Въпроси на читатели

◼ Защо Исус учредил Възпоменанието само с апостолите, а не и с другите ученици, които щели да бъдат включени в новия договор?

Този въпрос изглежда е основан на погрешната предпоставка, че онази вечер Исус събрал апостолите си, за да учреди Вечерята на Господаря с християнския сбор от помазаните, които вече са в новия договор. Но на 14 нисан 33 г. от н.е. християнският сбор все още не бил сформиран и Исус бил заедно с апостолите си заради ежегодната юдейска пасхална вечеря.

Разбира се, Исус имал и други ученици освен 12–те, които били известни като апостоли. В годината преди смъртта си той изпратил 70 ученика на проповедна обиколка. След възкресението си ‘той се явил на повече от петстотин братя наведнъж’. А на Петдесетница се били събрали „около сто и двадесет души“. (1 Коринтяни 15:6; Деяния 1:15, 16, 23; Лука 10:1–24) Но нека разгледаме групата, която била с Исус, когато той учредил годишното тържество, известно като Вечерята на Господаря.

Лука 22:7, 8 дава времето на събитието, казвайки: „И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се жертвува пасхата. И прати Исус Петра и Йоана и рече: ‘Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.’“ Повествованието продължава: „И речете на стопанина на къщата: ‘Учителят ти казва: “Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците си?“’“ Така че тази вечер Исус се събрал с дванайсетимата за един юдейски празник. Той им казал: „Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам.“ — Лука 22:11, 15.

Още от началото си в Египет пасхата била семейно тържество. Когато учредил пасхата, Бог казал на Моисей, че за всяко семейство трябва да бъде заколена по една овца. Ако семейството било твърде малко, за да изконсумира цялата овца, можело да бъде поканено съседско семейство да участвува във вечерята. Следователно, логично е да се мисли, че и на пасхата през 33 г. от н.е. повечето от Исусовите ученици щели да бъдат със собствените си семейства за тази вечеря.

Но Исус „твърде много желал“ да сподели онова, което щяло да бъде последната валидна пасха, както и последната нощ преди смъртта си, със своите най–близки последователи, които били заедно с него през по–голямата част от службата му. Към края на пасхалната вечеря Исус им казал за едно ново тържество, което в бъдеще щяло да бъде спазвано от всички негови последователи. Виното на това бъдещо християнско тържество представяло кръвта „на новия договор“, който щял да смени договора на Закона. — Лука 22:20.

Обаче вечерта на 14 нисан 33 г. от н.е. новият договор още не бил влязъл в сила, защото жертвата, която щяла да го направи валиден — Исус — не била принесена. Договорът на закона все още бил в сила. Той още не бил прикован на стълба на мъченията. Нещо повече, чак до деня на Петдесетница нямало да стане явно, че старият договор с физическия Израел бил сменен с нов договор с духовния Израел. — Галатяни 6:16; Колосяни 2:14.

Следователно онази вечер нито 11–те верни апостоли, нито някой от другите ученици бил в новия договор. Нито пък Исус проявил някакво неодобрение спрямо другите юдейски ученици, като ги оставил да бъдат заедно със семействата си за празнуването на пасхата.