Въпроси на читатели

◼ Колко енергично трябва да се противопостави един християнин на кръвопреливане, което е било наредено или разрешено от съда?

Всяка ситуация е неповторима, така че няма всеобхватно правило за това. Християните са известни с почтителното ‘отдаване Кесаревото на Кесаря’, подчинявайки се на законите на светското правителство. Те обаче съзнават, че тяхно първостепенно задължение е да отдават „Божието на Бога“, като не нарушават неговия закон. — Марко 12:17.

Римляни 13:1–7 обсъжда взаимоотношенията на християните с правителствените ‘висшестоящи власти’ (NW). Тези правителства имат властта да издават закони или да публикуват наредби, обикновено за осигуряване на общото благополучие на населението. И правителствата ‘носят сабята’, за да налагат своите закони и ‘да докарват гняв върху този, който върши зло’ според техните закони. Бидейки поданици на висшестоящите власти, християните желаят да се подчиняват на законите и решенията на съда, но това подчинение трябва да бъде относително. Ако един християнин е принуден да се подчини на нещо, което би било нарушение на по–висшия закон на Бога, то божият закон идва на първо място; той има предимство.

Някои съвременни закони, които в основата си са добри, могат да бъдат неправилно приложени, за да упълномощят принуждаването на един християнин да приеме кръвопреливане. В този случай християните трябва да заемат същата позиция, каквато заел апостол Петър: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.“ — Деяния 5:29, СП–93.

Йехова заповядал на израилтяните: „Само строго да се вардиш да не ядеш кръвта; защото кръвта е животът, и не бива да ядеш живота с месото.“ (Второзаконие 12:23) Един еврейски превод на Библията от 1917 г. казва: „Само бъдете непоколебими в това да не ядете кръв.“ А Айзак Лийзър предава този стих така: „Само бъдете твърди, така че да не ядете кръв.“ Дали това звучи така, като че ли божиите служители могат да бъдат безразлични или пасивни относно спазването на неговия закон?

Съвсем основателно християните били напълно решени да се покоряват на Бога, дори и ако правителството им заповядвало друго. Професор Робърт Л. Уилкън пише: „Християните не само отказвали [римската] военна служба, но не приемали и обществена служба, нито някакви отговорности в управлението на градовете.“ (The Christians as the Romans Saw Them [„Християните така, както ги виждали римляните“]) Отказът можел да означава да бъдеш жигосан като престъпник или осъден да намериш смъртта си на римската арена.

Християните днес трябва също да бъдат непоколебими, твърдо решени да не нарушават божия закон, дори ако това ги излага на някаква заплаха от страна на светските правителства. Върховният закон на вселената — законът на Бога — изисква християните да се въздържат от кръв, точно така както им е заповядано, и да избягват блудството (сексуалната неморалност). Библията нарича тези забрани „необходими неща“. (Деяния 15:19–21, 28, 29) Такъв божествен закон не може да се приема лекомислено, като нещо на което се подчиняваме само ако е удобно, или ако не създава проблеми. На закона на Бога трябва да се подчиняваме!

Можем да разберем тогава защо една млада християнка казала пред съда, че „смята кръвопреливането за насилие над нейното тяло и го сравнява с изнасилване“. (Виж „Стражева кула“ от 1 февруари 1992 г., стр. 31, абз. 17.) Дали някоя християнка, било то възрастна или млада, пасивно би позволила да бъде изнасилена, дори ако е налице законно разрешение за извършване на блудство над нея чрез сексуално насилие?

Подобно на това едно 12–годишно момиче (цитирано на гореспоменатата страница, абз. 18) не оставило у никого съмнение, че ‘ще се бори срещу всякакво разрешено от съда кръвопреливане с всичката сила, която има, че ще вика и ще се дърпа, че ще измъкне системата от ръката си и ще се опита да унищожи кръвта, закачена в банка над леглото ѝ’. Тя била твърдо решена да се подчини на божия закон.

Исус се оттеглил, когато тълпата искала да го направи цар. Подобно на това, ако изглежда вероятно да бъде извършено разрешено от съда кръвопреливане, християнинът би могъл да реши да избегне да бъде в досега на такова нарушение на божия закон. (Матей 10:16; Йоан 6:15) В същото време християнинът трябва мъдро да търси друга възможност за медицинско лечение, полагайки по този начин искрени усилия за поддържането на живота и пълното възстановяване на здравето.

Ако един християнин е положил много енергични усилия, за да избегне нарушаването на божия закон за кръвта, властите могат да го сметнат за закононарушител или да го направят съдебно отговорен. Ако последва наказание, християнинът може да гледа на това като на страдание в името на праведността. (Сравни 1 Петър 2:18–20.) Но в повечето случаи християните са избягвали кръвопреливания и чрез компетентни медицински грижи са се възстановявали, така че не са имали трайни правни проблеми. И най–важното, те са запазвали лоялността си към своя божествен Дарител на живот и Съдия.