Каква надежда има за умрялите?

НА път за отпуск в южноафриканското източно крайбрежие, едно младо семейство се движело с колата си след родителите на жената. Изведнъж се спукала гума на колата. Когато застанали от страна на пътя, за да сменят гумата, един пиян шофьор се блъснал в двете коли. По–възрастният мъж и жена му умряли на място. Зетят умрял няколко дни по-късно. Жената била със счупени ребра и други увреждания. Бебето е парализирано поради мозъчни повреди.

Каква трагедия! Когато Каролан, сестрата на младата жена, чула новината, тя била като зашеметена. Но такива нещастия се случват навсякъде по света. Скърбящите роднини и приятели често се питат: „Умрялите наистина ли са мъртви?“

Живеят ли мъртвите?

Почти всички религии учат, че душата е безсмъртна. Затова привържениците на тези религии вярват, че умрялите не са наистина мъртви, а продължават да съществуват в небето, в чистилище или в ад. Който отиде в ада, според учението на много църкви, ще бъде ужасно измъчван цяла вечност. Но един Бог на любовта би ли причинявал наистина такива страдания на своите създания? (1 Йоан 4:8).

Това всъщност е немислимо. Но можем ли да бъдем наистина сигурни, че това действително не е така? Нека да разгледаме по–подробно едно библейско доказателство относно този въпрос. „Йехова създаде човека от прах из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа“ (Битие 2:7). Казва ли се в това вдъхновено обяснение, че Адам, първият човек, получи душа? Не, той стана душа, една жива личност. Това потвърждава също и апостол Павел: „Така е и писано: ,Първият човек, Адам, стана жива душа‘“ (1 Коринтяни 15:45, „Бълг. превод на Библията“, 1932 г.; подчертано от нас). Павел цитира от Битието.

Може ли да умре душата? Пророкът Езекиил писа: „Всички души — на мене принадлежат. Както душата на бащата, така и душата на сина — на мене принадлежат. Душата, която греши — тя ще умре“ (Езекиил 18:4, 20; Еклисиаст 9:5, 10). Ако душата е мъртва, то очевидно личността не може да възприеме нищо и следователно не може да страда. В своята първа публична реч на Петдесятница 33 г.н.е., апостол Петър обясни: „Наистина, всяка душа, която не се покорява на онзи пророк, ще бъде изтребена из средата на народа.“ Следователно душата е смъртна (Деяния на апостолите 3:23).

Ще живеят ли мъртвите отново?

Който е убеден, че написаното в Библията е вярно, знае, че Исус умря и на третия ден беше възкръснат (Деяния на апостолите 10:39, 40). Как беше възможно това да стане? Чрез силата на Божия свят дух.

Беше ли изключение възкресението на Исус? Не. Павел писа например на еклезията в Коринт: „Христос е възкресен от мъртвите, първият от тези, които са заспали в смъртта. Тъй като смъртта дойде чрез един човек, така и възкресението идва чрез един човек . . . Христос“ (1 Коринтяни 15:20–22). Следователно много от умрялите ще възкръснат. Освен това Исус каза: „Не се чудете за това, понеже идва часът, в който всички, които се намират във възпоминателните гробници, ще чуят неговия глас и ще излезат, тези, които са вършили добро, за възкресение на живот“ (Йоан 5:28, 29). По този начин се гарантира, че милиони хора ще възкръснат.

Ако по-горните изложения събудиха у тебе интерес за възкресението, може би ще се запиташ: „Кой ще възкръсне и кога ще стане възкресението?“ С тези важни въпроси искаме да се занимаем сега.