Училището Гилеад — на 50 години и процъфтяващо!

„ИМА много места, където до голяма степен свидетелството относно Царството още не е дадено“ — каза Н. Х. Нор пред първия клас на Гилеад, на 1 февруари 1943 г. — деня на откриването на училището. Той добави: „Сигурно има още стотици и хиляди хора, до които би могла да стигне добрата новина, ако имаше повече работници на нивата. Чрез милостта на Господаря ще дойдат още.“

И дойдоха още работници — още милиони! Редиците на вестителите на Царството нараснаха от 129 070 души в 54 страни през 1943 г. до 4 472 787 души в 229 страни през 1992 г.! Училището Гилеад има голям принос в свидетелството, което е резултат от това увеличение. И след 50 години то продължава да играе ключова роля в обучението на мисионерски работници, които да служат там, където има нужда от тях в световната жетва.

На 7 март 1993 г. имаше 4798 поканени гости и членове на Бетеловото семейство от Съединените щати, които се събраха в Конгресната зала в град Джърси, щата Ню Джърси, на тържество по случай завършването на 94–я клас. Това наистина специално събитие също даде възможност да бъде направен преглед на 50–те години история на Училището Гилеад. Бихте ли искали да научите нещо повече за програмата?

След встъпителната песен Джордж Д. Гангас от Ръководното тяло принесе пламенна молитва. После, след встъпителните думи на председателствуващия Кери У. Барбър, випускниците — и всички присъствуващи — изслушаха с внимание една серия от кратки доклади.

Робърт У. Уолън говорѝ пръв по темата „Вие никога не сте сами“. Със сърдечен тон той каза: ‘В бъдеще във вашия живот ще се появят ситуации, когато ще се чувствувате толкова сами, толкова далеч от семейство и приятели.’ Как тогава може да се каже „Вие никога не сте сами“? Той обясни: ‘Защото всеки един от вас ще има на разположение възможността за моментално общуване с Йехова Бог.’ Той подкани випускниците да ценят привилегията на молитвата и да я използуват ежедневно. Тогава, подобно на Исус, те ще могат да кажат: „Не съм сам.“ (Йоан 16:32) Колко насърчителни бяха тези думи за випускниците!

Развивайки темата „Дръжте се здраво за своята надежда“ (основана на ежедневния текст за 7 март), Лаймън А. Суингъл от Ръководното тяло говорѝ след това за необходимостта от две качества — издръжливост и надежда. ‘Укори, враждебност, омраза, затвор и дори смърт — заради тези неща е необходима издръжливост от страна на християните — каза той. — Няма граници силата, надхвърляща нормалното, от която верните свидетели на Йехова могат да черпят във време на нужда. Несъмнено това укрепва увереността, особено при вас, випускници.’ А надеждата? ‘Тя е крайно необходима — обясни той. — Както шлемът предпазва главата, така и надеждата за спасение предпазва и защищава умствените способности на християнина, като му дава възможност да запази лоялността си.’ — 1 Солунци 5:8.

Следващият докладчик, Ралф Е. Уолс, беше избрал интригуваща тема: „Как можем да избягаме в сигурността ‘на едно просторно място’?“ Какво е това „просторно място“? (Псалм 18:19, NW) „Това е състоянието на избавление, което донася вътрешен мир и сигурност на сърцето“ — обясни докладчикът. От какво трябва да бъдем избавени? ‘От себе си — от своите собствени недостатъци.’ Той добави: ‘Освен това и от външните обстоятелства, подстрекавани от Сатан.’ (Псалм 118:5) Как можем да избягаме в сигурността на просторното място? ‘Като търсим заповедите на Йехова във всичко, което правим, и като се молим във вяра на Йехова относно всички свои тревоги.’

„Какво ви очаква?“ — гласеше темата, избрана от Дон А. Адамс. И какво очаква новите мисионери? Един период на приспособяване — обясни той. „Освен това пред вас има много благословии.“ Като пример той разказа за двама нови мисионери, които, след като се установили на местоназначението си, писали: „Представи си най–добрия ден, който си имал в службата — именно такъв е всеки ден тук. Не успяваме да носим достатъчно литература със себе си, а хората не спират да ни молят за изучавания.“ Докладчикът се обърна с някои изказвания към семействата и приятелите на випускниците: ‘Няма нужда вие да се безпокоите за тези випускници. Можете да им помогнете, като им пишете насърчителни писма.’ — Притчи 25:25.

След това говориха преподавателите от училището. Джек Д. Редфорд беше избрал темата „Не очаквайте нищо от никого“. Едно от предизвикателствата, с които ще се сблъскат випускниците, са отношенията с хората. Какво може да помогне? „Затваряйте си очите пред техните недостатъци. Не очаквайте прекалено много от другите хора. Не очаквайте винаги пълния размер на онова, което смятате, че ви се полага. Имайте предвид несъвършенството на другите, и тази милост ще ви помогне да се разбирате с тях. Способността ви да се разбирате с другите хора ще бъде критерий за вашата зрялост.“ (Притчи 17:9) Несъмнено прилагането на този мъдър съвет ще помогне на випускниците да направят успешен преход към задачата си на мисионери в чужда страна!

„Ние имаме това съкровище в пръстени съдове“ — казва 2 Коринтяни 4:7. Юлисис В. Глас, секретарят на Училището Гилеад, коментира този текст, като разви темата „Доверявайте се на своите изпитани, верни братя“. Какво представляват „пръстените съдове“? „Това трябва да се отнася за нас като несъвършени човеци“ — отбеляза той. А какво е „съкровището“? „Това е нашата християнска служба“ — обясни той. (2 Коринтяни 4:1) И какво трябва да бъде направено с това съкровище? „Съкровището, което Йехова ни е поверил, не трябва да се крие. Затова, скъпи бъдещи мисионери, раздавайте от това съкровище, където и да отидете, и учете много други как да го раздават.“

Един изпълнен с носталгия момент настъпи, когато Албърт Д. Шрьодер излезе на сцената, защото той беше секретарят на Училището Гилеад още в самото му начало. „Половин век теократично обучение“ беше неговата тема. „Йехова знае как да предложи резултатно обучение и точно това прави той“ — отбеляза той. Как? Брат Шрьодер се позова на обучението, получено от двете училища, основани преди 50 години — Училището за теократична служба и Училището Гилеад. Той посочи, че много ценно средство в осигуряването на точно познание е „Превод на новия свят“. Той увери випускниците: „Вие можете да отидете на местоназначението си в чужда страна с голяма увереност, че Дружеството ще ви осигурява винаги добри запаси от точно познание за целите на Йехова.“

Милтън Дж. Хеншел, президент на Пенсилванското Библейско и трактатно дружество „Стражева кула“, говорѝ по темата „Повече от победители“. Брат Хеншел взе темата си от годишния текст за 1943 г.: „Повече от победители чрез онзи, който ни възлюби.“ (Римляни 8:37, King James Version [„Версия на крал Яков“]) Той обясни колко подходящ бил този текст тогава, защото в разгара на Втората световна война в редица страни нашите братя понасяли много преследване. Брат Хеншел прочете някои извадки от броя на „Стражева кула“, който разглежда този годишен текст, и обясни: „Тази статия от „Стражева кула“ [15 януари 1943 г.] беше изучавана през месец февруари от първия клас на Училището Гилеад, и ги подготви за онова, което ги очакваше.“ През изминалите 50 години много от випускниците вече показаха, че са победители, обясни той. А тези от 94–я клас? „Стойте близо до Йехова, стойте близо до неговата любов, и победата ви е сигурна.“

След сутрешните доклади, председателствуващият предаде някои от поздравите, получени от различни страни. След това дойде моментът, който 24 семейни двойки очакваха с вълнение — раздаването на дипломите. Да, учениците в Гилеад сега вече официално бяха завършили! Те бяха дошли от 5 страни, но местоназначенията им ги отвеждаха в 17 страни, между които Хонконг, Тайван, Мозамбик и части от Източна Европа.

След почивка следобедната програма започна със съкратено изучаване на „Стражева кула“, водено от Робърт Л. Бътлър. След това випускниците възпроизведоха някои от най–ярките преживени случки от свидетелствуването им край Уолкил, Ню Йорк. Програмата отразяваше едно от нещата, които несъмнено ги бяха довели в Гилеад — дълбоката им любов към проповедната служба.

След програмата на учениците много от присъствуващите се питаха дали програмата няма да съдържа нещо специално, което да отбележи 50–те години на Училището Гилеад. Те не останаха разочаровани! — Виж съпътствуващия блок „Преглед на 50–те години на Училището Гилеад“.

Преди петдесет години брат Нор показа, че е човек на вярата и на прозорливостта. Неговата увереност, че Училището Гилеад ще успее, беше изразена във встъпителното обръщение към първия клас с думите: „Ние вярваме, че в съгласие с името си ‘свидетелската грамада’ ще поеме от тук и ще стигне до всички краища на света, и че това свидетелство ще остане като паметник за прослава на Бога, и този паметник никога няма да бъде унищожен. Като назначени служители, вие ще уповавате изцяло на Всевишния, знаейки, че той ще ви води и напътствува във всяко време на нужда, и вие ще разберете също, че той е и Бог на благословиите.“a

Какви бяха обстоятелствата, довели до основаването на училището? Брат Шрьодер обясни, че на него и на още двама преподаватели им били дадени само четири месеца да организират училището. „Но в понеделник, 1 февруари 1943 г., ние бяхме готови за откриването.“

И сега, след петдесет години, Училището Гилеад продължава да процъфтява! Випускниците на 94–я клас сега имат привилегията да последват повече от 6500 завършили преди тях. Нека те уповават изцяло на Всевишния, като дават своята дан в натрупването на „свидетелска грамада“, която ще се извисява като паметник за прослава на Йехова Бог.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 25]

Данни за класа

Общ брой на учениците: 48

Брой на представените страни: 5

Брой на страните–местоназначения: 17

Средна възраст: 32 г.

Среден брой години в истината: 15,3

Среден брой години в целодневна служба: 9,6

[Блок на страници 26, 27]

ПРЕГЛЕД НА 50–ТЕ ГОДИНИ НА УЧИЛИЩЕТО ГИЛЕАД

Нима има по–добър начин да се направи преглед на историята на Гилеад от това да се чуят случки от устата на онези, които са преживели тази история — първите завършили, преподавателите и другите, които са помагали при организирането му? Присъствуващите бяха възхитени, като слушаха частта „преглед на 50–те години на Училището Гилеад“, водена от Тиодор Джаръс.

Какво било положението на първите мисионери, които били изпратени? Брат Хеншел си припомни: „Експедиционният отдел на Дружеството опакова в дървени сандъци всички неща, които те искаха да вземат със себе си. Когато сандъците пристигаха на местоназначението, братята внимателно ги отваряха и изваждаха своите вещи. След това обаче те използуваха сандъците, за да си направят мебели.“ Той отбеляза, че впоследствие Дружеството уреди скромно оборудвани мисионерски домове.

След това програмата продължи с участие на випускници от първите класове на Гилеад, които сега са членове на Бетеловото семейство в САЩ. Те споделиха свои спомени, чувства и преживявания. Техните думи наистина развълнуваха сърцата на всички присъствуващи.

„След като получих поканата да участвувам в първия клас, разбрах, че майка ми е болна от рак. Но тъй като самата тя беше в пионерска служба непрекъснато от 16–тата си година, мама настоятелно ме посъветва да приема поканата. Така, със смесени чувства и упование в Йехова, заминах за Саут Лансинг. Аз изпитах пълната радост от обучението в Гилеад, и високо го ценя. Мама завърши земния си път известно време след завършването ми.“ — Шарлот Шрьодер, служила в Мексико и Салвадор.

„Тъй като Йехова вече беше проявил грижите си към мен в тази част на земята, където живеех, аз осъзнах, че където и да отида, и там той ще се грижи за мен. Затова бях много щастлива да приема поканата за първия клас.“ — Джулия Уайлдмън, служила в Мексико и Салвадор.

„Беше чудесно! Можехме да говорим на всяка врата. През първия месец раздадох 107 книги и водих 19 библейски изучавания. През втория месец имах 28 библейски изучавания. Разбира се, имаше някои неща, с които трябваше да свикнем — горещината, влагата, насекомите. Но да бъдем там беше чудесна привилегия. Това е нещо, което винаги ще ценя високо.“ — Мери Адамс, от втория клас, относно нейното местоназначение в Куба.

„Времето беше едно от най–големите препятствия, с които трябваше да се справяме в Аляска. На север беше много, много студено, температурата падаше до –50°C и повече. До индианските села и малките изолирани селища се стигаше с лодка или самолет.“ — Джон Ерикети, от третия клас.

„За мен Гилеад беше покана от Йехова, чрез неговата земна организация, да ни укрепи духовно и да ни покаже един чудесен начин на живот.“ — Милдред Бар, 11–и клас, служила в Ирландия.

Следваха още възхитителни интервюта — Лусил Хеншел (14–и клас, служила във Венецуела), Маргарета Клайн (20–и клас, служила в Боливия), Лусил Коултръп (24–и клас, служила в Перу), Лорейн Уолън (27–и клас, служила в Бразилия), Уилям и Сандра Маленфонт (34–и клас, служили в Мароко), Герит Льош (41–и клас, служил в Австрия) и Дейвид Сплейн (42–и клас, служил в Сенегал).

А братята, служили като преподаватели? Доста от тях също бяха интервюирани — Ръсел Курзен, Карл Адамс, Харолд Джаксон, Фред Ръск, Хари Пелойан, Джек Редфорд и Юлисис Глас. Те разказаха за своята привилегия, като показаха колко ги вълнува това и до днес.

Вълнуващо свидетелство за резултатността на подготвените от Гилеад мисионери беше дадено от Лойд Бари, който е служил в Япония. През 1949 г., когато там били изпратени 15 мисионери, в цяла Япония имало по–малко от 10 вестители. Но 44 години след това в тази страна има над 175 000 вестители на Царството! После Робърт Уолън разказа за изключителния успех, който имат някои мисионери в помагането на други хора да научат истината, като например една сестра мисионерка, която е в Панама повече от 45 години и е помогнала на 125 души да стигнат до отдаване и покръстване.

Връхната точка на цялата програма беше достигната, когато всички присъствуващи, завършили Гилеад, бяха извикани да се качат на сцената. Наистина вълнуващ момент! Един непрестанен поток от братя и сестри — 89 души от Бетеловото семейство в допълнение на онези от гостите, които бяха завършили Гилеад — изпълниха пътеките и стълбите към сцената. Към тях се присъединиха братята, които бяха служили като преподаватели през годините, а после и 94–ят клас — общо около 160 души!

„Дали работата на Училището Гилеад относно подготовката на мисионери за чужди страни е успешна? — попита брат Джаръс. — Доказателствата от изминалите 50 години отговарят с едно гръмотевично „да“!“

[Снимка на страница 25]

94–и завършващ клас на Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“

В долния списък редовете са номерирани отпред назад, и имената са дадени от ляво на дясно за всеки ред.

(1) Де ла Гарса, С.; Борг, Е.; Ариага, Е.; Чу, Е.; Първис, Д.; Фосбъри, А.; Делгадо, А.; Дрешер, Л. (2) Скот, В.; Фридлунд, Л.; Кетула, С.; Коупланд, Д.; Ариага, Дж.; Тидей, Дж.; Олсън, Е.; Видегрен, С. (3) Делгадо, Ф.; Киган, С.; Лейнонен, А.; Финиган, Е.; Фосбъри, Ф.; Холбрук, Дж.; Берглунд, А.; Джоунс, П. (4) Уотсън, Б.; Фриас, К.; Чу, Б.; Холбрук, Дж.; Първис, Дж.; Финиган, С.; Джоунс, А.; Кучиа, М. (5) Скот, Дж.; Коупланд, Д.; Дрешер, Б.; Де ла Гарса, Р.; Лейнонен, И.; Киган, Д.; Уотсън, Т.; Кетула, М. (6) Видегрен, Дж.; Борг, С.; Кучиа, Л.; Берглунд, А.; Олсън, Б.; Фриас, Дж.; Фридлунд, Т.; Тидей, П.