Кой заслужава да бъде наричан ‘Рави’?

ЕДИН неподозиращ нищо турист имал малка надежда да стигне навреме на аерогарата. Стотици полицаи се опитвали да насочват уличното движение, докато пазели над 300 000–те опечалени, които били изпълнили улиците на Йерусалим. Вестник The Jerusalem Post [„Йерусалимски вести“] нарекъл това събитие „погребално шествие в размер, обикновено запазен само за президенти, царе или тоталитарни диктатори“. Кой можело да бъде обект на такава проява на преданост, парализирала израелската столица за часове наред? Това бил един уважаван равин. Защо позицията на равина изисква такова уважение и такава преданост сред юдеите? Кога за първи път започнал да бъде употребяван терминът ‘рави’? Към кого се прилага с основание той?

Дали Моисей бил равин?

Най–уважаваното име в юдаизма е Моисей, посредникът на Договора на Закона с израилтяните. Религиозните юдеи го наричат „Моисей, ‘нашият рави’“. Но никъде в Библията Моисей не е наричан с титлата ‘рави’. Всъщност терминът ‘рави’ изобщо не се появява в Еврейските писания. Как тогава юдеите започнали да говорят за Моисей по този начин?

Според Еврейските писания отговорността и авторитета за обучаване и обясняване на Закона били давани на потомците на Аарон, свещениците от племето на Леви. (Левит 10:8–11; Второзаконие 24:8; Малахия 2:7) Но през втори век пр.н.е. в юдаизма се извършила една тиха революция, която засегнала неизлечимо юдейската мисъл оттогава нататък.

Относно тази духовна промяна Дениъл Джеръми Силвър пише в A History of Judaism [„История на юдаизма“]: „По [онова] време един клас от несвещенически книжници и учени започнал да оспорва законността на свещеническия монопол относно тълкуването на Тора [Моисеевия закон]. Всички били съгласни, че свещениците са необходими като служители в Храма, но защо трябвало те да имат последната дума по въпросите на Тора?“ Кои били подстрекателите на това предизвикателство към авторитета на свещеническия клас? Това била една нова група в юдаизма, наречена ‘фарисеите’. Силвър продължава: „Фарисеите основавали приемането в техните училища на заслуги, а не на родословието [потомство на свещеници] и въвели една нова класа юдеи в религиозното водачество.“

До първи век от н.е. завършилите тези фарисейски училища станали известни като учители на юдейския закон. В знак на уважение другите юдеи започнали да се обръщат към тях с „учителю мой“, на еврейски ‘рави’.

Нищо не можело да придаде толкова авторитет на тази нова титла, колкото ако се приложи тя спрямо онзи, който бил смятан за най–големия учител в юдейската история, Моисей. Резултатът от това щял още повече да омаловажи значението на свещеничеството, докато идеята за все по–влиятелното водачество на фарисеите щяла да бъде укрепена. Така повече от 1500 години след смъртта му, със задна дата Моисей бил наречен ‘рави’.

Подражавайки на учителя

Докато изразът ‘рави’ („учителю мой“) бил използуван понякога от масите, за да се обръщат към други учители, на които отдавали уважение, терминът обикновено бил прилаган спрямо видни учители сред фарисеите, „мъдреците“. С разрушаването на храма през 70 г. от н.е., което в действителност сложило край на авторитета на свещеничеството, фарисейските равини станали неоспоримите водачи на юдаизма. Тяхната ненадмината позиция насърчила развитието на своего рода култ, съсредоточаващ се върху равинските мъдреци.

Обсъждайки този преходен период през първи век от н.е., професор Доув Злотник казва: „‘Вниманието спрямо мъдреците’ станало по–важно от изучаването на Тора.“ Юдейският изследовател Якоб Нойснер обяснява още: „‘Ученикът на мъдреците’ е ученик, който е прикрепен към един равин. Той прави така, защото иска да научи ‘Тора’. . . . На Тора не са учени чрез закона, а чрез виждането на закона, въплътен в жестовете и делата на живите мъдреци. Те поучават закона чрез това, което правят, а не само чрез това, което казват.“

Изследователят на Талмуда Адин Щайнзалц потвърждава това, като пише: „Самите мъдреци казват: ‘Трябва да бъдат изучавани общите разговори, шегите или неофициалните изказвания на мъдреците.’“ В каква степен би могло да бъде приложено това? Щайнзалц отбелязва: „Един краен пример за това бил ученикът, за когото се съобщава, че се е скрил под леглото на своя велик учител, за да разбере как се държи той с жена си. Когато бил разпитан за своето любопитство, младият ученик отговорил: ‘Това е Тора и заслужава да бъде изследвана’ — подход, който е приет за валиден както от равините, така и от учениците.“

Поради това, че набляга на равините вместо на Тора — на научаването на Тора чрез равините — от първи век от н.е. нататък юдаизмът станал религия, ориентирана към равините. Човекът се приближавал до Бога не посредством вдъхновеното писмено Слово, а посредством един човек–образец, един учител, равина. Така ударението естествено преминало от вдъхновените Писания към устния закон и традициите, поучавани от тези равини. Оттогава нататък юдейската литература, като Талмуда например, се съсредоточава повече върху дискусиите, забавните случки и поведението на равините, отколкото върху словата на Бога.

Равините през вековете

Макар че упражнявали огромен авторитет и влияние, ранните равини не изкарвали прехраната си от религиозната си дейност. Encyclopaedia Judaica [„Енциклопедия Юдаика“] казва: „Равинът от времето на Талмуда бил . . . напълно различен от съвременния носител на титлата. Равинът от времето на Талмуда бил тълкувател и разяснител на Библията и Устния закон и почти винаги имал някаква професия, с която изкарвал прехраната си. Едва през Средновековието равинът станал . . . учителят, проповедникът и духовният глава на юдейския сбор или общество.“

Когато равините започнали да превръщат позицията си в платена професия, някои се обявили против това. Маймонид, прочутият равин от 12–и век, който изкарвал прехраната си като лекар, негодувал против тези равини. „[Те] сами си определили парични изисквания от хората и обществото и накарали хората да мислят — което е съвсем безумно, — че е задължително и подходящо да подпомагат [финансово] мъдреците и книжниците, и изследователите на Тора, като така тяхната Тора става тяхна професия. Но всичко това е погрешно. Няма нито една дума нито в Тора, нито в изказванията на мъдреците, която да дава основания да се вярва на това.“ (Commentary on the Mishnah [„Коментари върху Мишна“], Авот 4:5) Но осъждането на Маймонид не било чуто от следващите поколения равини.

Когато юдаизмът навлиза в съвремието, той се разделя на реформаторски фракции, на консервативна и на ортодоксална вяра. За много юдеи религиозното вярване и поведение заемат второстепенно положение спрямо другите грижи. В следствие на това позицията на равина бива подронена. Равинът в повечето случаи става назначен глава на един сбор, действуващ като платен, професионален учител и съветник за членовете на неговата група. Но сред ултраортодоксалните хасидически групи идеята за равина като учител и образец се развива дори още повече.

Забележи коментара на Едуард Хофман в книгата му относно хасидическото движение Хабад–Любавич: „Ранният хасидизъм също подчертавал, че във всяко поколение съществува един единствен юдейски водач, един задик [праведник], който е ‘Моисей’ на своето време, човек, чиито ученост и преданост към другите са несравними. Чрез своята вдъхваща страхопочитание набожност — както смятала всяка хасидическа група, — нейният Реве [‘рави’ на идишки език] можел дори да повлияе на решенията на Всемогъщия. Той не само че бил почитан като образец чрез своите речи–откровения, но и за начина, по който живеел, (‘как завързвал връзките на обувките си’, както било казано) се смятало, че извисява човека и придава деликатни значения на пътя на божествеността.“

„Вие недейте се нарича учители“

Исус, юдеинът от първи век, който основал християнството, живял по времето, когато фарисейското разбиране за равинството започвало да обхваща юдаизма. Той не бил фарисей, не бил обучаван в техните училища, но също бил наричан „Рави“, „Учителю“. — Марко 9:5; Йоан 1:38; 3:2.

Осъждайки тази равинска тенденция в юдаизма, Исус казал: „На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите; . . . и обичат първото място при угощенията, и първите столове в синагогите, и поздравите по пазарите, и да се наричат от хората учители. Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.“ — Матей 23:2, 6–8.

Исус предупредил относно разделянето на свещеници и миряни, което се развивало в юдаизма. Той отрекъл отдаването на такава незаслужена почит на човека. „Един е вашият Учител“ — смело заявил той. Кой е този „Един“?

Моисей, когото ‘Господ познавал лице с лице’, и който бил наричан „нашият рави“ от самите мъдреци, бил несъвършен човек. Дори той правел грешки. (Второзаконие 32:48–51; 34:10; Еклисиаст 7:20) Вместо да подчертава Моисей като най–превъзходен пример, Йехова му казал: „Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядам. А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое Име, Аз ще искам ответ от него.“ — Второзаконие 18:18, 19.

Библейските пророчества показват, че тези думи се изпълняват в лицето на Исус, Месията.a Исус не само че бил „както“ Моисей; той бил по–велик от Моисей. (Евреи 3:1–3) Писанията разкриват, че Исус бил роден съвършен човек и за разлика от Моисей служил на Бога „без грях“. — Евреи 4:15.

Следвай образеца

Усиленото изучаване на всяко действие и дума на равина не е приближило юдеите до Бога. Въпреки че един несъвършен човек може да бъде пример на вярност, ако изучаваме всяко негово действие и му подражаваме, ние ще подражаваме на неговите грешки и несъвършенство, също както и на хубавите му черти. И ще отдаваме незаслужена слава на онзи, който е създаден, вместо на Създателя. — Римляни 1:25.

Но Йехова е осигурил Образец за човечеството. Според Писанията Исус имал предчовешко съществуване. Всъщност той е наречен „образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание“. (Колосяни 1:15) Тъй като служил в небето безброй хиляди години като „майсторски работник“ на Бога, Исус може най–добре да ни помогне да опознаем Йехова. — Притчи 8:22–30; Йоан 14:9, 10.

Затова Петър могъл да напише: „Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки.“ (1 Петър 2:21) Апостол Павел насърчил християните да ‘не отклоняват погледа си от Исус, главния деятел и усъвършенствувател на вярата ни’. Той също така обяснил, че „в [него] са скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието“. (Евреи 12:2, NW; Колосяни 2:3) Никой друг човек — нито Моисей, нито някой равински мъдрец — не е достоен за такова внимание. Ако трябва да се подражава отблизо на някого, то това е Исус. Божиите служители не се нуждаят от титли като ‘рави’, особено имайки предвид съвременното ѝ значение, но ако някой заслужава да бъде наричан ‘рави’, то това е Исус.

[Бележка под линия]

[Информация за източника на снимката на страница 28]

© Brian Hendler 1995. All Rights Reserved