Почиташ ли своето място на поклонение?
„От самото детство на евангелието, християните винаги са имали свои установени и определени места за божествено поклонение.“ — „Primitive Christianity“ [„Най–ранното християнство“] от Уилям Кейв.
ХОРАТА на Бога винаги са намирали удоволствие в това да се събират заедно за поклонение. Както през първи век, така и днес. Ранните автори и теолози, като например Лукиан, Климент Александрийски, Юстин Мартир и Тертулиан, са съгласни, че християните имали конкретни места, където редовно се събирали заедно за поклонение.
Билията показва същото, споменавайки многократно редовните събрания, провеждани от групи християни. Тези групи били известни като сборове. Това наименование било подходящо, защото думата „сбор“ в оригиналните езици на Библията означава група от хора, събрани заедно за някаква конкретна цел или дейност.
Ранните места на християнско поклонение
Какво правели християните от първи век, когато се събирали заедно? Библията описва редица такива събрания и показва, че обучението е било важна тяхна характеристика. (Деяния 2:42; 11:26; 1 Коринтяни 14:19, 26) Били уреждани програми за образование, с речи, разкази на насърчаващи преживени случки и грижливо разглеждане на писмата, получени от ръководното тяло в Йерусалим, или пък от някой апостол.
В Деяния 15:22–35 („Български превод на Библията“, 1925 г.) четем, че след едно като едно такова писмо до група християни в Антиохия било прочетено, Юда и Сила „с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха“. Друго повествование казва, че когато Павел и Варнава пристигнали в Антиохия ‘и събрали църквата [сбора — NW], те разказали всичко, което бил извършил Бог чрез тях’. Молитвата към Йехова също била важна характеристика на християнските събрания. — Деяния 14:27.
Местата, където сборовете от първи век се събирали за поклонение, не били пищни постройки като повечето от църквите на псевдохристиянството днес. Повечето събрания ранните християни правели в частни домове. (Римляни 16:5; 1 Коринтяни 16:19; Колосяни 4:15; Филимон 2) Често били използувани таванската стая или горницата на някой частен дом. В една такава горница се състояла и Вечерята на Господаря. Също в горна стая 120–те ученици били помазани със свети дух на Петдесетница. — Лука 22:11, 12, 19, 20; Деяния 1:13, 14; 2:1–4; 20:7, 9.
Днес Свидетелите на Йехова следват образеца, установен от апостолите. Те използуват места за събрания, известни като Зали на Царството. Там те се подготвят като проповедници на добрата новина на Царството. (Матей 24:14) В Залата на Царството те също така изучават Писанията, молят се и се насърчават взаимно. Това е в хармония с библейската подкана в Евреи 10:24, 25: „Нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“
Да използуваме правилно нашето място на поклонение
Спомняш ли си думите на апостол Павел: „Бог не е Бог на безредие, а на мир“ и „всичко нека става с приличие и ред“? Ако изследваш контекста на тези думи, ще разбереш, че Павел говорел за начина, по който трябва да бъдат провеждани християнските събрания. Както по времето на апостолите, така и днес християните вземат мерки техните събрания да бъдат добре организирани и на тях да има ред. — 1 Коринтяни 14:26–40.
Броят на „Стражева кула“ (англ.) от 15 октомври 1969 г. казва: „Духовната атмосфера в Залата на Царството е неподправена, произтичаща от действителен интерес към истинското поклонение и библейските напътствия. И леката, естествена обстановка в залата насърчава присъствуващите да бъдат отзивчиви и приятелски настроени, а не потиснати от някаква мистична, наложена тържественост.“ Разбира се, внимава се за това използуването на Залата на Царството винаги да отразява уважение и достойнство.
Псевдохристиянството показва голяма липса на уважение в тези области. Някои религиозни организации използуват своите места на поклонение като общински центрове за развлечения. Те провеждат на живо концерти на религиозна рок музика, имат зали за вдигане на тежести, маси за билярд, забавачници и киносалони. Една църква включи като част от програмата си състезания по борба. Това едва ли е в хармония с образеца, даден от апостолите.
Ако членовете на някой сбор от първи век постъпвали неправилно, били уместни корекции. Например, някои хора в християнския сбор в Коринт използували чествуването на Вечерята на Господаря като случай за ядене и пиене. Те носели своя храна за вечеря преди или по време на събранието, някои дори прекалявали с яденето и пиенето. Това наистина не било редно. Апостол Павел им писал: „Що, къщи ли нямате, където да ядете и пиете?“ — 1 Коринтяни 11:20–29.
В хармония с напътствието на Павел, Свидетелите на Йехова се стараят да уреждат личните си дела в къщи или другаде, но не и в Залата на Царството. Вярно е, че нашите събрания осигуряват удобна възможност да видим доста свои приятели наведнъж. Но Залата на Царството е посветена на Йехова, така че трябва да бъде използувана единствено за неговото поклонение. Ние няма да използуваме присъствието си там, за да се занимаваме със светски бизнес, или да се оправяме с лични финансови операции.
Освен това Залите на Царството не се използуват от сборовете за развлекателни програми, събирания на пари за някакви цели, или за обществени услуги, като например гледане на деца. Има други места, където човек може да се погрижи за такива лични или бизнес въпроси.
Старейшините в една Зала на Царството забелязали, че членовете на сбора придобили практиката да вземат назаем или връщат взети назаем неща на събранията. Освен това редовно си разменяли видеокасети в Залата на Царството. Макар че това не била комерсиална по своя характер дейност, старейшините помогнали на хората да разберат, че е по–разумно да се занимават с тези неща в къщи, когато това е възможно.
За да се избегнат ситуации, които биха могли да създадат погрешно впечатление, и за да е сигурно, че Залата на Царството се използува по правилен начин, всеки трябва да си зададе въпроса: ‘Има ли лични неща, с които се занимавам в Залата, и за които бих могъл да се погрижа в къщи?’ Например, когато се организират излети или други общи забави, няма ли да е по–добре тези неща да се обсъждат в къщи? Не бихме ли могли да използуваме телефона, или да посетим домовете на онези, с които искаме да разговаряме? Заемайки думите на Павел, бихме могли да кажем: ‘Що, къщи ли нямаме, където да се погрижим за тези неща?’
Определено време и място за поклонение на Йехова
Библията казва в Еклисиаст 3:1: „Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето.“ Когато посещаваме събранията в Залата на Царството, ние можем изцяло да се потопим в дейности, които са свързани с християнската служба. Това време е определено за поклонение на Йехова.
Братът на Исус, Яков, дал напътствия да не се показват предпочитания в рамките на християнския сбор. (Яков 2:1–9) Как можем ние да прилагаме това напътствие в нашите Зали на Царството? Би могло да се създаде впечатлението за показване на предпочитание, когато там по очебиен начин се извършва раздаване на покани за някакви събирания. В един сбор бил създаден навикът тези покани да се поставят в чантите или Библиите на присъствуващите. Вярно е, че това е по–удобно, отколкото те да бъдат изпращани по пощата или доставени лично по домовете. Но как се чувствуват онези, които не са получили покана, след като видят, че други са получили? Дали това не би създало впечатление за показване на предпочитание?
Разбира се, не е необходимо да се създава строго правило, което да казва, че никой не може да предаде на друг лично послание или някакъв пакет в Залата на Царството; нито пък е погрешно в Залата на Царството да се говори за ежедневни въпроси и събития, да поканиш някого на гости или за някакво развлечение. Но това не бива да се прави системно и трябва да бъде направено по дискретен и ненатрапчив начин. Личните уговорки никога не бива да отвличат вниманието от действителната цел на нашето събиране заедно в Залата на Царството, а именно — да бъдем поучени в духовно отношение. — Матей 6:33; Филипяни 1:10.
Мъже, които дават пример
Старейшините и помощник–служителите пламенно дават пример в проявяването на уважение спрямо Залата на Царството. Обикновено има един или двама старейшини и помощник–служители, на които е възложено да координират нещата, свързани с поддържането на Залата на Царството. Там, където повече от един сбор използува една и съща зала, тези въпроси се надзирават от комитет от старейшини.
Макар че на конкретни хора е възложено да се грижат за тези задължения, всички помощник–служители и старейшини трябва да проявяват искрен интерес към залата. Те осъзнават, че Залата на Царството е посветена на Йехова и се използува за неговото поклонение.
Старейшините не трябва да се бавят, когато има нужда от ремонти. (2 Летописи 24:5, 13; 29:3; 34:8; Неемия 10:39; 13:11) В някои сборове се прави редовен оглед на Залата на Царството, за да може навреме да се предприемат всички необходими ремонти. Правят се инвентаризации, за да е сигурно, че нужното оборудване и материали са налице и са достъпни за използуване. Ако има определено място, където се държат различни материали, инструменти и оборудване за чистене, всички старейшини и помощник–служители трябва да проявяват интерес към неговото състояние, като взимат мерки то да бъде поддържано чисто. Хората, които работят на щанда за литература и списания, могат да покажат заинтересуваността си, като прибират веднага празните кашони, за да не замърсяват залата.
Давайки пример, старейшините и помощник–служителите могат да помогнат на останалите от сбора да проявят усърдни грижи за Залата на Царството. (Евреи 13:7) Всички могат да покажат уместно уважение, като участвуват в почистването на залата и като проявяват искрен интерес към нейния общ вид.
Исус казал в Матей 18:20: „Където двама или трима са събрани в мое име, там съм и аз посред тях.“ Да, Исус се интересува от онова, което правим, когато сме събрани заедно, за да се покланяме на Йехова. Това включва всички събрания, провеждани в частни домове, както и големите събирания, като конгресите.
За милионите Свидетели на Йехова няма по–близко до сърцето им място от онова, където те редовно се събират за поклонение — Залата на Царството. Те показват уместно уважение към това място. Те проявяват трудолюбив дух, грижейки се за него, и се опитват винаги да го използуват правилно. Нека и ти също да спазваш подканата, дадена от самия Йехова: „Пази ногата си, когато отиваш в божия дом.“ — Еклисиаст 5:1.