Александрийският кодекс

АЛЕКСАНДРИЙСКИЯТ кодекс е първият библейски ръкопис, който стана достъпен за учените. Откритието му доведе до задълбочен анализ на гръцкия библейски текст, което беше от полза за всични по-късни преводачи на Святото писание. Кога и как се появи този ръкопис?

Кирил Лукарис, патриарх на Александрия (Египет), бил ревностен събирач на книги. Когато в 1621 година станал патриарх на Константинопол, взел Александрийския кодекс със себе си в Турция. При тогавашните размирици в Близкия изток и предвид на възможността ръкописът да бъде унищожен, ако попадне в ръцете на мюсюлманите, той сметнал за по-добре да го предаде на Англия. Затова в 1624 г. го дал на британския посланник в Турция като подарък за английския крал Яков I. Кралят умрял преди да получи ръкописа. Така вместо на него, ръкописът бил предаден три години по-късно на неговия наследник Карл I.

Ръкописът наистина ли е извънредно ценен както предполагал Кирил Лукарис? Да. Той произлиза от началото на петото столетие от н.е. Очевидно е бил съставен от повече кописти и цялостният текст е бил основно коригиран. Като материал за писане е служил велен. Всяка страница е написана в две колони и то с големи печатни букви без разстояние между думите. Липсва по-голямата част от Евангелието от Матей и някои части от: Битие, Псалми, Евангелието от Йоан и 2 Коринтяни. Ръкописът с официално наименование „Кодекс А“ обхваща 773 карти и представлява важно свидетелство от древни времена.

Повечето библейски ръкописи се подреждат въз основа на приликите си в групи или родове. Тези прилики са се получавали тогава, когато преписвачът е използвал за препис един и същ текст или почти идентични екземпляри. В случая с Александрийския кодекс изглежда писателите са искали да използват варианти от напълно различни родове, за да доставят колко се може по-верен текст. И действително, той е по-стар и по-добър отколкото всички други гръцки ръкописи, които са служили като основа за английския превод на „Кинг Джеймс Вершън“ от 1611 г.

Големи спорове предизвика публикуването на 1 Тимотей 3:16 съгласно Александрийския кодекс. В „Библия на Лютер“ (издание 1873 г.) се казва за Христос Исус: „Бог е открит в плът.“ Но в разглеждания стар кодекс двете гръцки букви „ΘС“ от съкращението на думата „Бог“ са били изписвани „ОС“ и са означавали „който“. Това показва ясно, че Христос Исус не беше Бог.

Едва след повече от 200 години и след откриването на по-стари ръкописи беше доказано, че употребата на местоимението „който“ или „каквото“ е правилно. В своя труд „Текстуел коментъри он де Грик ню тестъмент“ Брюс М. Метцгер идва до заключението: „Нито едно унциално писмо [от първа ръка] от периода преди VIII — IX век . . . не подкрепя Θεός [тео̀с]; всички стари преводи поставят ὅς или ὅ отпред; и никакъв писмен документ на църковните бащи от преди последната трета на четвъртото столетие не потвърждава варианта Θεός [тео̀с]. Днес повечето преводи едногласно премълчават каквото и да било споменаване на „Бог“.

В 1757 г. кралската библиотека в Лондон беше пресъединена към Британската библиотека, и днес стана възможно този ценен кодекс да бъде изложен открито в отдела за ръкописи в Британския музей. Той е наистина забележително съкровище.