Йехова изменя времената и годините в Румъния

ВЕТРОВЕ на промяна задухаха из Източна Европа през 1989 г. Само за няколко месеца правителства, които някога стояха като непревзимаеми крепости, рухнаха като блокчета на домино. Заедно с политическите преобразования дойдоха и социалните, икономическите и — което е от най–голям интерес за Свидетелите на Йехова — религиозните промени. Една след друга държавите предоставяха официално признание на Свидетелите на Йехова, и свободата да изпълняват религиозната си дейност им беше възстановявана.

Но изглеждаше, че в Румъния нещата ще бъдат по–различни. Правителството държеше хората с такава желязна ръка, че сякаш ветровете на промяната не оказваха голямо въздействие. Когато Свидетелите на Йехова там чуха какво става в другите източноевропейски държави, те се питаха: ‘Дали ще можем да се радваме на свобода на поклонението преди Армагедон?’ Сърцата им копнееха за времето, когато ще могат да се събират на християнските събрания със своите духовни братя и сестри, да проповядват добрата новина публично, и да изучават своите библейски публикации открито, без да е необходимо постоянно да ги крият. Всичко това изглеждаше като мечта за тях.

И след това мечтата се сбъдна! Това стана през декември 1989 г. За изненада на всички режимът на Чаушеску внезапно беше свален. Отведнъж тези християни изпитаха облекчение. На 9 април 1990 г. Свидетелите на Йехова бяха законно признати като религиозна организация в Румъния. Йехова измени времената и годините за 17 000 дейни Свидетели там. — Сравни Даниил 2:21.

Дълга история

През 1911 г. Карол Сабо и Йосиф Кис се върнали в Румъния от Съединените щати, където били познали библейската истина и били отдали живота си на Йехова, за да вършат неговата воля. Те искали да споделят добрата новина със своите сънародници. Щом се озовали в Румъния, те веднага започнали да проповядват. Когато избухнала Първата световна война, те били арестувани заради дейността си. Но семената на Царството, които те засели, започнали да дават плод. До 1920 г., когато работата била реорганизирана, в Румъния имало вече около 1800 вестители на Царството.

По онова време революционният дух, който подпалил Балканите, се чувствувал все повече и повече в Румъния, и безредиците били все по–чести. Въпреки трудните времена, нашите духовни братя продължавали работата. През 1924 г. Дружество „Стражева кула“ открило свое бюро на улица „Регина Мариа“ № 26, в Клуй–Напока, за да се грижи за работата в Румъния, Унгария, България, Югославия и Албания.

Обаче политическото напрежение растяло, и освен проблемите от властите, имало проблеми и вътре в организацията. „Годишникът за 1930 г.“ съобщава: „Поради невярността на онзи, който Дружеството изпрати там, приятелите бяха разпръснати и тяхната увереност силно разклатена. Дружеството търси възможности отново да съживи дейността в тази страна, но местните власти забраняват всичко, и ние трябва да чакаме, докато Господарят открие по–благоприятен път.“ Тогава, през 1930 г. Мартин Маджиароси, румънски свидетел, покръстен през 1922 г., бил назначен за нов служител на клона и по–късно бюрото било преместено в Букурещ, на улица „Кришана“ № 33. След дълга борба, най–после през 1933 г. дружеството било юридически регистрирано като организация в Румъния.

Трудностите продължават

Тежки изпитания продължават да връхлитат Свидетелите в Румъния. „Годишникът за 1936 г.“ съобщава: „Несъмнено никъде другаде по света братята не работят с по–големи трудности, отколкото в Румъния.“ Независимо от проблемите, отчетът за службата през 1937 г. съобщава за 75 сбора с 856 вестители в Румъния. На Възпоменанието присъствуват 2608 души.

Развитието на Втората световна война засяга и Румъния. През септември 1940 г. генерал Йон Антонеску завзема властта в правителството и започва управление, което е много подобно на Хитлеровото. Действия на терор стават ежедневие. Стотици наши братя биват арестувани, бити и изтезавани. Брат Маджиароси е арестуван през септември 1942 г., но въпреки това е в състояние да координира дейността в Трансилвания от затвора.

Преследването продължава и когато Хитлеровите войски нахлуват в страната през 1944 г. Едно сведение от Букурещ описва условията по време на нацисткия режим: „Свидетелите на Йехова в тази страна бяха ужасно преследвани. Оковани във вериги заедно с комунистите, обвинявани от прохитлеровото духовенство в това, че са по–лоши и от комунистите, много от тях бяха осъдени или на 25 години затвор, или на доживотен затвор, или на смърт.“

Най–после войната свършва, и на 1 юни 1945 г. бюрото на Дружеството в Букурещ възобновява дейността си. Въпреки трудностите при намирането на хартия, отдадените работници отпечатват над 860 000 брошури и над 85 000 екземпляра от „Стражева кула“ на румънски и унгарски. Йехова богато благославя тяхната усърдна работа. До 1946 г. около 1630 нови хора биват покръстени. Кулминация на същата тази година е конгресът за цялата страна, проведен в Букурещ на 28 и 29 септември. Духовенството полага всички усилия да се намеси и да спре този конгрес, но не успява, и около 15 000 души присъствуват на публичния доклад. За първи път братята в Румъния могат да имат такъв конгрес.

Дружеството изпраща брат Алфред Рютиман от швейцарския клон в Румъния. През август 1947 г. той има възможността да говори пред повече от 4500 братя на 16 места, укрепвайки ги за онова, което щеше да дойде. Скоро върху Свидетелите отново ще бъде оказан натиск, този път от страна на комунистическия режим. През февруари 1948 г. властите забраняват нашата печатна и проповедна дейност. След това, през август 1949 г. бюрото на улица „Алион“ № 38 бива нападнато. След което много братя, включително и брат Маджиароси, са арестувани. Този път, бидейки обвинени, че са империалисти, те са изпратени в затвори и трудови лагери. През следващите 40 години работата остава под възбрана и Свидетелите на Йехова понасят големи страдания. Подстрекавани от врага проблеми вътре в организацията се добавят към трудностите. Накрая, през 1989 г. режимът на Чаушеску пада, и те отново са свободни! Какво ще направят сега със своята свобода?

Отново публично проповядване

Свидетелите не загубиха никакво време. Те веднага започнаха да проповядват от къща на къща. Но това не беше лесно за онези, които години наред смело продължаваха работата в нелегалност чрез неофициално свидетелствуване. Сега, когато можеха да проповядват открито, те се притесняваха. Повечето от тях никога не бяха правили това преди, а някои бяха проповядвали от къща на къща за последен път в края на 40–те години. Какви резултати постигнаха те? Нека да видим.

Подходяща за начало е столицата Букурещ, която има 2,5 милиона жители. Преди две години в града имаше само четири сбора. Сега има десет сбора, и над 2100 души дойдоха на Възпоменателното тържество през 1992 г. Скоро може би ще бъдат сформирани още нови сборове, тъй като се водят много добре напредващи изучавания.

Крайова е град с около 300 000 жители, намиращ се в югозападната част на страната. До 1990 г. в целия град имаше само около 80 свидетели. След това там се разпространи пионерският дух и работата пое напред. Само през 1992 г. бяха покръстени 74 души и се водят над 150 библейски изучавания. С над 200 вестители, те усърдно търсят място, подходящо за Зала на Царството.

В Тиргу–Мурес, една сестра–свидетелка и двама братя отишли при православния свещеник да поискат името ѝ да бъде заличено от църковните регистри. След като научил за целта на тяхното посещение, свещеникът ги поканил вътре и те провели хубав разговор. Накрая свещеникът казал: „Завиждам ви, но не в лошия смисъл на думата. Би трябвало ние да вършим работата, която вие вършите. Уви, православната църква е един спящ великан!“ Той приел брошурата Should You Believe in the Trinity? [„Трябва ли да вярваш в троицата?“] и екземпляр от „Стражева кула“. Сестрата е щастлива, че вече не принадлежи към „спящия великан“. — Откровение 18:4.

Показателен е фактът, че мнозинството от онези, които научават истината днес, са млади хора. Защо това е така? Очевидно те са очаквали много от промяната на правителството, но са останали без илюзии. Те се радват да научат, че само Царството на Йехова може да донесе трайно решение на нашите проблеми. — Псалм 146:3–5.

Големи неща, случващи се на малки места

Околиш е малко село в северна Румъния. През 1920 г. един мъж на име Пинтеа Мойзе се върнал от руския фронт, където бил военнопленник. Някога той бил католик, но преди завръщането си станал баптист. Три седмици след като се върнал, бил посетен от Изследователите на Библията, както били известни тогава Свидетелите на Йехова. След това посещение, той заявил: „Сега намерих истината за Бога!“ До 1924 г. в Околиш вече имало група от 35 души.

Днес, сред местното население, което е 473 души, има 170 вестители на Царството. Всеки вестител има в района си около две къщи, съседните села също биват посещавани. И въпреки това те са оптимистично настроени. Наскоро те построиха прекрасна Зала на Царството с 400 места. Цялата работа беше извършена от местните Свидетели.

Валея Ларга е селището, в което се заселили брат Сабо и брат Кис през 1914 г. През 1991 г., сред неговите 3700 жители имаше осем сбора и 582 вестители на Царството. На Възпоменанието през 1992 г. присъствуваха 1082 души — почти всеки трети човек, живеещ в тази долина.

Специалните пионери подготвят пътя

Специалните пионери играят огромна роля в занасянето на добрата новина при хората от по–отдалечените райони. Веднага щом била дадена свобода на проповядването, Йонел Албан започнал да работи в два града, като всяка седмица прекарвал по два дни в Оршова и пет дни в Турну–Северин.

Когато Йонел пристигнал в Оршова, там нямало Свидетели. През първата седмица той започнал библейско изучаване с едно 14–годишно момче. Юношата направил толкова много промени в живота си само за два месеца, че един негов приятел и един негов съсед също започнали да изучават. Съседът, Роланд, който бил католик, постигнал смайващ напредък. Само след месец и половина той започнал да придружава Йонел в проповедната служба, и след пет месеца бил покръстен. Той веднага започнал целодневна служба. Майка му също започнала да изучава и била покръстена на Областния конгрес за 1992 г. „Носители на светлина“. Сега в Оршова има десет вестители и те водят 30 домашни библейски изучавания.

Първият, който приел истината в Турну–Северин бил един от служителите на рецепцията на хотела, в който живеел Йонел. След два месеца мъжът станал непокръстен вестител, и след три месеца бил покръстен. Сега той е един от 32–та вестители там, които водят общо 84 домашни библейски изучавания.

Една друга специална пионерка, Габриела Джейка, служела като редовна пионерка още когато работата ни беше под възбрана. Нейното желание било да работи там, където нуждата е по–голяма. Бил ѝ възложен огромен район. Понякога тя пътувала 100–160 км, за да посети заинтересувани хора. Един от градовете, в които тя проповядвала, бил Мотру, където имало само четирима Свидетели. „Поради засилената дейност в Мотру, свещеникът и другите религиозни групи започнаха да ни се противопоставят — разказва тя. — Те повлияха на кмета и полицията да оказват натиск върху семействата, които ми даваха квартири. Те ме гонеха, така че почти всеки втори месец трябваше да си търся ново място за спане.“

Габриела започнала изучаване с една атеистка в Оршова, която казвала, че не се интересува от религия и от Библията. Но само след четири месеца изучаване жената започнала да защищава Библията. Макар че съпругът ѝ я заключвал извън къщи през нощта и я заплашвал, че ще се разведе с нея или ще я убие, тя запазила своята лоялност. Още преди да бъде покръстена, тя водела десет библейски изучавания.

Великолепни бъдещи перспективи

През август 1992 г., Румъния достигна връх в броя на вестителите — 24 752 души в 286 сбора. Посетителите на Възпоменанието бяха над 66 000. В малкото бюро на клона в Букурещ, 17 души отдават най–доброто, на което са способни, за да се грижат за духовните нужди на братята си. Те очакват скоро да започне строеж на по–голяма сграда на клона.

Свидетелите на Йехова в Румъния не могат да сдържат смайването си от всички тези бързи промени през последните няколко години. Те са благодарни на Йехова Бог, че са част от международния сбор, който носи неговото име и води хората до точно познание за него и за неговата непроменима цел. Колко благодарни са те на Йехова, след толкова много години на трудности и преследване, че той наистина измени времената и годините в Румъния!

[Карта на страница 23]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

РУМЪНИЯ

УНГАРИЯ

Букурещ

Клуй–Напока

Крайова

Тиргу–Мурес

Оршова

Турну –Северин

Мотру

Турда

БЪЛГАРИЯ

[Снимки на страници 24, 25]

1. Около 700 Свидетели, събрани в гората през 1947 г.

2. Листовка, съобщаваща за публичен доклад през 1946 г.

3. Конгрес в Алба Юлия през 1992 г.

4. Свидетелствуване в Клуй–Напока днес

5. Зала на Царството край Турда

6. Бетеловото семейство в Букурещ