Какво ни учи Библията: Осия 1:1 до 14:9

Йехова, нашият милостив Бог

ЙЕХОВА е „Бог, който обича да прощава, снизходителен и милостив, дълготърпелив и изобилен на любеща добрина“ (Неемия 9:17). Наистина той не отстъпва от своите справедливи мащаби, но подканва злодейци да се разкаят и да развият добро отношение към него. Вижда се ясно от това, което каза на отцепническите израилтяни чрез неговия пророк Осия.

Библейската книга, която носи името на Осия, беше написана от пророка след неговата дълга служба от около 60 години (от около 804 г. до 745 г.пр.н.е.) в провинцията Самария. Осия пророкуваше в 10-племенното царство на Израил в дните на цар Еровоам II. и юдейските владетели Озия, Йотам, Ахаз и Езекия (Осия 1:1). Тъй като Израил пренебрегна многократните подканвания за разкаяние, нацията падна в ръцете на асирийците и в 740 г.пр.н.е. беше разрушена столицата Самария. Въпреки, че пророчеството на Осия е отправено към хора от минали столетия, все пак ни учи нещо за милостта на Йехова, нашия Бог.

Отцепническия ход на израилтяните

Йехова дава милост на основата на сърдечно разкаяние на грешника (Псалм 51:17; Притчи 28:13). Божията готовност, да окаже милост на Израил, беше нагледно представена чрез това, как Осия се отнесе към своята жена Гомер. Както му бе заповядано, взе си „една блудна жена“. След като Гомер роди на Осия едно дете, роди след това още две, които бяха последствие на прелюбодейна връзка. Но пророкът милостиво прие жена си отново. По подобен начин Израил беше станал за Йехова като една неверна жена, понеже несправедливо приписваше благословии на фалшивия бог Ваал. Но Йехова беше готов да окаже милост на Израил, при условие че се разкае за духовното си блудство (1:1 до 3:5).

Грешници, които търсят Божията милост, трябва да се откажат от своя грешен начин на живот и да действат в хармония с Божието познание (Псалм 119:59, 66, 67). Йехова имаше съдебен процес с жителите на Израил, защото нямаше никаква истина, никаква любеща добрина и никакво познание в тяхната страна. Тъй като отхвърлиха познание, Йехова също ще ги отхвърли. Идолопоклонническите нации Израил и Юда трябваше да бъдат приведени към отговорност. Но беше предсказано, че ще потърсят Бога, веднага щом попаднат в „бедствие“ (4:1 до 5:15).

Жънат вихър

Злодейци трябва да принесат плодове на разкаяние, за да получат Божията милост (Деяния на апостолите 26:20). „Дойдете да се върнем към Йехова“, молеше Осия. Но любещата добрина на Израил (наречен така на името на най-значителния род Ефрем) и Юда беше „като росата, която рано прехожда“. Израилтяните бяха престъпили Божия съюз и не даваха никакви плодове, съотвестващи на разкаяние. „Като простоват гълъб без сърце“ търсят помощ при Египет и Асирия. Тези политически сили ще им бъдат толкова от полза, колкото един „разхлабен лък“, с който не може да се изстреля нито една стрела към целта (6:1 до 7:16).

Тези, които търсят милостта на Йехова, трябва да сеят добро, за да пожънат добро. ‘Непрестанно сеят вятър и вихър ще жънат.’ Бог ще насочи „вниманието си върху техните грехове“, и те няма да получат неговата милост, а неговото наказание. Те трябва „да станат скитници между народите“; поробването от Асирия може би допринесе за това положение (8:1 до 9:17; Второзаконие 28:64, 65; 2 Царете [бъл. 4 Царете] 15:29; 17:1–6, 22, 23; 1 Летописите 5:26).

Ние само тогава ще извлечем полза от Божията милост, ако винаги ценим святи неща (Евреи 12:14–16). На израилтяните липсваше такова ценене. Вместо да сеят семена в справедливост и да жънат съобразно любеща добрина, посяха зло и пожънаха несправедливост. Бог извика Израил от Египет като един син, но той се отплати за тази любов с измама. „Към твоя Бог трябва да се върнеш, като запазиш любеща добрина и право“, викаше Йехова. Но Ефрем извърши големи лошотии и заслужаваше наказание вместо милост (10:1 до 12:14).

Върнете се към Йехова

Дори ония, които тежко прегрешиха спрямо Йехова, могат да се обърнат към него и получат милост (Псалм 145:8, 9). Осия пак говори за Божията любвеобилна грижа спрямо израилтяните. Въпреки, че нацията се беше обърнала срещу Йехова, той обеща възстановяване и каза: ‘От шеола ще я отървя; от смъртта ще я върна.’ Самария (Израил) трябваше да заплати за нейния бунт. Но въпреки това, израилтяните бяха подканени, с добри думи да се върнат към Йехова, с ‘младите бикове на техните устни’. Пророчеството завършва с утешителната мисъл, че мъдрият и праведният, който върви по правите пътища на Йехова, ще почувства неговата милост и любов (13:1 до 14:9).

Поуката за нас: Йехова дава милост на злодеец на основата на сърдечно разкаяние. Грешници, които търсят неговата милост, трябва да действат в хармония с Божието познание и да допринесат плодове на разкаяние. Те трябва да сеят добро и винаги да ценят святи неща. Можем да черпим утеха от познанието, че дори онези, които тежко са прегрешили спрямо Всевишния, могат с надежда да се върнат към него, понеже Йехова, нашия Бог е милостив.

[Блок на страница 31]

БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТОВЕ РАЗГЛЕДАНИ ПО-ОТБЛИЗО

○ 2:21–23 — Иезраела означава „Бог ще сее семе“. Йехова ще събере един верен остатък и ще го посее в Юда като семе, където ще има жито, сладко вино и масло. В полза на нуждаещия се остатък тези добри неща ще насърчат така да се каже земята, да даде минерални вещества на житото, лозята и на маслиневите дървета. Земята ще се обърне към небето за дъжд и то ще помоли Бог да донесе облаците, които ще дадат необходимия дъжд.

○ 5:1 — Отстъпническите свещеници и царе на Израил станаха за Израил като въже за препъване и като мрежа, подмамвайки го към фалшиво обожаване. Може би планината Табор (западно от Йордан) и Масфа (град източно от реката) бяха центрове на фалшиво обожаване. В цял Израил се вършеше идолопоклонство поради лошия пример на техните ръководители и затова те трябваше да почувстват Божието наказание.

○ 7:4–8 — Прелюбодейците израилтяни бяха сравнени с пещ за печене на хляб, очевидно поради лошите им страсти, които горяха в тях. Тъй като Ефрем (Израил) се смеси с нациите, като подражаваше техния начин на живот и поради неговата съюзническа политика приличаше на кръгла пита, опечена само от едната страна.

○ 9:10 — Израилтяните „предадоха себе си . . . на безсрамие“, когато в Моавската долина отидоха при Ваалфегора (Числа 25:1–5). Осия използва тук един еврейски глагол, който означава „отдръпвам се“ или „държа се отделен“. Наистина изралитяните бяха отдадени на Бога, но се отделиха за Ваалфегора. Този случай може би е описан затова, защото обожаването на Ваал беше най-голямия грях на десетплеменното царство (Осия 2:8, 13). Нека вземем това предупреждение при сърце и винаги да действаме съобразно нашето отдаване на Йехова (1 Коринтяни 10:8, 11).

○ 10:5 — Обозначението Бет–авен (което означава „къща на безсрамието“) беше използвана по отцепнически начин за Бетел, което означава „Божий дом“. Бетел беше Божий дом, но сега беше превърнат в къща на безсрамието, защото там се вършеше обожаване на златни телета (1 Царете [бъл. 3 Царете] 12:28–30). Ако телето–идол би било отнесено в заточение, хората биха се ужасили. Безжизненият идол не можеше да защити дори себе си, колко по-малко неговите обожатели! (Псалм 115:4–8).

○ 13:14 — Йехова не искаше да пощади непокорните израилтяни, затова че ги беше освободил едно време от ръката на шеола, от смъртта. Той няма да покаже никакво съжаление, защото не заслужават милост. Но апостол Павел показа, че Бог ще погълне завинаги смъртта и ще унищожи нейната победа. Йехова доказа, че притежава силата за това, като възкреси Исус от смъртта, от шеола и с това даде гаранция, че ония, които се намират в Божията памет, под владетелството на Царството на неговия Син, ще бъдат възкресени (Йоан 5:28, 29).