„Жени, които работят в Господаря“
„Поздравете Трифена и Трифоса, [жени], които работят в [Господаря].“ — РИМЛЯНИ 16:12.
1. В какъв смисъл земната служба на Исус се оказала благословия за жените?
ЗЕМНАТА служба на Исус била благословия за юдейските жени. Работата, която той започнал, щяла да донесе утеха, надежда и ново достойнство за жените от всички народности. Той не се ръководел от традициите на юдаизма, които ‘осуетявали божията дума’. (Матей 15:6) Много от тези традиции пренебрегвали основните, дадени от Бога права на жените.
Отношението на Исус към жените
2. Защо може да се каже, че отношението на Исус към жените било революционно за времето си?
2 Какъв ярък контраст съществувал между отношението на Исус към жените и това на юдейските религиозни водачи! Според един цитат от Encyclopaedia Judaica [„Енциклопедия на юдейството“], те смятали, че жените са „алчни, подслушвачки, мързеливи и завистливи“. Разговарянето с жена не било одобрявано, а „за учения било позор да говори с жена на улицата“. (Jerusalem in the Time of Jesus [„Йерусалим по времето на Исус“] от Джоаким Джеремаяс; сравни Йоан 4:27.) Още много може да се каже за презрителното отношение на водачите на юдаизма към жените. Но горното е достатъчно, за да покаже, че отношението на Исус към жените било наистина революционно за онова време.
3. Какви случки от службата на Исус показват, че той имал желание да учи жените на дълбоки духовни истини?
3 Исус дава съвършен пример за това как мъжете могат да имат топло, но добродетелно отношение към жените. Той не само разговарял с тях, но и ги учел на дълбоки духовни истини. Всъщност, първата личност, на която той открито заявил, че е Месията, била жена, при това самарянка. (Йоан 4:7, 25, 26) Нещо повече, случката с Мария и Марта ясно показва, че за разлика от юдейските религиозни водачи, Исус не смятал, че жената не може временно да изостави тенджерите и тиганите си, за да повиши духовното си знание. В този случай Мария „избра добрата част“, поставяйки духовните неща на първо място. (Лука 10:38–42) Но няколко месеца по–късно, когато брат им умрял, Марта, а не Мария проявила по–голямо нетърпение да срещне Учителя. Колко се вълнуваме и ние днес, четейки този духовно дълбок разговор между Исус и Марта за надеждата за възкресението! (Йоан 11:20–27) Каква привилегия било това за Марта!
Жени, които служели на Исус
4, 5. Кои други, освен апостолите, следвали Исус по време на службата му в Галилея, и как му служели те?
4 Исус приемал и прислужване от жени, като пътувал през страната. В повествованието на своето евангелие Марко споменава „и жени, които гледаха отдалеч, . . . които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и му служеха. (Марко 15:40, 41) Кои били тези жени и как служели на Исус? Не знаем имената на всичките, но Лука нарича по име някои от тях и обяснява по какъв начин те прислужвали на Исус.
5 Лука пише: „И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява божието Царство; и с него бяха дванадесетте ученика, и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса, и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.“ (Лука 8:1–3) Исус бил съгласен тези жени да го следват и да използува имота им в служба на своите материални нужди и тези на своите апостоли.
6. (а) Кой придружил Исус при неговото последно пътуване до Йерусалим? (б) Кой бил до Исус чак до смъртта му, и как някои от тях били възнаградени? (в) Какво е забележително в разказа от Йоан 20:11–18, като се имат предвид традициите на юдаизма?
6 Когато Исус бил екзекутиран, ‘там били още и гледали отдалеч много жени . . ., между които били Мария Магдалина, и Мария, майка на Якова и на Йосия’. (Матей 27:55, 56) Следователно, много верни жени били край Исус по времето на смъртта му. Заслужава да се отбележи също така, че първите свидетели на възкресението му били жени. (Матей 28:1–10) Това само по себе си било удар по юдейските традиции, защото в юдаизма жените не били смятани за достойни да бъдат свидетели в съда. Имайки това предвид, прочети Йоан 20:11–18, и се опитай да си представиш силното чувство, което трябва да е изпитала Мария Магдалина, когато възкръсналият Учител се появил пред нея, нарекъл я по име и я използувал за своя свидетелка, за да извести на учениците, че той наистина е жив!
Верните християнски жени след Петдесетница
7, 8. (а) Откъде знаем, че когато духът бил излян на Петдесетница, са присъствували и жени? (б) Как християнските жени участвували в ранното разпространение на християнството?
7 След като Исус се възнесъл на небето, отдадени на Бога жени присъствували наред с верните апостоли в една горна стая в Йерусалим. (Деяния 1:12–14) Това, че сред онези, над които на Петдесетница бил излян светият дух, имало и жени, е очевидно. Защо? Защото, когато Петър обяснявал какво се случило, той цитирал Йоил 2:28–30, където специално се споменават „дъщерите“ и „слугините“. (Деяния 2:1, 4, 14–18) Следователно, родени от духа, помазани християнки били част от християнския сбор още при самото му основаване.
8 Жените играли важна, макар и не доминираща роля в разпространяването на християнството. Мария, майката на Марко и лелята на Варнава, предоставила своята явно голяма къща на разположение на йерусалимския сбор. (Деяния 12:12) Тя пожелала да направи това по време, когато се надигнала нова вълна от гонения срещу християните. (Деяния 12:1–5) Четирите дъщери на евангелизатора Филип имали привилегията да бъдат християнски пророчици. — Деяния 21:9; 1 Коринтяни 12:4, 10.
Отношението на Павел към жените
9. Какви напътствия дава Павел относно християнските жени в своето първо писмо до Коринтяните, и към кой божествен принцип той насърчавал уважение у жените?
9 Понякога апостол Павел бива обвиняван в мизогиния, тоест, омраза и недоверие към жените. Вярно е, че апостол Павел настоявал жените да знаят мястото си в рамките на християнския сбор. При нормално развитие на нещата те не поучавали на събранията на сбора. (1 Коринтяни 14:33–35) Ако поради това, че сред присъствуващите нямало брат християнин, или поради това, че пророкувала, подтикната от светия дух, една християнка говорела пред събранието, то тя трябвало да носи покривало. Това покривало било „белег на власт“, видимо доказателство, че жената признава божията уредба за главенството. — 1 Коринтяни 11:3–6, 10.
10. В какво обвиняват някои хора апостол Павел, но какво показва, че това обвинение е фалшиво?
10 Очевидно Павел сметнал за необходимо да напомни на ранните християни тези теократични принципи, за да могат всички неща ‘да стават с приличие’ на събранията на сбора. (1 Коринтяни 14:40) Но дали това означава, че Павел бил настроен срещу жените, както твърдят някои? Не. Нима Павел в заключителната глава на писмото си до Римляните не изпратил сърдечни поздрави на девет християнки? Нима не показал той дълбока признателност към Фива, Приска (Прискила), Трифена и Трифоса, казвайки за последните две: „които работят в [Господаря]“? (Римляни 16:1–4, 6, 12, 13, 15) И пак Павел бил този, който под вдъхновение написал: „Всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.“ (Галатяни 3:27, 28) Ясно е, че Павел обичал и ценял християнските си сестри, включително и Лидия, която показала изключително гостоприемство във време на изпитания. — Деяния 16:12–15, 40; Филипяни 4:2, 3.
Жени, които работят усилно днес
11, 12. (а) Как Псалм 68:11 бива изпълнен дословно днес? (б) В каква ситуация се намират много от нашите сестри, и защо те имат нужда от нашата обич и молитви?
11 В рамките на християнския сбор днес има множество християнки, които ‘работят много в [Господаря]’. Всъщност статистиката показва, че ‘известителките за [добрата новина] са голямо множество’, че те съставляват мнозинството от свидетелското войнство, което Йехова използува в това време на края. (Псалм 68:11) Тези усърдно трудещи се християнки са си заслужили добро име, като се стараят да изпълнят задачата си на съпруги, майки, домакини, издържащи семейства, както и християнски служителки.
12 Доста от тези прекрасни сестри имат невярващи съпрузи. Те трябва да се справят с това положение 24 часа на ден. Някои години наред полагат усилия да бъдат добри съпруги, като същевременно отговарят и на изискванията за лоялни служителки на Йехова. Не им е лесно, но те издържат, надявайки се винаги, че съпрузите им могат „да се придобият без [думи]“ посредством тяхното християнско поведение. Каква радост е само за цялото семейство, когато такъв един съпруг откликне положително! (1 Петър 3:1, 2) Междувременно тези верни сестри без съмнение имат нужда от братската обич и молитвите на другите членове на сбора. И както „кроткият и тих дух“, който те се опитват да проявяват, е ‘скъпоценен пред Бога’, така и тяхната непоклатима вярност е скъпоценна за нас. — 1 Петър 3:3–6.
13. Защо за нашите сестри пионерки може да се каже, че са жени, „които работят в [Господаря]“, и как трябва да бъдат третирани те в своите сборове?
13 За сестрите, които служат като пионерки, уверено може да се каже, че ‘работят много в Господаря’. Много от тях имат дом, съпруг и деца, за които да се грижат, в добавка на своята проповедна дейност. Някои работят полудневна работа, за да посрещнат материалните си нужди. Всичко това изисква добра организация, решимост, постоянство и много усилен труд. Тези християнки трябва да имат възможността да чувствуват любовта и подкрепата на онези, чиито обстоятелства не позволяват да отдадат пионерски часове на свидетелската дейност.
14. (а) Какъв добър пример на издръжливост е споменат? (б) Кои други християнски жени заслужават похвала и защо? Спомени някои местни примери.
14 Някои християнки са показали изключителна издръжливост в пионерската служба. В Канада, Грейс Лаунсбъри опитала за първи път пионерската служба през 1914 г. През 1918 г. тя трябвало да излезе от редиците на пионерите поради болест, но през 1924 г. тя отново била на целодневна служба. При писането на тази статия, тя все още е в редиците на пионерите, макар и на 104 години. Много сестри–мисионерки, които през четиридесетте години бяха обучени в първите класове на Библейското училище Гилеад на дружество „Стражева кула“, все още служат вярно, било като мисионерки, или като членове на Бетеловото семейство в Бруклин, или в някой от клоновете на Дружество „Стражева кула“. Всички тези християнки, и всъщност всички сестри, които служат в Бетел, проявяват саможертвен дух и са добър пример. Дали ние им показваме, че ги ценим високо?
Съпруги на пътуващи надзорници
15, 16. Каква група християнски жени особено заслужават нашата гореща похвала и защо?
15 Жените на пътуващите надзорници образуват още една група от християнки, които заслужават гореща похвала и насърчение. Тези скъпи сестри са готови да следват съпрузите си, когато те ходят от сбор на сбор, или от окръг на окръг, за да укрепват духовно своите братя. Повечето от тях са пренебрегнали удобствата на свой дом; те спят в различно легло всяка седмица, и то не винаги в добро легло. Но те са щастливи да приемат, каквото братята могат да предложат. Те са прекрасен пример за духовните си сестри.
16 Тези християнки също така оказват безценна подкрепа на своите съпрузи, подобно на отдадените на Бога жени, които следвали Исус ‘и му служели’. (Марко 15:41) Те нямат възможност да прекарат много време само със съпруга си, който винаги ‘преизобилва в делото на Господаря’. (1 Коринтяни 15:58) Някои от тях, като Роза Шумига от Франция, която започнала целодневна служба през 1948 г., стягат багажа на съпрузите си и пътуват заедно с тях повече от 30–40 години. Те са готови да правят жертви за Йехова и за своите братя и сестри. Те заслужават нашата признателност, любов и молитви.
Съпругите на старейшините
17, 18. (а) Какви качество се изискват от съпругите на братята, назначени на постове в службата? (б) Какви жертви са съгласни да правят за Йехова и за братята си съпругите на старейшините, и как другите съпруги могат да помогнат на мъжете си?
17 Изброявайки изискванията към братята, които могат да бъдат назначавани като старейшини и помощник–служители, апостол Павел също споменава и жените, пишейки: „Жените . . . трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко.“ (1 Тимотей 3:11) Вярно е, че това общо напътствие се отнася за всички християнски жени. Но с оглед на контекста, то явно трябва да бъде спазвано по образцов начин от съпругите на братята, назначени на постове в службата.
18 За щастие, именно такива са хилядите съпруги на християнските надзорници. Те са умерени в навиците и облеклото си, сериозни по отношение на християнския начин на живот, внимават в това, което говорят, и искрено се стремят да бъдат верни във всичко. Те също са съгласни да правят жертви, приемайки това, че съпрузите им отдават на делата на сбора времето, което иначе биха могли да прекарат с тях. Тези верни християнки заслужават нашата сърдечна любов и насърчение. Може би повече братя биха могли да се стремят към привилегии в множеството наши сборове, ако съпругите им смирено се съгласят да направят такива жертви за доброто на всички.
Верни „стари жени“
19. Защо много „стари жени“ са високо ценени в своите сборове, и какви трябва да са нашите чувства към тях?
19 Нашият преглед на жените, споменати в Библията, ни даде възможност да видим, че възрастта не пречи на верните жени да служат на Йехова. Този факт е онагледен със случаите на Сара, Елисавета и Анна. Днес има много християнки в напреднала възраст, които са добри примери на вяра и издръжливост. В добавка на това те могат дискретно да подкрепят старейшините, като помагат на по–младите сестри. Черпейки от дългогодишния си опит, те могат да дават разумни напътствия на по–младите жени, както ги упълномощава да правят Писанието. (Тит 2:3–5) Може да се случи някоя възрастна сестра сама да има нужда от това да бъде посъветвана. Старейшината, който ще стори това, трябва да я ‘увещава . . . като майка’. Старейшините трябва да ‘почитат вдовиците’ и ако има нужда, да организират материална помощ за тях. (1 Тимотей 5:1–3, 5, 9, 10) Нашите скъпи по–възрастни сестри непременно трябва да се чувствуват желани и оценявани по достойнство.
Владетели заедно с Христос
20. Каква върховна привилегия е предоставена на много християнски жени, и защо другите овце могат да бъдат радостни от това?
20 Писанията ясно показват, че „Бог не гледа на лице“, що се отнася до раса или пол. (Римляни 2:10, 11; Галатяни 3:28) И това е вярно и за начина, по който Йехова избира онези, които ще бъдат заедно с неговия Син в царското правителство. (Йоан 6:44) Колко благодарно може да бъде голямото множество от други овце, че верни жени, като например Исусовата майка Мария, Мария Магдалина, Прискила, Трифена, Трифоса и много други от ранния християнски сбор, сега участвуват в управлението на Царството, обогатявайки това правителство със своето дълбоко разбиране на чувствата и преживяванията на жената! Какво любещо предвиждане и мъдрост от страна на Йехова! — Римляни 11:33–36.
21. Какви са днес нашите чувства към жените, „които работят в [Господаря]“?
21 Днес можем да споделим чувствата, изпитвани от апостол Павел, когато той говорел с любов и признателност за „тия жени, [които] се трудиха в делото на благовестието с мене“. (Филипяни 4:3) Всички свидетели на Йехова, мъже и жени, смятат за радост и привилегия да работят заедно с ‘голямото множество известителки’, които „работят в [Господаря]“. — Псалм 68:11; Римляни 16:12.
Въпроси за преговор
◻ Как Исус показал, че не споделя предразсъдъците на юдейските религиозни водачи относно жените?
◻ Как имащите страх от Бога жени служели на Исус, и каква велика привилегия получили някои от тях?
◻ Какво напътствие дал апостол Павел относно жените на събранията на сбора?
◻ Кои групи сестри заслужават специална обич и подкрепа от наша страна, и защо?
◻ Какви чувства трябва да изпитваме спрямо всички онези жени днес, „които работят в [Господаря]“?
[Снимка на страници 28, 29]
Жени служели на Исус и неговите апостоли
[Снимки на страница 30]
Самопожертвувателните съпруги на пътуващите надзорници и другите старейшини дават ценен принос в делото на Бога