Абсолвентите на Гилеад — „истински мисионери“!
„КАКВО е мисионерът?“ Този въпрос беше зададен в една редакторска статия на вестник преди близо четиридесет години. Авторът твърдеше, че истинските мисионери са инструмент на социални и икономически реформи. Но в неделя, 5 март 1995 г., в Конгресната зала на Свидетелите на Йехова в Ню Джърси, беше даден категоричен отговор от съвсем друг характер. Какво беше събитието? Завършването на 98–я клас на Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“ — училище, което изпраща мисионери по целия свят!
След първата песен и встъпителната молитва Албърт Д. Шрьодър от Ръководното тяло сърдечно поздрави всичките 6430 души, които присъствуваха там. Във встъпителните си думи брат Шрьодър обясни защо абсолвентите на Гилеад са различни от другите хора, които се наричат мисионери. Той каза: „Библията е главният учебник на Гилеад.“ Абсолвентите на Гилеад биват обучавани не да бъдат социални работници, а учители на божието Слово. Така те придобиват уникална подготовка да се грижат за духовните нужди на хората в чуждестранните райони.
Следващите докладчици обсъдиха редица други области, в които завършилите Гилеад дават доказателства, че са „истински“ мисионери. Чарлс Малохан се обърна към тях с темата „Продължавайте да давате добри плодове като мисионери“. Позовавайки се на думите на апостол Павел от Колосяни 1:9, 10 (NW), брат Малохан напомни на абсолвентите, че изминалите пет месеца в Гилеад са им помогнали да увеличат „точното познание за Бога“. Това ще им помогне да дават плодове по два начина: като проявяват плодовете на божия дух и като споделят библейските истини с другите.
Даниъл Сидлик от Ръководното тяло говори след това на отрезвяващата тема „Недей да правиш пазарлъци с живота си“. Той спомена въпроса на Исус: „Какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26) Брат Сидлик отбеляза: „Хората са продавали душите си за по–лесен, по–мек начин на живот.“ Но тези, които имат жива вяра, не могат да правят компромиси при сблъсък с изпитания. Думите на Исус показват, че човек трябва да бъде готов да ‘дава’, тоест, да прави жертви, за да придобие живота си. Новите мисионери бяха подканени да дадат на Йехова всичко, най–доброто, на което са способни, в негова служба!
След това Уилям ван де Уол от Комитета на Отдела по службата говори на тема „Апостол Павел — пример, достоен за подражание“. Брат Ван де Уол обясни: „Павел бил начело на мисионерската дейност през първи век.“ Затова уместно бяха подчертани четири области, в които апостол Павел дал хубав пример за мисионерите днес: (1) Искрената загриженост и любов на Павел към хората, (2) неговата резултатност в службата, (3) неговия скромен отказ да се самоизтъква, (4) неговото несъмнено упование в Йехова.
„Нека Йехова те изпита целия на новото ти местоназначение“ беше темата, разгледана от Лаймън А. Суингъл от Ръководното тяло. Използувайки текста за деня — Псалм 139:16, — брат Суингъл призна, че като нови мисионери те ще се сблъскат с проблеми на местоназначението си и че Йехова ще знае разрешението на тези проблеми. „Обръщайте се към него — подкани той, — говорете с него, когато имате проблем. Старайте се да разберете каква е неговата воля.“
След това Джон Е. Бар от Ръководното тяло говори на тема „Вярата ви расте премного“. (2 Солунци 1:3) В Лука 17:1 четем думите на Исус: „Не е възможно да не дойдат съблазните.“ Някои хора са се препъвали поради характерите на своите съратници мисионери. Но брат Бар насърчи мисионерите да притежават вярата, необходима, за да прощаваш. Да, именно във връзка с това учениците на Исус молели: „Придай ни вяра.“ (Лука 17:2–5) Вярата на мисионерите може също да бъде поставена на изпитание от различни организационни преустройства. „Дали имаме достатъчно вяра, за да ги приемем — попита брат Бар, — или те ще се превърнат в подобни на планини пречки?“
Следваха напътствия от двама преподаватели в Гилеад. Джек Редфорд подкани абсолвентите да запазят положителна нагласа. Той разказа за една мисионерка, която напуснала назначението си поради шегите на своите съратници мисионери. Писанията обаче ни предупреждават да не се обиждаме ненужно. (Еклисиаст 7:9) „Поддържайте правилната нагласа — подкани той. — Прощавайте грешките и несъвършенството на другите край вас.“
След това Ю. В. Глас, секретарят на Гилеад, попита: „Готови ли сте да се справяте с ‘времето и случая’?“ (Еклисиаст 9:11) „Начинът ни на живот винаги е подложен на промени — отбеляза брат Глас — и някои промени могат да бъдат доста травмиращи.“ Някои мисионери неочаквано са се сблъскали с влошаване на здравето, болест и семейни проблеми, принуждаващи някои от тях да напуснат назначението си. „Каквото и да се случи — каза брат Глас, — ние знаем, че Йехова е наясно с това и е загрижен. Ако разчитаме на него, знаем, че ще излезем победители!“
Докладът, озаглавен „Отделени за мисионерска служба“, беше един основен момент в сутрешната серия от доклади. Тиодор Джаръс от Ръководното тяло разгледа въпроса, повдигнат в началото — „Какво е мисионерът?“ В отговор той обсъди Деяния, глави 13 и 14, за мисионерската дейност на Павел и Варнава. Ясно е, че тази дейност не се съсредоточавала върху изцеляването на социални проблеми, но върху ‘известяването на добрата новина’. (Деяния 13:32, NW) Брат Джаръс попита: „Не сте ли съгласни, че Павел и Варнава показали какъв трябва да бъде истинският мисионер?“ След това ветеранът–мисионер Робърт Трейси от Мексико беше поканен да сподели някои от своите стоплящи сърцето случки като евангелизатор.
Сутрешната програма достигна своята кулминация, когато брат Шрьодър раздаде дипломите на 48–те завършили. Публиката се развълнува от имената на 21 страни, в които бяха назначени мисионерите: Барбадос, Бенин, Боливия, Венецуела, Гвинея–Бисау, Еквадор, Екваториална Гвинея, Естония, Коста Рика, Кот д’Ивоар, Латвия, Лиуърдски острови, Мавриций, Мозамбик, Никарагуа, Парагвай, Перу, Сенегал, Тайван, Хондурас и Централна африканска република.
След обедната почивка присъствуващите се събраха отново и се насладиха на живо изучаване на „Стражева кула“, водено от Робърт П. Джонсън от Отдела по службата. Членовете на 98–я клас отговаряха на въпросите. Следваше прекрасна поредица от интервюта, водени от членове на персонала на Гилеад. Присъствуващите бяха силно насърчени, когато абсолвентите споделиха случки от службата и изразиха своите чувства спрямо своите чуждестранни назначения.
Шест и половина години Гилеад се намираше в сградите на Дружество „Стражева кула“ в Уолкил (Ню Йорк). Но през април 1995 г. училището беше преместено в новия Образователен център на „Стражева кула“ в Патерсън (Ню Йорк). Какви чувства изпитваше Бетеловото семейство в Уолкил спрямо тази промяна? На това тържество за завършването на Гилеад бяха интервюирани много от хората от Уолкил. Техните вълнуващи думи ясно показаха, че абсолвентите на Гилеад са оставили силни впечатления зад себе си. Ясно е, че тези мъже и жени са истински мисионери — смирени, готови на саможертва, дълбоко загрижени за това да помагат на другите.
В края на тържеството всички присъствуващи бяха уверени, че Училище Гилеад ще продължава успешно да върши онова, което върши вече над 50 години — да прави нови мисионери!
[Блок на страница 18]
Данни за класа:
Брой на представените страни: 8
Брой на страните–местоназначения: 21
Брой на учениците: 48
Средна възраст: 32,72 г.
Среден брой години в истината: 15,48 г.
Среден брой години в целодневна служба: 10,91 г.
[Снимка на страница 18]
98–и завършващ клас на Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“
В долния списък редовете са номерирани отпред назад и имената са дадени отляво надясно за всеки ред.
(1) Еслингер, А.; Ман, Т.; Ривера, Г.; Баруеро, М.; Ваз, М.; Дурга, К.; Силверикс, Х.; Алварадо, Д. (2) Тот, Б.; Сегара, С.; Харт, Р.; Рорак, И.; Ескобар, П.; Айстръп, Я.; Слай, Л.; Ривера, Е. (3) Арчард, Д.; Снейт, С.; Марсиел, П.; Кольонен, Д.; Уадел, С.; Блакбърн, Л.; Ескобар, М.; Арчард, К. (4) Харт, М.; Тот, С.; Кольонен, Ю.; Бергман, Х.; Ман, Д.; Блакбърн, Дж.; Парк, Д.; Ваз, Ф. (5) Сегара, С.; Слай, Л.; Лесли, Л.; Бергман, Б.; Баруеро, У.; Алварадо, Х.; Лесли, Д.; Парк, Д. (6) Силверикс, К.; Еслингер, Р.; Уадел, Дж.; Снейт, К.; Дурга, А.; Рорак, Ф.; Айстръп, К.; Марсиел, Д.