Въпроси на читатели

Тъй като християните не залагат пари, може ли те да приемат лотарийни билети или да участвуват в тегления, в които могат да спечелят награда?

Това е един въпрос, който е бил повдиган отвреме–навреме, така че вече е бил разглеждан в нашите публикации. На някои езици ние предоставихме показалци на нашата литература, като например Watch Tower Publications Index 1930-1985 [„Показалец на публикациите на дружество ‘Стражева кула’, 1930–1985“] (и друг подобен на него, покриващ материала от 1986 г. до 1990 г.). Ако един християнин разполага с тези показалци на своя език, те могат да се окажат много полезни за бързото намиране на удовлетворителни отговори.

Въпросът, който е зададен по–горе, е един пример за това. Поглеждайки в „Показалеца 1930–1985“, под заглавието „Въпроси на читатели“ ще намерим подзаглавието „‘тегления’, може ли християнинът да приеме билет за?“ Читателят е препратен към рубриката „Въпроси на читатели“ в „Стражева кула“ (англ.) от 15 февруари 1973 г., стр. 127.a Много Свидетели имат подвързания том (или отделните списания) на „Стражева кула“ за 1973 г., или могат да направят справка в библиотеката на много от Залите на Царството.

Обсъждането, публикувано през 1973 г., показва, че християните с основание избягват всякакви тотализатори или лотарии, в които се купуват късмети, или се влагат пари за евентуално спечелване на някаква награда. Казано просто, ние избягваме хазарта, който безспорно е израз на алчност. — 1 Коринтяни 5:11; 6:10; Ефесяни 4:19; 5:3, 5.

Но един магазин или фирма също може би използува тегления като рекламно средство. Всичко, което се иска, е да включиш името си или да изпратиш нещо като билет, без да купуваш нищо. Тегленето е просто част от рекламната схема, безпристрастен метод за определяне на онзи, който ще получи наградата или наградите. Някои християни може би смятат, че те биха могли да приемат наградата от тегленето, което не включва хазарт, точно както биха приели безплатни мостри или други подаръци, които една фирма или магазин може да използува в рекламната си програма.

Някои християни обаче биха отхвърлили всичко от този вид, защото не биха искали да препънат или да объркат други хора, а също така и поради желанието си да се държат настрана от всяка съблазън да се доверят на късмета. Както показва Исаия 65:11 (NW), божиите служители не се свързват с „бога на Късмета“ или с „бога на Съдбата“. Те може би също така чувствуват, че не желаят да участвуват в широкото разгласяване на печалбите, в което могат да бъдат накарани да участвуват печелившите. Разбира се, тези, които усещат нещата така, не бива да бъдат критични спрямо християнин или християни, чиято съвест им позволява да участвуват в такива тегления. — Сравни Римляни 14:1–4.

[Бележка под линия]