Библията може ли да се тълкува по своеволен начин?

ВИЕ скачате в Библията тук и там и си избирате библейски стихове, които са подходящи за вашето тълкуване“, се оплаквала една жена на един свидетел на Йехова, който я посетил.

Може ли позоваването на различни текстове от Библията да се смята като доказателство за това, че някой се опитва да тълкува Библията според собствените си убеждения? И може ли, в случай, че това е така, Библията да се тълкува по своеволен начин — при което всяко тълкуване да е допустимо?

Какво казва Авторът за това

Наистина Библията са писали много хора, но само един е нейният Автор, — Йехова Бог. Тези, около 40 библейски писатели не си противоречат един на друг — което, между другото доказва, че Бог е Инициаторът —, но нито един от тях не казва всичко относно определена тема. И за да разберем какво иска да каже Авторът на Библията по известен въпрос, трябва да се вземат пред вид всички библейски пасажи, отнасящи се до разглежданата тема. Точно това се опитал да направи споменатият свидетел.

Той е имал пълно основание за това. Отвори, читателю, твоята Библия на Римляни, 9-та глава. Там ще намериш ярък пример как верният християнин Павел също подхождаше по този начин. Само в тази глава Павел цитира 11 пъти от други части на Библията. Критиците могат и него да обвинят, че „скача тук и там“. Той започва с първата книга на Библията, след това отива на 39-та книга, връща се на 2-та, преминава към 28-та книга и приключва с 23-та библейска книга.a

Разбира се не би било правилно, ако Павел би ги изтръгнал от цялостното изложение и ги изопачи, за да подхождат към неговото лично схващане. В това обаче не можем да обвиним Павел. Но очевидно някои от първите християни са правели това, защото апостол Петър говори за ‘неща, които са трудни за разбиране’, които „неучените и неутвърдените изопачават, което правят за свое унищожение и с останалите Писания“ (2 Петър 3:16)b.

‘Неща, които са трудни за разбиране’, лесно могат да предизвикат недоразумения. Дори трудовете на прочути автори като Шекспир се интерпретират различно — очевидно не винаги правилно. Затова не е за учудване, че същото може да се случи и с Библията. Ако Шекспир би бил жив, бихме могли да го попитаме: „Какво искате да кажете с това“? Но това не е възможно; по същия начин не можем да се обърнем за известни обяснения и към писателите на Библията. За щастие все още е възможно да попитаме нейния Автор, защото той живее! (Псалм 90:1, 2). И той обещава, че ще даде духовно ръководство на вярващи хора, ако го помолят за това (Лука 11:9–13; Яков 1:5, 6).

Когато верният Божий служител Йосиф се намираше в Египет, разбра колко е важно човек да се моли за Божието ръководство. Той трябваше да разтълкува един сън даден на египетския владетел. „Тълкуванията не са ли Божии неща?“, беше попитал Йосиф при един друг случай. След като обясни правилно съня, фараонът развълнувано рече: „Можем ли да намерим друг мъж равен на този, в когото е Божия дух?“ А на Йосиф каза: „Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой който е толкова умен и мъдър, колкото си ти“ (Битие 40:8; 41:38, 39).

Затова, че днес всред тъй наречените християни съществуват много противоречиви тълкувания на Библията, не е виновен нито нейният Автор, нито нейните писатели. Като Божии пророци „те са говорили от Бога, движими от светия дух“ (2 Петър 1:20, 21). Грешката се намира при читателите на Библията, които пропускат да следват ръководството на Божия дух и да позволят на Бога, сам да разтълкува своето Слово. Те замъгляват със собствени представи това, което казва Авторът на Библията. Нека разгледаме два примера.

Какво е наказанието за греха?

На много хора е втълпено, че наказанието за греха е вечно мъчение в адски огън. Тези хора могат да се позоват на Откровение 20:10, където се говори, че Дяволът „беше хвърлен в огненото жупелно езеро“, и интерпретират този стих по начин, който подкрепя техните възгледи. Но това не съответства с Еклисиаст 9:5, където се казва, че мъртвите „не съзнават абсолютно нищо“; също е в противоречие и с изказването от Римляни 6:23, че „заплатата, която плаща греха, . . . е смъртта“, а не съзнателно мъчение. Все пак някои биха могли да се запитат, защо тогава в Откровение 20:10 четем, че Сатана (а вероятно и хората, които той заблуждава) ‘ще бъдат мъчени ден и нощ постоянно до вечни векове’.

В първото столетие гръцката дума, която Йоан употребява тук за „измъчвам“ или „изтезавам“, имала също и друго по-особено значение. Тъй като затворниците понякога били измъчвани (въпреки че това било нарушение на Божия закон), затворническите пазачи са били наричани също мъчители.

Друг библейски писател посочва този факт във връзка с неверния роб, чийто господар „го предаде на мъчителите да го изтезават, докато заплати всичко, което му дължеше“ (Матей 18:34). В „Интернешнъл Стендард Байбъл Енсайклопедиа“ така се коментира този стих: „Може би самото затваряне в затвор е било считано за ,мъчение‘ (което несъмнено е било такова), а ,мъчителите‘ не са били нищо друго освен затворническите пазачи.“

С това виждаме, че като се направи сравнение между библейските пасажи и се вземе под внимание тяхното значение в езика, на който е писана Библията, може да се намери тълкувание, което да хармонизира с останалото съдържание на Библията. Отхвърляйки предубежденията, можем ясно да разберем, че Откровение 20:10 не е никакво доказателство за вечно мъчение в адски огън. Съдбата на всички бунтовници против Бога е вечно затворничество в смъртта. Тяхното унищожение е толкова пълно, като че ли са хвърлени в буквално огнено езеро.

Какво ще стане със земята?

Според 2 Петър 3:10 (Библията на Патлох) „земята и нещата на нея изгарят“. Някои интерпретират това така, че земното кълбо ще бъде унищожено, може би чрез ядрена катастрофа. Но как би могло да стане това, като се има предвид какво казва на други места Авторът на Библията? Както произлиза от Псалм 104:5, (Патлох) вдъхновеният псалмист каза, че Бог „положил земята на основите ѝ, за да не се поклати никога“. Мъдрият цар Соломон се изказва също с вдъхновение в Еклисиаст 1:4: (Патлох) „Поколение преминава и поколение идва, но земята продължава да съществува вечно.“

Противоречие? Не, защото Авторът на Библията е Бог на истината и не може да си противоречи. Но как могат двата стиха да бъдат в хармония един с друг? Нека разгледаме контекста на 2 Петър 3:10.

В стиховете 5 и 6 Петър говори за потопа в дните на Ной и в стих 7 ги сравнява с унищожението, което ще настъпи в „деня на съда и загиването на безбожните“. Какво е било унищожено по времето на потопа? В стих 6 се казва, че: „тогавашният свят загина“. Земното кълбо не е било унищожено, а една лоша, светска система. И когато Бог съобразно Битие 9:11 (Патлох) обеща на Ной, че „няма повече да дойде потоп, който да унищожи земята“, очевидно не е говорил за планетата земя, защото тя остана. Следователно „земята“, която съобразно 2 Петър 3:10 трябва да бъде унищожена е също такава „земя“, която беше унищожена в потопа — не планетата земя, а злото човешко общество, което я населява (Сравни Битие 11:1, където в подобен смисъл се употребява „земя“.)

Дори и още много дълго да търсим, няма да намерим библейски текст, който да противоречи на това тълкуване. Ето защо то трябва да е правилно, и да произхожда от Автора на Библията.

Защо не всяко тълкуване е възможно?

Какво би помислила една домакиня за готварска книга, която може да се тълкува своеволно? Или каква е ползата от един речник от думи, чието значение всеки тълкува както си иска? Наистина ли очакваме, че Създателят ще даде на създанията си такова ръководство? Може ли в такъв случай въобще да се говори за ръководство?

Искрени, богобоязливи хора нямат полза да изопачават Библията „за свое унищожение“ (2 Петър 3:16). За да предотвратят това, те търсят всички библейски пасажи, свързани с темата, която искат да разберат. Ако намерят библейски текстове, които явно противоречат на досегашни убеждения и мнения, веднага се отказват от тях, поради неточността им.

Благодарение на такова покорно отношение, днес милиони хора, които по-рано са вървяли по различни религиозни пътища днес намериха религиозно единство у свидетелите на Йехова. Вместо да следват своите собствени представи, те са решили да следват ясното тълкуване на Автора на Библията.

Колко прекрасно е да се знае, че Библията не може да се тълкува по различен начин! Ако дадем възможност на нейния Автор, той да я тълкува за нас, тя наистина е „полезна за поучение, за поправяне, за подреждане на нещата, за възпитание в справедливост“. Тогава — и само тогава — ще бъдем чрез нея „напълно годни . . . изцяло въоръжени за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:16, 17).

[Бележки под линия]