Възкресението — За кого и кога?

ТОВА се случи в 32 г.н.е. във Витания, родното място на Лазар и двете му сестри, Марта и Мария. Сестрите бяха съобщили на Исус, че Лазар е болен. Понеже Исус много обичаше Лазар и двете му сестри, тръгна на път за Витания. По пътя Исус разказа на неговите ученици: „Лазар, нашият приятел, си почива, но отивам там, за да го събудя от сън.“ Учениците мислеха, че Исус говори за истински сън. Тогава Исус им каза ясно: „Лазар е умрял“ (Йоан 11:1–15).

Те пристигнаха във Витания четири дни след смъртта на Лазар. Когато Исус видя, че Мария и другите плачат, „се просълзи“, което разкри неговата дълбока любов и неговото съчувствие (Йоан 11:17, 35). Тялото на Лазар беше поставено в една гробница. Исус нареди да се отмести камъка, който затваряше входа към гробницата. Той се помоли на своя Отец и след това извика със силен глас: „Лазаре, излез!“ И Лазар наистина излезе. Каква радост трябва да е било това за неговите сестри! (Йоан 11:38–45).

Тази случка ни дава здрава надежда, че ще има едно възкресение. Обаче, общо взето, смъртта е коварен враг, който ограбва любимите ни близки, без да има за тях надеждата, да бъдат веднага възкресени от Исус. Знаем много добре, че много от тези хора са наистина порядъчни и любезни. Това води до още един друг въпрос.

Защо трябва да умират хората?

Ако искаме да получим точен, сигурен отговор на този въпрос, трябва да се върнем до началото на човечеството в градината Едем. За да изпита покорността на Адам, Бог му забрани да яде от плода на едно определено дърво. Както каза Бог, Адам и Ева „непременно ще умрат“, ако ядат от плода (Битие 2:17). Когато Сатана ги изкуши, те станаха непокорни на Бога и се провалиха в това важно за живота изпитание. Последицата от това беше смъртта.

Защо такова строго наказание за едно привидно незначително провинение? Наистина те не бяха извършили нещо голямо, но все пак провинението беше извънредно важно — двата съвършени човека се бяха разбунтували срещу техния Създател. Въз основа на това, те загубиха тяхната съвършеност, и Бог ги осъди на смърт. Но той се погрижи тази справедлива присъда да може да се премахне за потомците на Адам. Как? Павел писа, че „Христос Исус . . . даде себе си като съответен откуп за всички“ (1 Тимотей 2:5, 6; Римляни 5:17).

В какво състояние се намират мъртвите?

Лазар беше мъртъв четири дни. Ако един мъртъв човек беше живял цели четири дни в духовното пространство, нямаше ли да разкаже за това на всички? Но Лазар не каза, че е живял някъде на друго място. В Библията се казва: „Що се отнася до мъртвите, те не съзнават абсолютно нищо“ (Еклисиаст 9:5; Псалм 146:3, 4).

Нека да разсъдим какво всъщност означава това. Милиони хора са убедени в съществуването на огнено чистилище, въпреки че тази дума въобще не се среща в Библията. Още по-голям е броят на тези, които вярват, че има огнен ад. Бихме ли могли да си представиме, че ще печем вечно на огън наш неприятел? Сигурно не. И след като ние отказваме да вършиме такова жестоко нещо, трябва ли да приемем, че нашият любвеобилен Създател върши това и оставя хора да страдат в огнен ад? Както вече споменахме, утешителната гаранция на Библията гласи: Мъртвите „не съзнават абсолютно нищо“.

Според Библията, една относително малочислена група, ще управлява с Христос в небето. Исус я означи, като „малко стадо“ (Лука 12:32). Апостол Йоан видя следното: „Агнето [Исус Христос] стоеше на [небесната] планина Сион и с него сто четиридесет и четири хиляди, . . . които са откупени от земята“ (Откровение 14:1–3). Следователно при съответните се касае за хора, които са умряли и които по-късно са били възкресени, за да живеят с Христос на небето.

Както можем да си представим, разбирането на тези библейски истини —, че нито има огнено чистилище, нито има огнен ад и че мъртви могат да бъдат възкресени за небесен живот — представлява голяма утеха за нас. Но след като само за малко хора има небесно възкресение, естествено възниква въпроса, каква надежда имат другите.

Земното възкресение

Възможността на възкресение за небесен живот, беше открита или осветена чрез Исус Христос (Евреи 9:24; 10:19, 20). Следователно Йоан Кръстителят няма да вземе участие в небесното възкресение, защото той беше убит преди да умре Исус и да отвори пътя за небесен живот. Исус каза: „Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Йоан Кръстителя; но някой, който е по–незначителен в Царството на небесата, е по-голям от него“ (Матей 11:11). Каква награда е приготвил Бог за този верен мъж, както и за други умряли?

Нека да отворим нашата Библия при Лука, глава 23, и да прочетем стиховете 39 до 43. Един от злосторниците, които бяха екзекутирани заедно с Исус, каза: „Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в твоето Царство.“ Исус му обеща, че той ще дойде в Рая. Този Рай не се намира на небето, а на земята — както първия Рай.

Възкрсението — извор на утеха

Тази надежда, която ни дава Библията, трябва да бъде голяма утеха за нас, защото можем да сме сигурни в нея. Защо? Защото Йехова е любов (1 Йоан 4:8). Когато Бог допусна, неговият Син да умре такава позорна смърт, той всъщност откри с това своето чудесно качество на любовта. Известно време преди това Исус бе казал: „Защото Бог толкова много възлюби света [човечеството], че даде своя единороден Син, за да не погине нито един, който упражнява вяра в него, а да има вечен живот“ (Йоан 3:16).

Исус също прояви извънредно голяма любов, като даде живота си като откуп за вярващото човечество. Той сам каза, че „Човешкият Син не дойде да му служат, но за да служи и да даде своята душа, като откуп в замяна на мнозина“ (Матей 20:28).

Каролан, както вече беше споменато в първата статия, в началото беше като зашеметена поради загубата на няколко близки в трагичната злополука. Но тя беше утешена чрез познанието, че нейните близки няма да страдат. Какво ѝ помогна освен това, да преживее загубата на близките си? Голяма помощ за нея беше любовта и искреното съчувствие, проявени от нейните духовни братя, свидетели на Йехова (Псалм 34:18).

Молитвата към Йехова също много ѝ помогна. Тя често се събуждаше през ноща и мислеше, че това е само един коварен сън, но след това отново осъзнаваше действителността. Горещото молене на Йехова ѝ давало вътрешно спокойствие и тя много ценеше следните думи на Павел: „Не се безпокойте за нищо, но във всичко изказвайте исканията си на Бога чрез молба и молитва съчетани с благодарност; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцето ви и вашата мисловна сила чрез Исус Христос“ (Филипяни 4:6, 7).

Също и от случая с Шърлей може да се познае, колко утешителна е надеждата за възкресението. Рикардо, нейният малък син, беше умрял на място, когато тежка бетонна част паднала на гърдите му и смачкала малкото му сърце. След това ужасно нещастие, което се случило в 1986 година, Шърлей казала на познати: „Беше като кошмар.“ В католическата църква чула думите: „Бог ще съди живите и мъртвите.“ Във връзка с това тя започнала да се замисля: „След като Бог ще съди живите и мъртвите, тогава как можем да знаем, къде отиват хората след смъртта? И ако са на небето, защо тогава по-късно трябва да бъдат възкресени за съд? И как могат въобще да възкръснат, след като са на небето?“ В Библията никъде не се говори за възкресение на живите, а винаги само за възкресение на мъртвите.

С тези трудни въпроси Шърлей се обърнала към един мъж, който добре познавал Библията. Щом ѝ станало до известна степен ясно, какво казва Библията на тази тема, тя престанала да ходи на черква. През март 1986 година, един роднина, който е свидетел на Йехова, започнал да изучава Библията с Шърлей и нейния мъж и скоро след това и двамата се кръстили. Сега тя казва: „Прекрасно нещо е, да се знае, че има възкресение и да осъзнаеш каква чудесна личност е Йехова.“

Възкресението — кога?

Апостол Йоан видя в едно видение „голямо множество, което никой не можеше да преброи, от всички нации и племена и народи и езици.“ То „стоеше пред престола и пред Агнето“ (Откровение 7:9). Понеже се казва, че голямото множество ‘стои пред Божия престол’, означава, че има изгледи за живот на земята (Исаия 66:1). Кога ще бъдат възкресени членовете на това множество, които днес умират? Наистина Библията не споменава точна дата, но това ще стане след наближаващата война, в която Бог ще отстрани от земята всички, които не искат да живеят според неговите справедливи мащаби (2 Солунци 1:6–9). Чрез това ще се освободи пътя за съдебния ден и за възкресението на тези, на които Бог е дал надежда за земно възкресение (Йоан 5:28, 29; Деяния на апостолите 24:15). Изпълнението на библейски пророчества показва, че тези чудни, прекрасни неща скоро ще станат (Откровение 16:14–16).

Веднъж Исус беше запитан от неговите ученици: „Какъв ще бъде белегът на твоето присъствие и приключването на системата на нещата?“ В отговора си той спомена войни, недостиг на храна, земетресения, епидемии и проповядване на благовестието за Царството по целия свят (Матей 24:3–14; Лука 21:7–11).

Това забележително пророчество се изпълнява от 1914 година насам, когато избухна Първата световна война. Милиони хора умряха в онази война, и тя предизвика в много страни глад и недостиг на храна. По време на Втората световна война и след това световното положение се влоши още повече.

Що се отнася до епидемии, то СПИН се смята за най-злокобния пример. „Епидемията е така разпространена и толкова смъртоносна, че специалисти в тази област я сравняват с черната смърт, която в XIV-ия век изтреби една четвърт от населението на Европа“ (Ридърс Дайджест, юни 1987 г.).

Какво прекрасно събитие ще бъде възкресението предвид на такива ужаси на настоящето! Ще бъде време, в което всеки ще изрази радостта си, когато семейства, които бяха разделени чрез смъртта — като онова на Каролан и Шърлей — ще бъдат отново събрани. Затова за всеки от нас е разумно, сега да приведем живота си в хармония с Божията воля, и да получим възможността, да доживеем възкресението.

[Снимка на страница 7]

В Библията се казва, че Бог ще възкреси мъртвите, които се намират в неговата памет; те отново ще бухнат като отсечено дърво (Йов 14:7-9, 14, 15)