначен за лекар в двора на прочутия мюсюлмански водач Саладин. Маймонид запазил и двата си поста до своята смърт през 1204 г. Мнението му като лекар било толкова прочуто, че се говорело, че чак от Англия крал Ричард Лъвското сърце се опитвал да привлече Маймонид за свой личен лекар.

Какво написал той?

Маймонид бил плодовит автор. Докато бягал от мюсюлманско преследване, докато се криел, или пък бил на път, той написал голяма част от своя пръв голям труд — „Коментар върху Мишна“.b Написан на арабски, той обяснява много от идеите и термините в Мишна, като отвреме–навреме клони към обяснения върху философията на Маймонид относно юдаизма. В частта, обясняваща трактата „Санхедрин“, Маймонид формулирал 13 фундаментални принципа на юдейската вяра. Юдаизмът никога не бил формулирал официално верую или заявление на вярата. Тринадесетте Принципа на вярата от Маймонид станали първообраз на една поредица от формулировки на юдейското верую. — Виж блока, стр. 23.

Маймонид се стремял да определи логическия ред на всички неща — били те физически, или духовни. Той отхвърлил сляпата вяра, изисквайки обяснения за всичко въз основа на онова, което той смята за рационални доказателства и логика. Тази природна склонност довела до написването на труда на живота му — Mishneh Torah [„Мишне Тора“].c

По времето на Маймонид юдеите смятали, че „Тора“, или „Законът“, се отнася не само за записаните от Моисей думи, но и за всички равински интерпретации на този Закон, правени през вековете. Тези идеи били записани в Талмуда и в хиляди равински решения и писания относно Талмуда. Маймонид осъзнал, че просто поради огромния си обем и неорганизираността си, цялата тази информация не давала възможност на средния юдей да взема решения, които засягали всекидневния му живот. Повечето хора не били в състояние да изследват цял живот равинската литература, голяма част от която била написана на трудния арамейски език. Разрешението на Маймонид било да обобщи информацията, хвърляща светлина върху практическите решения, и да я организира в една подредена система от 14 книги, разделени по теми. Той писал на майсторски ясен, гладък еврейски език.

„Мишне Тора“ била практическо ръководство, за което някои юдейски водачи се страхували, че ще измести напълно Талмуда. Но дори и онези, които се обявили против нея, признавали правещата силно впечатление начетеност на този труд. Този високоорганизиран кодекс бил революционно постижение, което вдъхнало нов живот на една система на юдаизъм, с която обикновеният човек вече не бил свързан, или не можел да я разбере.

След това Маймонид започнал да пише друг голям труд — The Guide for the Perplexed [„Ръководство за озадачените“]. След като гръцките класици били преведени на арабски, все повече юдеи се запознали с Аристотел и други философи. Някои били озадачени, като им било трудно да примирят буквалното значение на библейските термини с философията. В „Ръководство за озадачените“ Маймонид, който много се възхищавал на Аристотел, се опитал да обясни същината на Библията и юдаизма по начин, който хармонизирал с философската мисъл и логика. — Сравни 1 Коринтяни 2:1–5, 11–16.

Освен тези главни трудове и други религиозни писания, Маймонид писал с авторитет и в областта на медицината и астрономията. Не бива да се пренебрегва и един друг аспект на плодовитото му перо. Encyclopaedia Judaica [„Енциклопедия Юдаика“] казва: „Писмата на Маймонид отбелязват една епоха в писането на писма. Той е първият юдейски автор на писма, чиято кореспонденция е била запазена в голям обем . . . Неговите писма намирали път до сърцата и умовете на получателите си, и той променял стила според тях.“

Какво учел той?

В своите 13 Принципа на вярата Маймонид описал ясно една вяра, част от която имала корени в Писанията. Но принципи седем и девет противоречат на същината на имащата библейски основания вяра в Исус като Месията.d Като се имат предвид отстъпническите учения на псевдохристиянството, като например това за троицата, както и неприкритото лицемерие, онагледено от кървавата баня на кръстоносните походи, не е чудно, че Маймонид не се занимавал по–дълбоко с въпроса за месианството на Исус. — Матей 7:21–23; 2 Петър 2:1, 2.

Маймонид пише: „Може ли да има по–голям камък за препъване от [християнството]? Всички пророци говореха за Месията като за изкупител на Израил и негов спасител . . . [За разлика от това християнството] направи така, че юдеите да бъдат клани с меч, останалите от тях да бъдат разпилени и унизени, Тора да бъде променена и по–голямата част от света да сгреши и да служи на бог различен от Господаря.“ — „Мишне Тора“, „Законите на царете и техните войни“, глава 11.

Но въпреки цялото уважение, което му е засвидетелствувано, много юдеи предпочитат да пренебрегнат Маймонид относно някои въпроси, за които той говорел най–прямо. С нарастването на влиянието на мистичния юдаизъм (Кабала) астрологията ставала все по–популярна сред юдеите. Маймонид писал: „Който се занимава с астрология и планира работата си или някое пътуване според времето, определено от онези, които изследват небето, подлежи на бичуване . . . Всички тези неща са лъжа и измама . . . Който вярва на тези неща, . . . не е нищо друго освен глупак и човек, лишен от разум.“ — „Мишне Тора“, „Закони за идолопоклонството“, глава 11; сравни Левит 19:26; Второзаконие 18:9–13.

Маймонид също критикувал остро и една друга практика: „[Равините] определили за своя полза парични изисквания от отделни хора и общности, и накарали хората да мислят, в пълно невежество, че това е нещо задължително и правилно . . . Всичко това е погрешно. Няма нито една дума — нито в Тора, нито в думите на [талмудските] предания, която да подкрепя това.“ (Commentary on the Mishnah [„Коментар върху Мишна“], Авот 4:5) За разлика от тези равини Маймонид работел усилно като лекар, за да се издържа, като никога не приел плащане за религиозни услуги. — Сравни 2 Коринтяни 2:17; 1 Солунци 2:9.

Какво въздействие оказало това върху юдаизма и другите вярвания?

Професор Йешхайяху Лайбовиц от Еврейския университет в Йерусалим казал: „Маймонид е най–силната личност в историята на юдаизма, от времето на патриарсите и пророците до днес.“ „Енциклопедия Юдаика“ отбелязва: „Влиянието на Маймонид върху бъдещото развитие на юдаизма било неизмеримо. . . . Х. Черновиц . . . дори казва, че ако не бил Маймонид, юдаизмът щял да се разпадне на различни секти и вярвания . . . Неговото най–голямо постижение било да обедини различните течения.“

Като реорганизирал юдейската мисъл така, че да е в съгласие със собствените му представи за ред и логика, Маймонид преосмислил юдаизма. Както учените, така и масите смятали това ново осмисляне за практично и привлекателно. Дори и неговите врагове в крайна сметка приели голяма част от подхода на Маймонид. Макар че писанията му били предназначени да освободят юдеите от необходимостта да се ровят в безкрайните тълкувания, скоро и за неговите трудове били написани дълги коментари.

„Енциклопедия Юдаика“ казва: „Маймонид бил . . . най–значимият юдейски философ на Средновековието и неговото „Ръководство за озадачените“ е най–важната философска книга, написана от юдей.“ Макар че било написано на арабски, „Ръководството“ било преведено на еврейски още докато Маймонид бил жив, а скоро след това и на латински, като по този начин то станало достъпно за изследване в цяла Европа. В резултат на това, уникалният синтез на Аристотелевата философия и юдейската мисъл, направен от Маймонид, бързо си проправил път към главното течение на т.нар. християнско мислене. Учени от т.нар. християнство по това време, като например Алберт Магнус и Тома Аквински, често се позовават на възгледите на Маймонид. Ислямските учени също били повлияни. Философският подход на Маймонид повлиял на по–късни юдейски философи, като например Барух Спиноза, да скъсат окончателно с ортодоксалния юдаизъм.

Маймонид може да бъде смятан за ренесансов човек, живял преди Ренесанса. Неговата настойчивост относно това, че вярата трябва да бъде в съгласие с разума, продължава да бъде валиден принцип. Този принцип го накарал да говори мощно срещу религиозното суеверие. Но лошият пример на псевдохристиянството и философското влияние на Аристотел често му пречели да достигне до изводи, които биха били в пълна хармония с библейската истина. Макар че не всички биха се съгласили с надписа, издълбан върху гроба на Маймонид — „От Моисей до Моисей нямаше никой друг като Моисей“, — трябва да се признае, че той променил развоя и съдържанието на юдаизма.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 23]

ТРИНАДЕСЕТТЕ ПРИНЦИПА НА ВЯРАТА НА МАЙМОНИДe

1. Бог е Създателят и Владетелят на всички неща. Той сам е направил, прави и ще направи всички неща.

2. Бог е един. Няма единство, което по някакъв начин да е като Неговото.

3. Бог няма тяло. Физическите представи не се отнасят за Него.

4. Бог е първият и последният.

5. Правилно е да се молиш само на Бога. Човек не бива да се моли на когото и да било или на каквото и да било друго нещо.

6. Всички думи на пророците са верни.

7. Пророчеството на Моисей е абсолютно вярно. Той бил най–главният от всички пророци, както преди него, така и след него.

8. Цялата Тора, която ние имаме сега, е онази, която била дадена на Моисей.

9. Тора няма да бъде променена, и никога няма да има друга, дадена от Бога.

10. Бог знае всички дела и мисли на човека.

11. Бог възнаграждава онези, които съблюдават заповедите Му и наказва онези, които грешат спрямо Него.

12. Месията ще дойде.

13. Мъртвите ще бъдат върнати към живот.

[Бележки под линия]

[Информация за източника на снимката на страница 21]

Юдейски отдел / Нюйоркската обществена библиотека / Фондации Астор, Ленокс и Тилден