Провъзгласете свобода

НА 7 юли 1986 година се родил петмилиардният жител на земята. Но какво бъдеще очаква този човек, да, какво бъдеще очаква всички хора? Ще могат ли тези милиарди хора да се радват някога на истинска свобода? Можем с пълна увереност да отговорим положително на този въпрос. Но какво се разбира под думата „свобода“? Означава ли, че всеки има право да върши това, което му се харесва? Сигурно не, защото дори английският писател от XIX век, Чарлз Киндслей, писал: „Има два вида свободи — фалшивата, при която можем да вършим, каквото искаме, и истинската, при която вършиме това което трябва.“

Човекът може да постигне само тогава истинска свобода, когато върши „това, което трябва“. Но какво трябва да вършим? Когато Исус бил на земята, обяснил, че всъщност има само две големи заповеди — първо, да обичаме Йехова със цялото си сърце, цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила и второ, да обичаме ближния си като себе си (Марко 12:29–31). Истинска свобода може да постигне само този, който проявява такава искрена любов — любов към Бога и към ближния си (Йоан 8:31, 32).

Може ли да се наблюдава някъде в днешния свят такава любов? За съжаление не. А поради липса на любов преобладава фалшивата свобода. От света лъха дух на себелюбие и независимост. Този дух кара всеки да постъпва така, „както иска“, без да зачита Бога и ближния си. Този дух прониква не само в отделни хора, а в цели общества, нации и раси. Тъй като становището „най–напред аз“ е широко разпространено, свободата, мира и щастието се намират на несигурна основа. Размисли върху думите на Исус: „Ти трябва да обичаш ближния си като себе си.“ Такава любов към ближния е неизбежно условие, ако искаме да се наслаждаваме на истинска свобода.

Организацията на Обединените нации бе основана с цел да освободи човечеството, като замести бича на войната чрез „мир и безопасност“. По случай четиредесет годишното си съществувание, ООН провъзгласи 1986 година за интернационална година на мир. Обаче означаваше ли това провъзгласяване на свобода ненарушима гаранция за мир? Намалиха ли се огромните разходи за въоръжаване (надвишаващи сега 1 000 милиарда долари годишно)? Тероризмът и атентатите с бомби намаляха ли? Свършиха ли религиозно обоснованите кръвопролития в Северна Ирландия, Близкия изток и в Азия? Религиозните водачи продължават да се намесват в политиката и искат да участвуват в преговори, когато става въпрос за мир. Но гълъбът на мира изглежда е изхвръкнал от ООН и религиите на света.

Съществува ли днес някаква група, която отхвърля от себе си насилието и себелюбивото настроение на този свят? Да, съществува. Предсказаният „Княз на мира“, Исус Христос, е събрал хора ‘от всички племена, езици, народи и нации’ (Исаия 2:3, 4; 9:6, 7; Откровението 5:9; 7:9). Те се радват, че Божието месианско Царство скоро ще заличи от земята всякакво зло и ще въведе Рай на мира, в който ще цари истинска свобода. Тази група от хора е известна под името Свидетели на Йехова (Даниил 2:31–35, 44; Исаия 43:10, 12; 65:17–25). Тези християни обединяват единодушно гласа си в един ликуващ вик, представен нагледно в различни подробности при юбилейната година в древния Израел. В повече от 200 страни и островни области изпълняват с радост Божията заповед: „Да провъзгласите освобождение из цялата земя на всичките и жители“ (Левит 25:10). Доловил ли си този ликуващ вик и вслушваш ли се в него?